Делян Добрев: Още по-евтин газ от Нова година

Компания в Топ 100 на „Fortune” отваря център у нас, казва министърът на икономиката, енергетиката и туризма

-Г-н Добрев, какво е състоянието на иконоиката сега спрямо очакванията ви в началото на годината?

Първоначалната прогноза на Евростат за растежа на България от 2.3% за 2012 г. и 3% за 2013 г. е ревизирана и занижена. Но това не е изключение, прогнозите са занижени за целия ЕС. Все още живеем в трудни времена и има значителни предисвикателства пред икономиката. И ние трябва да намерим политики, за да стимулираме нейното развитие, да ограничим външното влияние и да върнем високия растеж. Положението в държавите около нас и в ЕС, които са ни големи търговски партньори, влияе негативно и върху нашия ръст.

-Какви са тези политики?

Едната е стимулиране на инвестициите с готвените промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Въвеждането на индивидуалните мениджъри за всекиедин инвеститор клас А или инвестиция на 10 млн. евро , работи от близо 2 месеца и се посреща много добре от инвеститорите. Аз лично се срещам с тях, за да ги убедя, че държавата ще им съдействас всички процедури, свързани с държавната и общинската администрация.. Търсим и варианти за финансова подкрепа за новооткрити работни места за приоритетни индустрии. Ще включим в списъка за насърчаване и високотехнологичните услуги – IT и аутсорсинг. Друга възможност е Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Там направихме сериозна реформа като сляхме дирекцията в Министерството с междинното звено в Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия, защото управлявайки съвместно програмата, голяма част от функциите на двете администрации са се дублирали. Процесът е бил ужасно тромав, затова .намалихме отделите от 12 на 6 иброя на подписите от 24 на 12, което значително ще подобри работата и ще помогне да усвоим много повече средствата.

-С колко реално се съкращават сроковете след реформата?

Преди е имало закъснения от по 6, 8, дори 12 месеца при плащане за окончателни договори. Сега това трябва да се случва за месец-месец и половина. Това са средства, от които фирмите отчаяно се нуждаят. Ако администрацията бави междинни и окончателни плащания, се налага бизнесът да търси средсвта, с които временно да посрещне своите нужди. Но те идват с цената на лихвите, което допълнително влошава състоянието на малкия и среден бизнес. Така че трябва да се оптимизират максимално порцесите и оценката на проектните предложение в никакъв случай да не надхвърля регламентираните 3 месеца.

-Още ли гледате с оптимизъм, че до края на годината ще бъдат усвоени 800 млн. до 1 млрд. лв. по ОП „Конкурентоспособност”?

Договорените до момента средства възлизат на 503 млн. евро, което представлява едва 43% от ресурса на Програмата. Ние имаме само 19 месеца за контрактуване на останалите 660 млн. евро. Задачата ни е изключително трудна и амбициозна, но смятам, че чрез реформата още тази година ще покажем много високи резултати. Надявам се тези 800 млн. до 1 млрд. лв. разплащания да станат факт. Още когато си поставих тази цел, осъзнавах, че тя е много амбициозна, но по-добре да си поставяме високи цели, отколкото посредствени, за които след това да се хвалим, че сме преизпълнили.

-А как стоят нещата при чуждестранните инвестиции?

През 2011 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 4 проекта за изграждане на мощности в промишлеността. Само за първите месеци на т.г. са издадени 3 такива сертификата за проекти в сферата на логистиката и производството, а други 3 – в сферата на промишлеността са в процес на сертифициране. Често се говори как през 2009 г. инвестициите са били огромни, а в момента са намалели. Истината е, че преди 2009 г. почти всички входящи инвестиции са били от секторите финанси, търговия и недвижими имоти. Те са формирали между 60 и 90% от всички инвестиции. В момента абсолютния размер на инвестициите е по-малък спрямо 2009 г., но инвестициите в реалния сектор – телекомуникации, енергетика, производство, остават на същите нива като преди кризата. А това именно са инвестициите, от които имаме нужда, защото те създават работни места и предпоставки за устойчив икономически растеж. В последните месеци обявихме и няколко големи проекта, които показват, че има сериозен интерес въпреки предизвикателствата пред всички страни в ЕС. Единият е на „Девня Цимент” за 300 млн. лв и ще бъдат наети над 1000 човека. „Тракия Глас” започва съвсем скоро една инвестиция от 280 млн. лв. в Търговище. През юни пък ще заработи фабриката на южноафриканската фирма ILC в Елин Пелин, която произвежда кожената част на седалките на Мерцедес, БМВ и Ауди. Там ще работят над 500 души. В началото ще произвеждат конкретно седалките за 5-ата серия на БМВ. През юни ще отвори врати и център за споделени услуги на голяма американска фирма, която е в топ 100 на “Fortune 500”. Тя ще наеме над 250 специалисти по финанси и счетоводство в София. На втроия етап имат намерение да разкрият допълнителни 500 места.

