До 2014 г. можем да произведем ток от морската вода в Черно море

Пред подписване сме на договор за инсталация за разлагане на отпадъци до производството на газ и въглища, казва Професор Венко Бешков, изпълнителен директор на Института по инженерна химия към БАН:

-    Професор Бешков, преди време обявихте ваше изобретение за разлагане на боклук до получаване на газ, а от него ток. Има ли развитие идеята? Появиха ли се инвеститори. Този проект ще се случи ли някъде в България?

-    Предпоставките да се осъществи подобен проект са големи. Пред подписване сме на договор с българска компания за изграждане на неголяма производствена инсталация. Интересът към нашия метод направо експлодира, след като го обявихме в началото на март. Тогава ни потърси министър председателят и прояви интерес към разработката ни. Отделно и големите световни медии се заинтересуваха. Стана световна новина. Интересът беше разнопосочен. Едни се интересуваха от любопитство. Други - вероятно, за да разузнаят в какво се състои методът и да видят дали не могат да го прекопират. Трети се опитаха да го купят за малки пари.


-    Колко малки?


-    От порядъка на няколкостотин хиляди евро. За мащабността на проекта това са малки пари. Нямаме нищо против да започнем с проект за подобна сума, но като си запазим правата, за да го развием и използваме. Към разработката проявиха интерес от чужбина, от Англия, Гърция, Турция, Русия, Испания, Италия. Дойдоха инвеститори…  

-    Имате ли патент за технологията?


- Изобретението ни е патентовано, но все още имаме само лабораторен образец. Реакторът е с капацитет 1-2 литра, в камерата могат да се преработват 1-2 кг боклук. А инвеститорите искат да видят нещо по-голямо, което да работи и произвежда продължително енергия.
Трябва да покажем апаратура, която да преработва примерно 100 кг. отпадък на час.  
Интересно е , че "заинтересованите" ни подсказаха и други възможности и приложения на метода. Примерно за решаване на проблема с утайките от пречиствателните станции за отпадни води. Има огромни кални полета, затрупани с такава органична маса. А при нашия метод отпадъците се разлагат за минути и се получава газ, който гори и допълнително  въглерод. Проявиха интерес да приложат изобретението ни и за производство на енергия от дървесна биомаса - стърготини, трици и т.н. Възможно е методът да се използва в инсенератори за обезвреждане на медицински отпадъци, за което също беше проявен голям интерес.
Имахме интересно запитване от екарисаж. Питаха може ли биомасата, която остава след обезвреждане на животинските отпадъци, да бъде преработена по нашия метод и да се получи енергия. Така тя ще бъде напълно обезвредена.
Оказа се, че различните видове отпадъци изискват камера от различен тип. Тоест тя не е универсална и трябва да се проектира за всеки случай. Направили сме около 100 демонстрации на технологията с лабораторния модел. Добихме опит как различните видове отпадъци да бъдат преработвани по нашия метод. Добихме и бизнес опит - за това как се преговаря, какво искат от нас и как се иска. Фирмата партньор "Sofia nvest Inejenering", с която работим заедно, е собственик на патента и има решаващата дума какъв договор ще се сключи и при какви условия.  Вече сме пред подписване на контракт.
 

-    Казахте, че трябва да имате промишлена инсталация, за да стане продаваема технологията и да се внедри масово в практиката. За колко време може да се направи и колко ще струва?

-    За половин година, ако се намерят няколкостотин хиляди лева, колкото ще струва производствената инсталация. От екоминистерството предложиха проектът за изграждане на работеща инсталация да кандидатства за финансиране от ПУДООС. Техните условия обаче се оказаха неприемливи - за малко пари искаха да направим много неща, което не беше възможно. Поставиха условия и за някои следващи ангажименти, които трябваше да поемем. Затова с моя партньор се отказахме и решихме да действаме сами.   


-     На никой ли не му е хрумвало досега да използва подобен метод за  производство на енергия от боклук? Обикновено отпадъците се изгарят.

-    Методът е толкова стар, колкото е човешката цивилизация. Звучи невероятно, но дървените въглища, които най-древните хора са използвали, за да топят желязо, се правят по подобен начин. Дървесна маса се нагрява в отсъствие на кислород и тя се овъглява. Но тогава, както и сега въглищарите се интересуват само от въглищата. А газът е по-ценния продукт. Освен това при нас не се получава течен остатък (катран) и процесът протича много бързо.


-    И вие предлагате да се добиват въглища и газ по вашата технология?

-    Да. От газа ще се прави ток, а въглищата, които са почти 100% въглерод, могат да се продават за отопление, могат да се смесват с нискокалорични въглища, да се правят на брикети и т.н.  Светилният газ, с който се е осветявала Европа през 19 век и го е използвала в бита, се произвежда по подобен начин. Нагрявали каменни въглища в отсъствие на кислород, въздух и те се превръщали в катран и газ. Има инсталации, които работят на същия принцип при т.н. пиролиза на автомобилни гуми. Но в посочените случаи процесът е бавен, не е интензивен, извършва се при сравнително ниски температури - между 500 и 1000 градуса и като страничен продукт се получава катран, който е канцерогенен и вреден за околната среда. Министерството на околната среда не дава разрешение за използване на подобни технологии, заради получаваната нестандартна течна фракция от катран и маслоподобни продукти.
Нашият метод е по-различен - боклукът се разлага при изключително висока температура от няколко хиляди градуса и отсъствие на въздух, при което се получава само газ и чист въглерод. Няма катрани и масла.
Разходът на енергия за поддържане на процеса е нисък и методът е практически универсален за всички материали, съдържащи органичен въглерод. Всичко което гние и гори се подлага на този процес.
Друго много ценно предимство е, че не е необходимо материалът да е напълно сух. Влагата, която се съдържа в него се превръща във водород, защото се разлага при тези високи температури. Газът, който се получава, е смес от въглероден оксид и водород. Той е известен също в практиката като воден газ или синтез-газ- получава се при нажежени въглища и водна пара .


