Данъкът върху депозитите може да има и положителни последици

Г-н Ганев, НСИ изнесе данните за ключови сектори от икономиката - строителството, търговията и индустрията, и те не са никак добри. Какви са очакванията Ви за тези сектори?

Не можем да си правим изводи само на базата на един месец. Има си колебания в тези сфери, така че няма как да кажем дали ще се превърне в тенденция или ще си остане една месечна флуктуация. В момента нямаме достатъчно информация по въпроса, за да си изведем една от двете теории.

 

На база ситуацията в страната какви са очакванията Ви за тези сектори?

Това, което наблюдавам в последно време като трендове в строителството и търговията са слаби ръстове на годишна основа, които винаги при най елементарни колебания могат да минат на отрицателна територия.

За мен по-важни са данните за летния туризъм. Той е този, който ще има реален макроикономически ефект. Други важни данни за четвъртото тримесечие са резултатите на аграрния сектор. Иначе летните месеци поначало не са силни за индустрията. Разбира се не може да не обръщаме внимание на годишните изменения, но там нещата могат да се повлияят от един работен ден.

 

Какви са очакванията Ви за заетостта в страната и смятате ли, че през следващата година негативната тенденция ще се обърне?

Като наблюдавам ситуацията на пазара на труда и начина, по който се регулира той, смятам, че в най-добрия случай спадът ще спре. Не мога да си представя обаче сценарий, при който нараства. Разбира се не е невъзможно, но лично аз ще остана силно изненадан. Най-вероятно е спадът да продължи, но с по-бавни темпове, отколкото беше тази година.

 

Смятате ли, че в бюджета за 2013 г. са заложени някакви мерки за стимулиране на заетостта?

Абсолютно не вярвам, че държавният бюджет има каквато и да е връзка със заетостта. Единствената връзка между бюджета и пазара на труда, която мога да очаквам, е да има достатъчно заделени средства за помощи за безработни. Бюджет работни места не създава.

 

В него има доста заложени пари за пенсии и заплати. На тях ли се разчита да се повиши вътрешното потребление?

Отчетеният ръст при потребителското търсене през първите две тримесечия досега, очевидно идва без да са увеличени пенсиите. Моето обяснение е, че имаше един период от 2-3 години, в който българите реагираха на кризата като увеличаваха спестяванията. Тоест, оттегля се текущото потребителско търсене и средствата се спестяват. Заради влошения световен икономически климат това спестяване не се пренася едно към едно в инвестиционно търсене. Общо взето се позабави оборота на кредитиране и парите започнаха да се заседяват в банките, без активно да се насочат към нови инвестиционни проекти.

Струва ми се, че тази година хората престанаха да увеличават спестяванията. И след като спряха да се увеличават, очевидно това дърпане назад при потреблението беше спряно и то започна да расте с едни темпове, които са дори малко над средните за икономиката като цяло. Това е при положение, че инвестирането продължава да е забавено.

Това е единият вариант, при който няма много връзка с това какви пенсии получават пенсионерите и колко са се увеличили заплатите на определени категории в бюджетната сфера, специално силовите министерства. За мен ще е много интересно, ако някой успее да изведе причинно-следствена връзка между тези увеличени доходи и някаква динамика на потреблението. Както знаем парите от бюджета за едни хора се увеличават, но когато бюджетът има претенцията да бъде относително балансиран, те трябва да бъдат взети от други хора.

 

Как според Вас ще се отрази данъкът върху лихвите на спестовността и ще се отрази ли въобще?

Според мен ще се отрази. Хората ще реагират на това ново облагане по някакъв начин. Разбира се и банките ще реагират, както и другите финансови посредници.

Една от възможностите е да се активизира трупането на средства в доброволните пенсионни фондове. Там доходността не само не се облага, но и се приспада от общия доход. Има двойно предимство.

Друга възможност е през различни небанкови, филиали свързани с банките, да започнат да преминават някакви финансови потоци. В закона все още няма нищо конкретно, все пак е записано, че някакви видове депозити няма да бъдат облагани. Това означава, че моментално всички депозити ще бъдат наречени по този начин. Със сигурност хората ще се опитат да избегнат това облагане. Е едва малка част ще избегнат това като решат да си прахосат спестяванията в потребление.

 

Самите банки казаха, че ще дават съвети на клиентите си, как да избягват този данък. Смятате ли, че ще се стигне до това?

Разбира се, че банките ще дават такива съвети. Това е напълно естествено. Ще се измислят нови продукти, основно с нови имена, които юридически достатъчно се различават от стандартния депозит, за да не бъдат облагаеми. Догодина, ако държавата реши да запушва тези дупки, ще се намерят нови. Държавата просто никога не може да настигне финансовия сектор. Ако хората искат да спестяват банките ще им намерят съответните продукти. От цялата тази гонитба ще спаднат доходностите от депозитите на хората.

Взаимните фондове например могат да привлекат повече средства, отколкото в момента. Някаква косвена последица данъка върху лихвите може да е активизиране на борсата. Ако взаимните фондове и пенсионните фондове получат някакви средства, те ще инвестират една част в чужбина, но друга част ще се инвестира на нашата борса и тя може да помръдне малко. Могат да се случат и добри неща след въвеждането на данъка.

Аз разбирам желанието на бюрократите от Министерството на финансите да го въведат. Да, има една основа, която не е обложена, факт. Но има и много други основи, които не са обложени. Да обложат например туристическия сектор с 20% ДДС, ако толкова им трябват пари. Да махнат тази преференция.

 

Какво е вашето мнение по темата с данъците. Смятате ли, че трябва да има промени и как гледате на връщането на прогресивния данък?

Така просто да си говорим за преминаване от плосък към прогресивен данък е безсмислено. Има много видове прогресивен данък и трябва да знаем точно за кой говорим. Плоският е само един. Там единственият параметър е каква ще е ставката.

През 2007 г., когато за последно имахме прогресивен данък, имаше необлагаем минимум, след което ставката варираше между 22% и 24%. За да го коментираме трябва да знаем точно какво коментираме.

 

Как според вас ще се развие българската икономика до края на тази година и през следващата?

Обстановката я виждам като "мърдане в калта". Това обаче е валидно не само за България, но и за цяла Европа. Разбира се, ние можем да мърдаме малко по-бързо, стига да се случи нещо добро. Смятам, че стига да не дойдат някакви лоши новини от Европа и еврозоната, следващата година ще е по-малко тежка от тази.

Основно слабият растеж през тази година се дължи на Гърция. За нас това беше двоен удар. От една страна е ударът за цяла Европа, а от друга - съседството ни с Гърция. Докато инвеститорите най-после ни разделиха мина година. Европа ще продължи да има проблеми с дефицитите, дълговете, конкурентоспособността и управленската структура на общата икономическа зона. Ако обаче няма резки влошавания, следващата година ще е малко по-добра.