-Губим ли нещо от конкуренцията на съседни държави?

Истина е, че страдаме от конкуренцията на съседни държави, защото дори и тези, които са в ЕС, дават много големи финансови стимули за привличане на инвестиции. В Румъния съвсем наскоро се обяви инвестиция за 77 млн. евро за отваряне на завод на BOSCH, като страната предлага данъчно облегчение за около 30 млн. евро. От друга страна в Сърбия дават субсидия между 5 и 10 хил. евро за 1 разкрито работно място в секторите прозиводство и восико технологии. Ние също мислим в посока някои малки такива стимули. Но нашето най-голямо предимство е финансовата ни стабилност и най-ниските данъци в ЕС, което само по себе си определя 80% от решението в коя държава да се инвестира. Търсим и допълнителни механизми, за да сме сигурни, че тези инвеститори ще дойдат точно в България. Освен индивидуалните мениджъри, мислим и в посока фиансова подкрепа за новооткрити работни места, като тук става въпрос за възстановяване на част от разходите за осигуровки за определен период. Както и ще ревизираме методологията, по която се оценяват инвестиционните проекти, така че в категория „проекти, подлежащи на насърчаване” да попаднат и такива в сферата на услугите, които сега не могат да бъдат подпомагани. Сега готвим промени в в Закона за иновациите, където търсим възможност и обсъждаме с Министерството на финансите 20% от приходите от концесии да се насочват към проекти в сферата на иноваците и да покриват 50% от разходите. Това не е единственият механизъм, с който можем да стимулираме сектора. По ос 1 на ОП „Конкурентоспособност” средствата са насочени точно към такива проекти. За съжаление обаче тази ос не жъне огромни успехи заради проблеми в структурирането й. Ние ще ревизираме насоките за кандидатстване и формулярите, ще опростим условията за кандидатстване, така че да възбудим по-голям интерес на компаниите да кандидатстват.

-Напоследък родните производители все по-често алармират за натиск от страна на големите търговски вериги към цените. Може ли по някакъв начин това да се регламентира?

Не можем да говорим за регламентиране от страна на държавата на отстъпки в търговски взаимоотношения. Това, което можем да гарантираме, е пазарната среда и конкуренцията. Там, където има злоупотреба с значителна пазарна сила, държавата трябва да има механизми, с които да коригира това изкривяване на пазарната среда, ако то се докаже. Единственото, което ние планираме да наравим е да въведем текстове от европейското законодателство, които гарантират конкуренцията и пазарната среда. Всичко останало, свързано с разширяване или ограничаване на отстъпките, текстове, свързани със себестойност и как веригите нямат право да принуждават производителите да продават под себестойност, е нещо, което не може да бъде записано в законодателството. А и държавата в една пазарна икономика не би трябвало да се намесва в тези отношения.

-Очаквате ли проблемите в Гърция да докарат повече туристи в България?

Най-вероятно няма да повлияят на туристопотока у нас, защото за лятото повечето хотели вече са с продадени места и реалното търсенето в момента е в най-чувствителния ценови сегмент. Точно тази група по-неплатежоспособни туристи чакат последния момент и по-скоро, заради проблемите, такава сделка може да им предложи Гърция. Но ние не се стремим към този най-евтин сегмент.

-Чака ли се ръст спрямо миналото лято?

Да, между 6 и 8%. Най-голям той ще е от Русия, където дадохме възможност с шенгенски визи да се посещава България. Сега разкриваме допълнителни 16 центъра за издаване на визи в цяла Русия. От традиционните пазари, където работят големите туроператори, към момента се задържа и броя на ранните записвания от Великобритания, Скандинавието, Централна Европа, Балканите, Германия и Бенелюкс. Но приоритет е и зимния туризъм. За първото тримесечие отчетохме 11.5% от Русия.