-    Този газ не е ли, опасен, след като съдържа водород.

-     Опасен е колкото всеки друг газ - гърми ако не се внимава. Обаче той се пали непосредствено и се използва непосредствено за производство на електрическа енергия, без да се съхранява и се складира. Така че няма значение. Влагата все пак трябва да бъде в известни граници, защото от някаква граница нагоре процесът спира или има опасност да се отделя само водород, който вече е опасен. Но това е управляем процес и съответно част от топлината, която се получава при изгарянето на този газ, може да се използва за подсушаване на материала, ако е необходимо.


-  Методът ви е революционен. В България се говореше за използване на американска технология за получаване на газ от дълбоки въглищни находища. Тя има ли нещо общо с вашата?

-    Методът е подобен , но там не може да се вдигне толкова висока температура, нито да се използва нашия начин за това. Опасността при подземната газификация е най-вече от кухините, каверните които ще останат под земята. Затова при разработка на газови и нефтени находища се практикува те да се запълват с морска вода или някаква вода, за да не остане кухо пространство, което да доведе до слягане и пропадане на пластовете, както става в Перник. Проблемът при находището от каменни въглища в Добруджа е, че то се намира много дълбоко под земята и добивът на газ от него ще струва скъпо. Освен това се черпи невъзобновяем източник и се трови атмосферата с въглерод, който е бил складиран милиони години под земята, което сега се избягва. Докато при нашия метод ние използваме, рециклираме въглерода, който вече е на земята и го въртим.


-    А БАН няма ли да помогне?

-    Академията няма пари. Подкрепи ни, като ни представи на няколко форума в България. Получавам покани да участвам с доклад на разни конференции, но не смятам, че ще има голям ефект. По-добре е първо да направим работеща инсталация, която да произвежда газ и ток по нашия метод.
 

- Как се развива другата ви идея за разлагане на сероводорода в Черно море и получаване на газ. Обяснете какво предлагате?

-   Сероводородът е много опасен и токсичен замърсител, който е унищожил живота в Черно море на дълбочина над 150-200 метра надолу. Морето е дълбоко на места до 2000-3 000 метра. Представете си какви огромни количества вода са мъртви. От друга страна като енергия този ресурс е огромен и се изчислява на количества, които биха задоволили потреблението на газ на България за 200 години . Освен това всяка година се образуват количества, равни на годишната консумация на природен газ на България. Тоест говорим за един съвсем сериозен възобновяем ресурс, при който няма въглеродни емисии. Ние получаваме енергията под формата на водород, който е най-чистото гориво. Проблемът обаче е същият като проблема със слънчевата енергия. Огромен ресурс, но с много ниска концентрация, много разпилян.
Затова стремежът е да извлечем сероводорода в концентрации, които да имат икономически смисъл. Отработихме го как да стане. Можем да го направим. Следващият въпрос е как да извадим енергията от сероводорода. Преди три-четири години с друг проект съвместно с "Екозона" директно правихме електролиза на морска вода. Звучи прекрасно, само че енергията която се влага за тази електролиза е повече от тази, която получаваме като водород и се губи смисълът.
Тогава ни дойде идеята да направим горивна клетка, която да използва като гориво сероводорода от морската вода. По този начин от химическата енергия, получена при реакцията на окисление на сероводорода до сулфатни йони, може да се превърне в електроенергия.

-    Как ще решите проблема?

-    Конструираме нискотемпературна горивна клетка. Сега работим в това направление. Имаме някакви успехи. Имаме и някакви проблеми. Започнахме да я конструираме в началото на януари и до три години ще я направим..  Работим с румънски и грузински учени. След две години, през август 2014 г. трябва да качим устройството на кораба на Института по океанология при БАН, да влезем в морето и с реална морска вода да произведем електрическа енергия.


- Какъв е ефектът от двете изобретения?

-    На първо място силно ще се намали необходимостта от внос на природен газ. Защото водородът директно може да се използва за изгаряне в ТЕЦ, за гориво за автомобили, т.н. водородни автомобили. Водородът от морската вода би могъл да се използва и директно за производство на торове и амоняк, азотна киселина. Ще се печели и от квотите за парникови газове, защото изведнъж силно ще намалеят техните емисии. А водата, която се получава, е суровина за производство на нов сероводород. Така че икономическия ефект ще е голям.


-    А няма ли да се свърши сероводородът в морето?

-    Докато хората цапат морето, сероводород ще има.  


-    Как достигнахте до двете идеи.

-    Преди 15 години при мен дойде един инженер, Петко Петков от "Екозона, с идеята за разлагане на сероводорода от Черно море. Балансите, които направил като инженер и икономист, показали, че идеята е печеливша и много привлекателна. Оттогава работим по нея. Веднъж спечелихме проект от Националния иновационен фонд а сега проектът за горивната клетка спечели конкурс за европейско финансиране. А конструкцията на реактора и постигането на много високата температура за разлагане на боклук, при което се получава газ, а от него електроенергия, са идея на един млад човек от фирмата, с която работя по тази линия.
 
- Може ли Черно море да се напълни със сероводород и да стане цялото мъртво един ден?


-    Има такива опасения. Не мога да кажа за колко години би се напълнило, след като има случаи на изригване на сероводород в морето някъде около Грузия и при Керч, около Азовско море. Целта на нашата разработка е по-скоро да предизвикаме възпиращи този процес действия  и в същото време да използваме неговата енергия.

Коментари: 0