Данъкоплатците са на печалба от емисията за банкова ликвидност
Финансовият министър защити актуализацията на бюджета
Петър Чобанов:

© ECONOMIC.BG / БГНЕС
В свое интервю за в. Банкерь, финансовият министър в оставка Петър Чобанов обяви, че операцията с емитиран краткосрочен (петмесечен) дълг за гарантиране на банковата ликвидност носи печалба за бюджета и данъкоплатците не са ощетени.
„Продадохме с лихва, която на годишна база бе 1,95% и с парите решихме ликвидни проблеми в банковия сектор - вложихме ги на депозити, по които получаваме над 2% лихва на годишна база, поясни той.
Чобанов защити и актуализацията на бюджета, посочвайки, че предложението е „умерено, гъвкаво и не застрашава дългосрочната фискална стабилност, но в същото време дава възможност за заделяне на допълнителен буфер, който да позволи посрещането на евентуални нови шокове“.
Той потвърди, че публичните финанси са в стабилно състояние, но призна, че има известни проблеми с приходите. Според Чобанов, обаче, има буфери в разходната част, които да ги компенсират, дори при липсата на актуализация. „Ситуацията в момента е управляема и служебният кабинет също ще разполага с инструменти да реагира при необходимост - в централния бюджет има буфер, който позволява да се посрещнат непредвидени разходи“, допълва министърът.
Той отказа да посочи къде и колко големи са тези буфери с мотива, че ако го направи натискът върху служебния министър да го разпредели ще е твърде голям. „Искам да оставя на служебния министър на финансите възможност да работи спокойно. Той ще бъде подробно запознат със всички числа от екипа от експерти на министерството“, обясни Чобанов. Ще бъде подготвен и доклад, който предстои да бъде предоставен на вниманието на служебния министър. В него ще бъде изложено изпълнението на бюджетите на отделните министерства, както и това на държавните приходи и на разходи.
От интервюто става ясно, че фискалният резерв е в размер около 9 млрд. лв. Към 24 юли 6,55 млрд. лв. са в управление „Емисионно“ на БНБ, около 1,3 млрд. лв. са по депозити в банки и още около 400-500 млн. лв. са като салда по разплащателни сметки в банки. Финансовият министър подчерта, че към тях по закон е необходимо да се добавят и 1 млрд. лв., дължими по европейски програми.