Димитър Радев: Буферите са защитата срещу шокове, а не постоянните компенсации

Най-добрата защита на България срещу повтарящите се шокове не са постоянните компенсации, а по-силните институции, разумните буфери и по-голямата способност за адаптация. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Димитър Радев, цитиран от пресцентъра на институцията.

За България това означава не само да управлява цикличните рискове, но и да продължи прехода към модел на растеж, основан по-трайно върху производителността, инвестициите и по-високата добавена стойност, като същевременно укрепва фискалната си позиция. Устойчивата конвергенция изисква надеждни публични финанси, възстановени буфери и достатъчно пространство за реакция при бъдещи шокове“, посочи той.

„Опитът на България като малка, отворена и конвергираща икономика показва защо общата парична политика трябва да бъде допълвана от стабилни национални политики“, обясни управителят на БНБ. Външните шокове се пренасят бързо към вътрешната икономика, а динамиката на инфлацията и кредита у нас може да се различава от средната за еврозоната.

Следващата стъпка на ЕЦБ не е предрешена

Радев коментира и перспективите пред паричната политика след септемврийското повишение на трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки.

Нито ново повишение, нито пауза следва да се приемат като изходен сценарий. И двете зависят от данните“, каза той.

По думите му, търпението остава важно, но бдителността трябва да има малко по-голяма тежест. „Това не е призив за автоматично затягане. Означава да дадем време на предходните решения да проявят ефекта си, като същевременно останем готови да реагираме, ако данните сочат по-голяма устойчивост на инфлационния натиск“, посочи още банкерът.

Експертите на ЕЦБ очакват общата инфлация в еврозоната да бъде средно 3% през 2026 г., 2.5% през 2027 г. и 2.1% през 2028 г. Базисната инфлация, без енергия и храни, се очаква да е съответно 2.5%, 2.6% и 2.3%. Радев подчерта обаче, че това е сценарий, а не гаранция, и диапазонът на възможните резултати остава широк.

Икономиката на еврозоната се оказа по-устойчива от очакваното, но, според него, това не бива да се бърка с неуязвимост.

Една устойчива икономика може да поеме шока по-успешно. Но тя може и да улесни пренасянето на по-високите разходи от предприятията към цените“, посочи той.

Рискът да се действа твърде късно

Основният въпрос, според управителя на БНБ, е дали по-високите енергийни разходи започват да променят ценообразуването, заплатите и инфлационните очаквания.

Засега широкообхватни вторични ефекти не се наблюдават – растежът на заплатите се забавя, а дългосрочните пазарни очаквания остават добре закотвени. Последното проучване на потребителските очаквания на ЕЦБ обаче отчита повишение при всички хоризонти – до 2.9% при тригодишните и до 2.5% при петгодишните очаквания, като е проведено преди последното изостряне на ценовия натиск при енергията.

Липсата на широкообхватни вторични ефекти е успокояваща. Но сама по себе си тя не е достатъчно основание да се изключат по-нататъшни действия. Ако изчакаме тези ефекти да се проявят напълно, може да се окаже, че сме реагирали твърде късно“, предупреди Радев.

Той добави, че предходният инфлационен епизод все още е пресен в съзнанието на домакинствата и предприятията, а очакванията им може да са по-чувствителни, отколкото преди 2022 г. В същото време прекомерна реакция спрямо инфлация, която и без друго би отслабнала, може ненужно да ограничи инвестициите и търсенето.

Ако шокът се окаже по-продължителен, ценовият натиск се разшири, инфлационните очаквания продължат да се повишават или трансмисията се окаже по-слаба от очакваното, основанията за допълнителни действия ще станат по-силни“, обобщи управителят на БНБ.