-Миналата сряда бяхте в Москва, договорихте ли се за допълнителни отстъпки в новия газов договор от Нова година?

С г-н Милер отново потвърдихме, че той ще бъде сключен без посредници. Аз съм убеден, че ще постигнем и по-ниска цена спрямо отстъпката от 11.1%, която получихме. Конкретните параметри обаче са предмет на разговорите в момента. Но цената на газа от 1 януари трябва да е по-ниска отдейстащите към момента договори.

-Продължаваме ли да преговаряме за по-карткосрочен договор?

Да, на нас ни трябва достатъчна гъвкавост както по количествата по клаузата „Взимай или плащай”, така и по отношение на срока на договора. Той треябва да е 5 или 6-годишен с опция за удължаване, но и за прекратяване, ако имаме алтернативи.

-А говорихте ли за „Белене” и „Козлодуй”?

Да, срещнах се и със Сергей Кириенко и със зам.-министъра на енергетиката Анатолий Яновски. С тях говорихме за плана за изграждане на 7 блок в АЕЦ „Козлодуй” и стъпките, които сме предприели със създаването на проектната компания. Това бе приветствано от руска страна, защото и те разбират, че провалът на проекта „Белене” до голяма степен се дължи на неговото неправилно структуриране. При строителството на новия блок ние ще избегнем тези проблеми, проекта ще бъде структуриран правилно и ще има много по-голям шанс за реализация.

-Ясна ли е вече сумата, които ще трябва да доплатим на „Росатом”?

По издадените фактури сумата е засечена. Остава да се направи среща на техническата работна група, която да верифицира произведеното оборудване, до каква степен е то и какви задължения имаме ние за това. Което ще се случи в най-скоро време.

-Много ли ще се увеличи тя след верификацията?

Не много, но нека работната група си свърши работата и тогава ще имаме по-голяма точност по отношение на окончателната цифра.

-А какво ще правим с втория реактор за „Белене”?

Търсим възможности да бъде продаден на друга държава, която има същия тип проект. С „Росатом” съвместно търсим решение, защото компанията в детайли познава всички проекти, които осъществява по света. Търсим вариант втория реактор да бъде интегриран в накой от тях.

-Изключваме ли така варианта за 8 блок в „Козлодуй”?

След известен период от време можем да изградим и 8-и блок. Но това не означава, че трябва да си произведем оборудването за него в момента и след 10-15 или 20 години, когато започнем да строим, ако тогава се вземе такова решение от правителството, то трябва да бъде поставено пред изготвен реактор години преди това.

-Искат ли руснаците да се включат в проекта за новия блок в АЕЦ „Козлодуй”?

Те заявиха, че това е решение на България. Ние им казахме, че искаме проектът да е диверсифициран, да има различна неядрена част от проекта „Белене”, говорим за различна турбина. Така че проектът няма да бъде автоматично пренесен от площадка „Белене” на площадка „Козлодуй”. Реакторната част ще бъде пренесена така, но неядрената част може да бъде подобрена. Това ще даде по-големи шансове да се намери както стратегически инвеститор, така и финансиране.

-От „Газпром” изявиха ли инвестиционен интерес към газовия ТЕЦ на площадка „Белене”?

Те по принцип проявяват интерес към възможностите за строителство на газови централи в България. Една от възможностите наистина е „Белене”, но има и други възможности. Разговорите в тази посока все още са на много ранен етап. В работната група за газовия договор от следващата година ще предоставим информация на руската страна и за останалите площадки в страната, които са в близост до газопреносната система и са подходящи за такъв тип инвестиции. Но всеки един такъв проект трябва да бъде изцяло частен, за собствен риск, без дългосрочни договори за изкупуване на тока, които да обвързват нашата държава подобно на контрактите с ТЕЦ-овете „Ей И Ес Гълъбово” и „КонтурГлобал Марица Изток 3”.

-Има ли нови моменти около развитието на проекта „Южен поток”?

Няма. На срещата в Москва бе отчетен напредъкът по проекта. Ние заставаме зад изграждането на газопровода, защото той ще носи допълнителни приходи на България. Дейностите вървят по предварително начертания план, така че до средата на ноемви трябва да вземем окончателно инвестиционно решение. По същия начин ние подкрепяме и „Набуко” и SEEP и всяка инфраструктура, която ще носи приходи на страната ни.

 

Кристиан Костурков

Коментари: 0