Европейските лидери срещу разделението между тях

Очаква се от европейските лидери да подкрепят пакетите от инициативи за подпомагане на растежа в слабата еврозона. Показната хармония обаче крие дълбоко разделение вътре във валутния блок относно по-агресивните мерки, които мнозина политици вярват, че трябва да бъдат одобрени, за да оцелее еврото.

Разделението е познато и поставя страни като Франция и Италия срещу Германия и по-малките северни европейски държави, които подкрепят твърдия курс на Берлин.

На карта са заложени радикалните реформи на европейската архитектура, от емитирането на общи облигации до по-актуалния спасителен фонд.

Изборът на социалиста Франсоа Оланд за президент на Франция наклони баланса на силите в еврозоната, така че подкрепящите смелите действия вече имат повече тежест. Президентът на МВФ Кристин Лагард и ОИСР също се включиха в тази група. На пресконференция Лагард заяви, че повече трябва да се направи по отношение на споделянето на фискалните задължения и че има хиляди начини да бъде сторено.

ОИСР намали прогнозите си за растежа в еврозоната и предупреди, че загубите от излизане на Гърция биха били огромни.

Външният министър на Италия Джулио Терци подчерта, че Гърция трябва да остане в еврозоната. Според него европейските правителства ще направят всичко възможно да създадат условия за гръцкия народ, при които той да остане във валутния блок, добавяйки, че има начини гръцката криза да бъде бързо преодоляна. Терци завърши, че нарастващият дебат между дисциплина и растеж представлява грешен избор.

Засега Берлин отби призивите за по-радикални мерки. Германия, която е единствената стабилна голяма европейска икономика, през последните години постоянно отхвърляше идеята за емитиране на съвместни европейски облигации с другите европейски правителства заради опасенията, че германските данъкоплатци в крайна сметка ще загубят доверие в цялата еврозона. Страховете, че излизането на Гърция може да провокира световна паника доведоха до нов дебат и налаганите мерки подлежат на дискусия.

Важна част от агресивния подход, подкрепян от Франция и нейните съюзници е създаването на общ дълг гарантиран от всички държави на еврозоната, това са така наречените общи европейски облигации. Една такава мярка ще даде гаранция на Германия за книжата, докато в същото време ще позволи на по-слабите държави като Испания да заемат ресурс при по-ниски лихви.

Критиците на идеята в Германия са загрижени, че собствените разходи на страната ще нараснат. Те също предупреждават, че европейските облигации просто ще пресъздадат динамиката довела до кризата. През първото десетилетие на еврото, разходите за дълг в Испания, Гърция и другите периферни икономики спадна значително, тъй като инвеститорите приеха техните дългове за толкова сигурни, колкото този на Германия.

Лесните заеми доведоха до спукването на балона с недвижимите имоти в Испания и окуражиха тръцкото правителство да заема повече отколкото може да си позволи. От друга страна привържениците на идеята са сигурни, че с надзор на националните бюджети може да се предотврати неправилното използване на средства и пораждането на нова криза. Като цяло обаче Германия е неспокойна относно поемане отговорността за дълговете на нейните съседи.

Също на дискусия трябва да бъде подложена политиката, отхвърляна от Германия и ЕЦБ, която ще даде на Европейския механизъм за стабилност достъп до заеми от ЕЦБ. Ако това се направи ще нарасне способността на фонда да потушава бурите на финансовите пазари в Европа. Механизмът ще действа по подобие на банка, използвайки фондовете на ЕЦБ, за да рефинансира няколко пъти капацитета си от 500 милиарда евро.
ЕЦБ се противопостави срещу такава стъпка, тъй като единствения мандат на Европейския механизъм за стабилност е да заема пари на поразените от кризата членки на еврозоната.

Опозицията от ЕЦБ вероятно ще намалее ако механизмът допусне рекапитализация на банките в еврозоната. Тогава ЕЦБ няма да заема пари на единици, които дават заеми само на правителства и ще намалеят страховете, че ще се нарушат правилата за директно финансиране на правителствени дългове.

При сегашните правила фондовете на механизма могат да бъдат използвани за рекапитализация на банките, но само чрез отпускане на заеми на правителствата, където се намира въпросната банка. Това е проблем за държави като Испания, която е засегната от опасения за банковата си система и нарастващите разходи за дълг. Тя не иска да увеличава държавния дълг с пари използвани за рекапитализация на банките.

Германия засега отхвърли идеята да даде власт на механизма да рекапитализира директно банките в еврозоната. Нещо повече, разходите за рекапитализация са потенциално огромни. Според някои оценки тези само за испанските банки ще бъдат 60 милиарда евро. Въпреки че след това механизма ще има дялове в банките, ще изникнат много въпроси, най-важният сред които е как 17-те членки на еврозоната ще наблюдават новите си инвестиции в банковия сектор.

Без съгласие по тези основни въпроси лидерите вероятно ще се обединят около три по-малки инициативи. Първата е предложение за увеличение на капитала на Европейската инвестиционна банка с 10 милиарда евро. Второто е за намаляване на изискванията към затруднените правителства да използват фондове, които идват от бюджета на ЕС. Третото е план за заемане на пари срещу бюджета на ЕС, който ще бъде обвързан с проекти за инвестиране в инфраструктурата. Такъв план би създал пилотен проект за до 4.6 милиарда евро. След 2 години програмата ще бъде разгледана и вероятно увеличена.

Анализаторите са на мнение, че нито една от трите идеи не е достатъчна за значителен краткосрочен макроикономически ефест в затруднената европейска икономика.

 

По материали на световни информационни източници
 
Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД