EK откри процедура срещу България заради КТБ

Европейската комисия открива процедура за нарушение срещу България. Повод за това казусът с Корпоративна търговска банка и установеното неправилно транспониране на директивата, свързана със схемите за гарантиране на депозити , както и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали, става ясно от съобщение на институцията.

Става въпрос за член 1, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО. ЕК е изпратила официално уведомително писмо до България, което е първият официален етап на процедурите за нарушение. Страната ни има срок до 15 октомври да изпрати становището си по направените констатации.

В Директивата относно схемите за гарантиране на депозити е предвидена процедура от три стъпки, за да се даде възможност на схема за гарантиране на депозитите да изплати вземанията на вложителите. В първата, компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция. След това, в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

Когато това се случи, схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите към кредитна институция само ако централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция.

Директивата относно схемите за гарантиране на депозити не съдържа такова изискване, а неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства механизмът. „Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат Директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право”, подчертават от Комисията.

Процедурата засяга и самия механизъм на специален надзор. Според институцията, той представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали. Комисията отбелязва по-специално, че двете банки са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите.