Емил Хърсев: Мъките на Гърция тепърва започват

- Г-н Хърсев, каква ще е съдбата на Гърция?

Държавите не умират. Те само повече или по-малко се мъчат. Мисля че ще се намери някакво политическо решение. Що се отнася до финансовото решение мисля, че този договор, който имат гърците за замяна на стария дълг с нов, може да бъда изпълнен. Разбира се условията за това са здрава фискална политика в страната. Друг е въпросът доколко това може да се спази. За съжаление не познавам достатъчно добре гръцката държава и икономика, за да имам някакви прогнози.

- Казвате че има държави, които се мъчат повече, и други, които се мъчат по-малко. От кои държави е Гърция? Тя колко се мъчи?

Досега не се е мъчила изобщо. Сега тепърва почва да вижда началото на един път през които ние в България преминехме от 1991 г. до 2000 г. – през едно драматично спадане на брутния вътрешен продукт, на доходите. Предполагам че това ги притеснява и затова виждаме и този вот. Тепърва те ще трябва да минат през всички матрици, през всичко онова, което се случи на България.

- Трябва ли Гърция да напусне еврозоната?

Няма никакъв смисъл в тези движения. Нищо няма да се постигне. От това гръцкото производство няма да се увеличи и с един пирон, а вероятно ще намалее, особено ако страната, поради глупостите на собствените си управници, реши да напусне европейския съюз. Договорите не предвиждат такъв механизъм.

- А трябва ли да има такъв?

Не, нищо няма да се спечели от това. Това е просто едно глупаво движение. Нищо не се печели, само се губи.

- Тези проблеми в южната ни съседка ще се отразят ли и как на България?

Колкото негативно можеха да се отразят, те вече се отразиха, тъй като България е един от големите получатели на гръцки капитал. Тази фаза я забравихме, тя премина. Сега не се забелязва нетен приход от гръцки финансови институции. От тук нататък може само или същото, или по-добре, няма как да стане по-лошо. Вероятно България ще е предпочитана и е  първият видим адрес, на който би могло да се изнася производство, което в момента има проблеми от фискално естество в Гърция.

Този процес на преместване, защото говорим за реално производство, не е толкова лесен. Не се мести сума от една банкова сметка в друга, което става за минути, независимо от размера на сумата. Трябва да се намери новата му локация, да се пригоди, да се приспособи, а това отнема месеци и години.

Това ще има положителен ефект за страната ни, но това не е нещо върху което България трябва да гради своята стратегия за в бъдеще. Няма нищо оптимистично в нещо, което се базира на чуждата загуба.

- А върху какво трябва да градим стратегията си?

Върху собствената ни конкурентноспособност. Тя се базира върху фактори, с които всеки ден се хвалим – добра инфраструктура, фискална стабилност, ниско ниво на данъчно облагане, преобладаващата част от населението са бели, което в интерес на истината е изключително важно в един все по-развиващ се към фашизъм свят. Цвета на кожата, който не беше фактор през последните 10 години, сега е много сериозен в страни като Франция, Холандия, в предизборни дебати се мерят кой е по-мургав, кой е по-бял.

- Мина ли най-страшното от кризата?

Понятието „криза“ е едно от най-оцапаните в икономическите теории, защото криза казваме на всичко, което не ни харесва. Ако говорим за класическия кризисен цикъл – рецесия, депресия, възстановяване, растеж, ние в момента сме на фазата на депресията. Това е най-ниското ниво, което икономиката може да стигне. Може да не стане по-добре, но по-зле няма как да стане. Но колко ще продължи това само Бог знае.

Ако погледнете 2009 г., когато вече знаехме параметрите на рецесията, от тогава се намираме в депресия. Като сравняваме скоростта на тази депресивна фази с периода на великата депресия, сега тя свърши два пъти по-бързо. Аз си мисля, че сега този депресивен период ще продължи 7 години. От него остават поне едно 5 години.

Госпожа Меркел прогнозираше 10 години. Според мен това е защото германските икономисти никога не са били оптимистично настроени за тези процеси и никога не са работили достатъчно добре с аналогиите по света. Отдавна Германия не е онзи фактор, който е била в европейската икономика.

- Как ще приключи 2012 година?

Бавно лазене по дъното. Нищо страшно не ни чака. Предполагам че тази година ще реализираме ръст от до 3%. Ясно е какъв е сценария. Българина си е ревльо от край време, това си ни е национална черта.

 

Виолета Иванова