Дворецът на Чаушеску

Помпозни зали и галерии, облечени в злато, тежки килими, безконечно дълги коридори и стотици кристални полилеи. Домът на републиката в Букурещ е отражение на мегаломанското мислене на румънския диктатор Николае Чаушеску.

Сградата е считана е за втората по големина административна сграда в света, след Пентагона.

Строителството започва през 1984 г. В началото дворецът е наричан Дом на републиката. Идеята за гигантския монумент се ражда през 70-те в „Златния век“ на диктаторския режим в Румъния, в съзнанието на човек, за който понятието „разумен размер“ не съществува. Въпреки че идеята на сградата е била тя да служи на интересите на народа, всъщност Чауешеску е планирал да я ползва в своя лична резиденция.

Сградата е построена по проект на тогава 28-годишна Анка Петреску, която е ръководила екип от 700 архитекта. Строежът е погълнал неимоверно количество пари (по приблизителни оценки 4 милиарда долара) и труда на над 20 000 работници, във времена, в които обикновените румънци буквално са гладували.

Размерите на Дома на народа са внушителни: 270 метра дължина, 240 метра ширина, 86 метра височина и 92 метра под земята. Сградата има общо 1 100 помещения, 12 надземни нива и 8 подземни. Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра, а най-голямата зала е голяма 2 200 кв.м. и висока 16 метра.

Според груби оценки за изграждането на Дома на Народа са използвани 1 млн. кубика камък, 3500 тона кристал, използван за създаването на 480 полилея, огледала и 1000 лампи. 200-тата хиляди кв. м. килими пък са тъкани на място в залите, заради огромните им размери.

Заради изграждането й обаче е била унищожена голяма част от историческия център на Букурещ, богат на църкви, синагоги и модернистични вили от началото на века. Срещу Палата е изграден просторен булевард с множество фонтани по средата, от двете страни, на който има огромни сгради, използвани днес от различните министерства. По продължение на този булевард в същия помпозен стил са изградени жилищни блокове, които са били предвидени да приютят множеството държавни и партийни функционери от времето на Чаушеску. След свалянето на диктатора през 1989 г. обаче, част от тях остават недовършени и необитаеми и до днес.

Днес сградата се ползва от парламента. Общо 2900-те души (от които 137 сенатори и 332 депутати) не успяват да изпълнят всички помещения на палата и той остава почти пустеещ, въпреки че там се помещават и Националният музей за съвременно изкуство, и Музеят на тоталитаризма и социалистическия реализъм.

Според изчисления на администрацията на парламента месечно сградата харчи електроенергия за 1 млн. евро, повече от един голям български град.