До 5 години България ще има своя електромобил

Придвижването с електрическа кола е 10 пъти по-евтино, твърди Илия Левков, председател на УС на Индустриален клътстер "Електромобили" (ИКЕМ)

Автор: Атанас Христов

- Господин Левков, колко електромобила се движат в България и къде се намира страната ни на картата на световния пазар?

По последни данни в страната ни се движат около 1200 електромобила. Данните са на база продадени електрически двигатели - говорим за конверсирани, говорим за внос и за. т. нар. асемблирани двигатели, които са внос от Китай или други страни.

Явлението да се карат електромобили може да се види най-ясно по Черноморието. Лично се убедих, след като в един комплекс видях много електромобили - през количката за голф, електрическото малко автобусче или електрическия лекотоварен автомобил. Всичко това е в услуга на туристите и клиентите на този хотел.

Ако трябва да се сравняваме с другите държави, то ние сме в основата на вълната. Не сме на гребена, където е Израел със 100-те хил. автомобила. В Естония също много се купуват електромобили. Там е за сметка на въглеродни емисии. И нашето желание е такова - и в България да се купуват електромобили на база спестени въглеродни емисии, на база проекти, на база на съвместни производства.


- Това, че сме в основата на вълната, означава ли, че имаме голям потенциал? И колко голям е той?

Анализите показват точно това. Възможностите идват от факта, че сме на кръстопът и на много важно място. Възможности идват и от факта, че сме страна-членка на ЕС.

Големият ни потенциал идва и от традициите, които имаме в електромобилостроенето. Бяхме сред първите три държави в строителството на електрокари. Все още имаме кадри. Техническите университети, с малко помощ, могат да са по-гъвкави при подготовката на бакалаври, магистри и докторанти - т.е. можем да обезпечим и кадрово този процес. Така можем да сме не в основата, а да се изкачваме по вълната. Убедени сме в това, защото електромобилността просто няма алтернатива.


- Бихте ли се ангажирали с прогноза - след "Х" години, какъв процент можем да постигнем?

Мога да цитирам Програма 2020 на Европейския съюз (ЕС). Искрено се надявам дотогава 20% от автомобилите в България да бъдат с електрическо задвижване - независимо от енергийния им източник.

Ние сме се амбицирали и от факта, че двигателите с вътрешно горене вече не могат да покриват нормите за въглеродни емисии - EURO6 и EURO7. Ето защо казвам, че електромобилността няма алтернатива.

В една наша прогноза казахме, че през 2030 г. 50% от колите ще са електромобили. Говоря за Европа.


- А в България?

В България нека да е по-малък процентът, но няма да се различава много, защото искаме или не, ние ще трябва да плащаме високата цена от замърсяванията. Не е добре да правим така. По-добре да пестим, но не от разходите за храна, а да търсим начина на придвижване, който да е енергоспестяващ, икономичен и ефективен.


- Хибриди или изцяло електромобили имат по-голям потенциал за развитие?

Хибридите са временната мярка, т.е. крачката, която трябва да направи електромобилността. Хибридът ни освобождава от зависимостта от контакта, в който трябва да заредим батериите.

Но при всички положения ще вървим към автомобил с чисто електрическо задвижване - независимо дали ще е с водородна клетка, или с друг генератор на енергия. Това е посоката! Друга няма!


- Кажете няколко думи за конверсията. Колко би струвало, ако човек реши да си направи колата хибрид и след това изцяло електрически автомобил?

Около 10 хил. лв., но това е при цени на дребно и цени на изобретател, в един гараж. Ако тези неща се индустриализират, както искаме да стане, и то по правилата, естествено е цената да падне. Със сигурност ще е с поне 40% надолу, само от отстъпките в цените на едро. Ако постигнем серийно производство, тогава вече ще имаме други цени и за електродвигателите, и за батериите, за всичко, което се включва в крайния продукт. Включително и трудът. Предпочитам именно той да е с малко по-висок процент, отколкото железарията.


