Дългът ни не е малък, за да го увеличаваме спокойно

Г-жо Николова, според Вас последните данни по изпълнението на бюджета по-скоро положителни ли са или по-скоро негативни?

При бюджетното изпълнение не се вижда повод за тревога, защото дефицитът по националния бюджет е малко над 100 млн. лв. до август. Това е един относително нисък размер. Предстои да се види какво ще се случи до края на годината, защото традиционно есента и началото на зимата са най-тежките месеци за бюджета и тогава се случват големите разплащания.

Подготвя се емисия външен дълг за 360 млн. евро и явно се очакват бъдещи харчове, защото този дълг в момента не е необходим. Явно очакванията са да се изпълни актуализираната дупка в бюджета от 2% от брутния вътрешен продукт. Моите опасенията са, че дори да няма обективна нужда, предвид това, че е гласувано в закон, ще се одобрят допълнителни разходи и ще се достигне тази граница.

Преди седмица Министерски съвет гласува да разпредели част от допълнителните разходи в бюджета, но няма постановление за останалата част от разходите. Вероятно се изчаква, за да се види точно какви ще бъдат възможностите на бюджета. От една страна това може да е добра новина, защото показва някаква степен на разумна фискална политика, но от друга страна може да се интерпретира и по друг начин - изчаква се бюджетното изпълнение, и евентуално да се гласува по-голямо преразпределение.

Това вероятно ще са допълнителни социални разходи?

Да. Най-вече социални разходи. Там има огромен натиск за даване на коледни добавки за пенсионерите, например. Това е основната електорална база на основния коалиционен партньор в управление. Според мен е напълно реално да се стигне до 2% бюджетен дефицит.

А има ли вероятност догодина например бюджетният дефицит да надхвърли 2%?

При сега действащия Закон за публичните финанси не е възможно да се надхвърлят тези 2%. Към момента няма индикации, че този закон ще се променя, а аз силно се надявам да не се стигне до там. Финансовият министър Петър Чобанов неведнъж е заявявал, че ще се придържат към тези 2%.

Преди няколко дни министър Чобанов заяви, че ще се стремят през следващите години да намаляват този дефицит, но няма да е фикс идея. Надявам се заложеният дефицит за следващата година да е по-нисък. За съжаление тази година, за първи път от началото на кризата, имаме отстъпление от добрата тенденция за консолидация на публичните финанси и намаляване на дефицита. С актуализацията на бюджета тази тенденция беше променена.

От целия дефицит в размер на около 200 млн. лв., 111 млн. лв. са по евросредствата. През последните три месеца тази цифра е почти константа. На какво се дължи това?

При евросредствата нещата са извън контрола на България. променят се много рядко балансите. Обикновено в началото на годината ЕК превежда някакви авансови плащания, в края на годината обикновено се превеждат пари от Комисията. Тези пари не са плод на нашата фискална политика. Тези пари зависят от тежката бюрократична машина на ЕС. Там плащанията се случват след определените ревизии, анализи на проектите, проверките, които се правят.

А можем ли да мислим за евентуален проблем с евросредствата? Например Брюксел да не иска да ни възстановява пари или да не се изпълняват проекти?

Подобно твърдение е силно спекулативно. Няма как да твърдим категорично подобно нещо. Тази година заради смяната на три правителства имаше известни забавяния по някои големи инфраструктурни проекти, които в момента се строят. Строителните фирми се оплакват, че не им се одобряват някои плащания, не им се подписват някакви документи и съответно на някакъв момент спират работа.

Това се дължи именно на смяната на министрите, на това, че се създаде новото Министерство на инвестиционното проектиране, което пое част от функциите на бившето Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Всичко това неминуемо се отразява по някакъв начин на големите капиталови проекти на държавата, които се финансират основно с европари.

Големият проблем беше със създаването на това ново министерство. За да започне работа, трябваше да се направят промени в над 80 нормативни актове. Това е огромен законодателен труд. И това е едно от големите негативни фактори, които бяха в следствие от промените в правителството.

Гледайки цифрите за изпълнението на бюджета през последните месеци, можем ли да кажем категорично, че нямаше нужда от актуализация на бюджета?

Това, което се вижда е, че определено няма проблем в приходната част. Няма такъв сериозен проблем, какъвто беше изтъкван.

Към края на август приходите номинално са с 1.2 млрд. лв. повече спрямо същия месец на 2012 г. Възможно ли е да се достигне разлика от 1.8 млрд. лв., каквато беше заложена в неактуализирания бюджет за 2013 г.?

Много зависи от работата на приходните администрации. Там имаше, а и все още има в Агенции "Митници", проблеми с ръководството. Това е огромна спънка във всяка една администрация. Това е пречка в работата на всяка администрация, защото липсата на натиск води до работа на по-бавни обороти.

Това, което се вижда от изпълнението на бюджета е, че проблемът по-скоро е в разходната част. В момента се харчи доста повече. Вижда се, че разходите за текуща издръжка, разходи, които не са приоритетни, се увеличават извън това, което е заложено в оригиналния бюджет за тази година.

Правителството върна ударно около 500 млн. лв. ДДС на бизнеса. Да очакваме ли, и кога, раздвижване на икономиката?

Вижда се, че тази година по нищо не се различава от предходните години. Там има огромна спекулация с цифрите и тези 500 млн. лв., които се върнаха сега, са едно съвсем нормално число за връщане месечно. При просрочения ДДС се вижда, че там също има едни 200-300 млн. лв., които всеки месец не са върнати в срок. Там няма нищо специфично.

Сега се прави новият бюджет и скоро ще бъде предложен за обсъждане. Според Вас на какво трябва да се заложи в него?

Изключително важно е, предвид несигурната икономическа ситуация и преобладаващите очаквания, че в Европа икономическият растеж няма да достигне високи нива през следващите години, да се придържаме към една разумна фискална политика с минимални дефицити и минимални нива на нов дълг. Защото в крайна сметка вече нямаме фискален резерв, от който да черпим и да финансираме тези дефицити. Остава варианта само с дълга, защото е видно, че това правителство не е проприватизационно настроено. Приватизацията е един добър вариант да се финансират дефицитите, защото тя не оставя след нея дълг, който трябва да се плаща.

Също така да се търсят възможности за постигане на максимална ефективност на разходите и едно по-добро приоритизиране на разходите. тези разходи, които не са приоритетни, да се замразяват, докато икономическата ситуация позволи тяхното осъществяване.

Това е според мен разковничето. Това, което видяхме в Румъния през 2009 г., когато фалираха с 23.6% дълг, може да се случи и на нас. Страни като нас не могат да си позволят да трупат големи дългове. В момента, в който пазарните възприятия се обърнат срещу страната, тази страна опира до спешни международни заеми и достига етапа на фактически фалит.

България не трябва да забравя, че това ниво на дълг, което към края на годината ще е около 18% от БВП, на фона на политическата нестабилност в момент, на фона на цялостната икономическа ситуация, не е ниско ниво. Не трябва да се мисли за този дълг като за един много нисък, който можем спокойно да го увеличаваме.