Енергийните задачи пред България до 2015 г.

ЕК дава осем препоръки към България за електроенергийния пазар

324 ~ 5 мин. четене

Европейската комисия все по-настойчиво препоръчва на България да реформира енергетиката си, пише в свой анализ Институтът за Енергиен Мениджмънт (ЕМИ).

По отношение на природния газ от края на миналата година като че ли се виждат по-ясни сигнали за развитие в посока към пазара. А по отношение на електроенергийния пазар пак тогава се сдобихме с антимонополна процедура поради съмнения, че БЕХ затруднява конкуренцията и възпрепятства свободната търговия с енергия.

Ако прочетем Съобщението на ЕК за вътрешния енергиен пазар, ще откроим ясно осем препоръки към България за електроенергийния пазар:

Първо, трябва да се въведе по-пазарен подход, при който производителите и потребителите  да избират свободно своите партньори.

Второ, за да стане това, системата на обществен доставчик, която бетонира пазарната доминация на НЕК, трябва да бъде елиминирана.

Трето, регулираните цени трябва да бъдат премахнати, като не се забравят задълженията за предоставяне на универсална услуга и за ефективна защита на уязвимите потребители,

Четвърто, трябва да се елиминират базираните на транзакции цени за междусистемен пренос, включително и добавките към тях,  които блокират вноса и износа на електроенергия.

Пето, работата  по организиране на електроенергийна борса трябва да продължи, за да подпомогне търговията с електричество и интеграцията със съседните държави.

Шесто, независимостта на операторите на преносната и разпределителните мрежи трябва да бъде осигурена.

Седмо, предстои да се организира правилно функциониращ балансиращ пазар.

Осмо, България трябва да гарантира професионалния капацитет и независимостта на националния регулаторен орган - ДКЕВР.

Възможен ли е обаче преходът към напълно либерализиран пазар при ситуацията на едновременно ударно прилагане на различни енергийни политики?

Как да бъде изграден до 2014 г. работещ електроенергиен пазар, едновременно с прехода към нисковъглеродна икономика и енергетика и огромните инвестиции в мрежи, необходими както за ВЕИ-мощностите, така и за самия пазар?

Как да стане премахването на регулираните цени и защо досега само 9 държави са направили това?

Стратегическите цели на енергийната политика в ЕС - сигурност на доставките, общ вътрешен пазар и стимулиране на електроенергия от възобновяеми източници - влизат в противоречие една с друга, ако не се развиват балансирано и внимателно.
 
Възобновяемите и "невъзобновяемите" централи

В условията на развит електроенергиен пазар търсенето на електрическа енергия се покрива от производители, "подредени" (в т.н. merit order) от най-евтините към по-скъпите от гледна точка на техните горивни разходи (краткосрочни маргинални разходи). Върху тях се базират и пазарните цени.

В началото на този списък е възобновяемата електроенергия - разходите за гориво естествено са най-ниски.

Нарастването на ВЕИ-енергията, стимулирана чрез преференциални тарифи и задължително изкупуване постепенно изтласква от пазара „невъзобновяемите", конвенционалните електропроизводители, особено тези на въглища и природен газ. Тяхното производство намалява пропорционално на увеличаването на ВЕИ-производството.

Поради това интерес за изграждане на нови "невъзобновяеми" централи в европейските държави при пазарни условия  липсва - рискът да произвеждат само тогава, когато ВЕИ-централите не работят,  поставя под въпрос не само рентабилността, но и смисъла на подобна инвестиция.

От друга страна, нарастването на непостоянното ВЕИ-производство - най-вече от ветрогенератори и фотоволтаици,  поражда очевидната нужда от гъвкави конвенционални мощности, които да могат да бъдат спирани, когато ВЕИ-мощностите работят и пускани, когато не работят, за да се гарантира покриването на потреблението във всеки един момент от време.

Така стигаме до затворен кръг - за да работят ВЕИ-централите при запазена устойчивост на енергийните системи, са необходими нови конвенционални мощности, но нарастващото предлагане на електроенергия от ВЕИ изтласква конвенционалните централи от пазара и отблъсква нови инвестиции в тях.