- Какво трябва да се направи, освен програмите в университетите и развитието на кадрите, за да се индустриализира това производство?

Ние вече започваме изпълнението на програмите за развитие на средните изпълнителски кадри. Малка скоба - 80% от иновациите в Toyota се правят именно в средния изпълнителски кадър. И то ежедневно. Това спестява страшно много пари на компанията и я прави щ1.

Ето защо средният изпълнителски кадър трябва да бъде обучен по най-правилния начин и с най-модерните технологии в тази индустрия. След това говорим за бакалавърски и магистърски програми. Магистратурите вече са факт в три от техническите университети. Докторантурата в БАН се подготвя и ще е готова всеки момент.


- Колко би струвал един електромобил - изцяло електро и изцяло произведен у нас, ако хипотетично приемем, че сме стигнали до масово производство? Как би падала цената, ако се разрасне производството?

Сигурен съм, че след 5 години в България ще има електромобил. Нека да ги кажем шест. Не произведени, а да кажем асемблирани - т.е. ще добавяме стойност към нормална кола. Зависи обаче каква технология изберем.

Със сигурност електромобилът ще е по-евтин от сегашните цени. Ако тогава имаме нормална кола - с двигател с вътрешно горене и един електромобил, то електрическата кола ще е по-евтина.


- За какви облекчения от държавата ще настоявате? Кои биха стимулирали покупката на електромобили и кои биха натежали на хазната?

От две години търсим този процес на стимулиране. Бяхме дали 19 мерки, които в началото се приеха много революционно. Ние не търсим бюджетно финансиране, т.е. парите да са за сметка на други пера в бюджета, а търсим начин финансирането да е по друг начин - например чрез намаляването на въглеродните емисии. Тези пари, които в България се печелят от продажба на въглеродни емисии, трябва да бъдат инвестирани точно в такива мерки. Фонд "Козлодуй" също е част от тези мерки, санирането на сградите също, но има и друг начин - и той е електромобилността.


- Колко по-евтино струва придвижването с електромобил спрямо стандартния двигател с вътрешно горене?

10 пъти! Ако приемем, че един автомобил харчи 10 л на 100 км пробег в града, това са 30 лв. Зареждането на батерията на един електромобил за 100 км пробег струва 3 лв. - точно 10 пъти по-евтино.

- Все още обаче ги няма станциите за зареждане?


Спорът тук е малко като за това кое е първо -  кокошката или яйцето. Трябва да има натрупване и в двете посоки. Електромобилът ще излезе от града, когато има съответната инфраструктура.

Преди 15-20 години, когато имаше две газстанции, в София и Пловдив, хората пътуваха до там, за да заредят автомобилите си. Защото им беше по-изгодно. По-същия начин е и при електромобилите - те са икономическо решение. Не е ли по-добре да се придвижваш 10 пъти по-евтино в града? Аз съм карал електрически скутер, при който пътуване от 50 км, на практика, е без пари!


- Наистина ли се изхвърлят по-малко вредни емисии? Ако даден ТЕЦ е изхвърлил същото количество емисии, както двигател с вътрешно горене, за да произведе енергията за електромобила, не е ли едно и също каква кола ще караме?

Чудесно! Да, но ТЕЦ-а можем да го контролираме. Можем да изискаме да сложи всички филтри за почистване. При двигателите с вътрешно горене можем ли да контролираме изхвърлянето на вредни емисии?


- Можем да сложим катализатори?

Да, можем да сложим катализатори, но при изгаряне на горивото. А при добива на петрол? За електромобилите има алтернатива - фотоволтаиците или вятърната енергия.


- Да, обаче излиза скъпо.


Някой трябва да плати цената. Ние сме тези, трябва да я платим, ако искаме да живеем нормално. В крайна сметка избираме - или ще дишаме мръсен въздух, ще боледуваме и ще плащаме скъпи лекарства, или ще даваме малко повече пари за придвижване и ще сме здрави.

Това е дилемата, която трябва да решим. И да изискваме това нещо да се случи.



Коментари: 0