Голямото производство от ВЕИ води и до друг пазарен феномен - появата на отрицателни борсови цени. В случаите на нощен минимум на търсенето, съчетано с високо производство от вятър, операторите на конвенционални централи предпочитат  да заплащат на клиентите си, за да купят "излишната" енергия, която произвеждат и така да  избегнат по-скъпата процедура на спиране и повторно пускане на мощностите.   
България в огледалния свят на регулираните цени

Ако погледнем в отчета на Електроенергийния системен оператор за 2011, ще видим, че нощният минимален товар от април до октомври е около 2800 МВт. АЕЦ-а запълва 2000 МВт, а за останалите 800 се състезават  3800 МВт лигнитни централи.

Ако към тази ситуация на нисък нощен товар и многото тромави мощности добавим работещи ВЕИ централи, с около или над 800 МВт, възниква ситуация, при която не само въглищните централи, но и мощностите на АЕЦ  могат да се окажат в повече. И това вече се случва.

При наличие на борсов пазар, тези цифри биха довели логично до отрицателните борсови цени, описани по-горе. В България обаче отдавна действа своеобразен механизъм за заплащане на капацитети - производителите са в ситуацията на регулираните цени, при които зиме и лете, денем и нощем НЕК изкупува не само необходимата енергия, но и цялата разполагаемост на централите по постоянни, определяни веднъж в годината от ДКЕВР цени за енергия и цени за разполагаемост.

При този механизъм търсенето няма значение. Производителите са заинтересовани да защитават възможно най-високи разходи при ежегодното "наддаване" пред ДКЕВР, без впоследствие да се интересуват дали ще работят или не, тъй като финансовите  им  резултати не зависят от производството.

Производителите при регулирани цени не поемат пазарни рискове, но това не означава, че са доволни. Обикновено регулираните цени се определят на толкова ниско ниво, че те покриват само ежедневните разходи, което възпрепятсва инвестициите в ефективност. Те пречат на централите да излязат на пазара и да инвестират  в нови мощности.

Къде е свободният пазар в тази ситуация?

17% от продажбите на електроенергия  в страната са на свободно договорени цени, при които клиентите сключват директни договори с производители или търговци. Когато има различия между договорените количества и фактическото потребление недостигът или излишъкът се предлагат на т.н. балансиращ пазар. От страницата на ЕСО става ясно обаче, че и за недостиг и за излишък цените са почти едни и същи вече четири години. Те са непоклатимо еднакви и във върховите часове на потребление, когато енергията не стига, и в нощните часове, когато производството е излишно.

А ако пазарът не работи както трябва клиентите нямат стимули да управляват потреблението си, защото са им отнети по-добрите ценови възможности, които той би трябвало да им предложи.

Бягство от регулираните цени?

"Цените, определяни чрез държавна интервенция, не осигуряват на потребителите възможно най-изгодната оферта. Такава интервенция носи риск да създаде измамно усещане за защитеност, което отнема стимула на потребителите активно да търсят по-добри възможности...", казва ЕК в своето съобщение. Ако продължим историята за огледалния свят с конкретен пример, ще се убедим в правотата на тези оценки.

ТЕЦ "Х" има квота за производство за регулирания сегмент от 1 млн. МВтч. ДКЕВР определя на тази централа цени за енергия и за разполагаемост от 85 лв и 17 лв/МВтч. Централата обаче разполага с мощности, с които може да произведе още 2 млн. МВтч. По един или по друг начин чрез регулираните цени за разполагаемост се покриват и разходите за поддържане и на тези мощности. Но заради това цената на реално произведената електрическа енергия от 102 лв/ МВтч се вдига до 134 лв/мВтч.

В условията на свободен пазар този производител би имал друго поведение.

Първо, по-активно търсене на  възможности за пласиране на продукцията на свободния пазар.

Второ, свиване на разходите в очакване на по-добри времена.

Трето, частично затваряне на мощности.

И четвърто - банкрут.

При регулирания пазар производителите не са изложени на пазарни рискове, но неефективната работа и свръхпредлагането, макар и забавено във времето, ще се отразят на "защитените" потребители чрез по-високи нива на регулираните цени. И тогава "защитените" потребители ще потърсят други доставчици на електроенергия.  Но дали ще ги намерят? Да, ако бъдат изпълнени 8-те препоръки на ЕС, поставени пред България.

Институтът за Енергиен Мениджмънт (ЕМИ), www.emi-bg.com

Подкрепи Economic.bg