Еврото с 5 поредни седмици на ръст

EUR/USD поскъпна в петък до 1,3169, което е най-високото ниво за тази валутна двойка от 4 май. Влияние върху поскъпването на еврото оказа ръста на индексите в САЩ и ръста на индекса на потребителско доверие. В положителна посока за единната валута беше и ръста на евро-кросовете. EUR/JPY поскъпна до 103.01 - най-високо ниво от 14 май, а EUR/GBP поскъпна до 0,8113 - най-високо ниво от 15 юни.

Независимата рейтингова агенция - Еган Джоунс намали рейтинга на САЩ до АА- от АА, от очакванията, че QE3 ще има негативен ефект върху финансовото състояние на държавата. Според агенцията покупките на ипотечни облигации ще имат слаб ефект върху БВП, но ще намалят курса на долара и ще увеличат цената на суровините, което ще намали печалбите на бизнеса и ще доведе до спад на потреблението.

Основно влияние за всеобщият спад на американския долара оказа решението на ФЕД да продължи с агресивната си монетарна политика, като налее още пари чрез изкупуване на обезпечени с ипотека държавни облигации. Дългоочакваният трети кръг на програмата за стимулиране на американската икономика (QE3) вече е факт. Опасенията на пазара са, че по-голямата парична маса в обращение ще доведе до по-голямо предлагане на щатски долари, а от там стойността на „зелените пари" спрямо основните й конкурентни валути ще намалява.

На стария континент в подкрепа за еврото бе решението на Еврокомисията да даде пълна власт в ръцете на Европейската централна банка върху всички банки от Европейският съюз. Създаването на банковия съюз в еврозоната породи напрежение между Германия и Франция. Париж призовава за по-бързо изпълнение на плана за интерграция на банковият сектор, докато Берлин продължава да бъде преднамерен към идеята. Властите в Берлин казват, че би било по-добре да се процедира по-бавно с реформите, за да се гарантира, че "системата ще бъде водонепропусклива". Франция, обаче, чиято икономика е пред спиране, а банките имат рискови инвестиции в държави като Гърция, призовава за бързи действия.

Шведският финансов министър Андерс Борг от своя страна, определи като напълно неприемливи тези планове на Европейската комисия да постави всички банки под пълния надзор на ЕЦБ. Той не приема идеята шведските банки да бъдат контролирани от институция, в която страната му няма никакви права за гласуване.


Суровините продължават да следват риск-апетита на финансовите пазари

Фючърсите на американският лек суров петрол достигнаха до нов 4-месечен връх, преминавайки психологическата граница от 100 долара за барел, за първи път от началото на месец май. През изминалата седмица цената на черното злато се повиши с 3 долара за барел, като приключи седмицата на ниво от 99 долара за барел, където се търгува и в ранните часове на тази сутрин.

Сортът Брент се повиши с около 1 долар за изминалата седмица, приключвайки на нива от 116.70 долара за барел. Малко по-рано през петъчния ден сорта Брент също отчете нов 4-месечен връх, към 117.80 долара за барел.

Цените на петрола се покачват с оглед очакването на инвеститорите за увеличаване на търсенето, благодарение на новите мерки на Федералния резерв на САЩ за стимулиране на икономическия растеж. ФЕД планира да купува месечно ипотечно-гарантирани книжа за 40 млрд.долара за неограничено време, а това означава да се стимулира икономиката за неопределен срок.

Златото нарасна за 4-та поредна седмица, достигайки до 6-месечен връх, в 1778 долара за тройунция. Ценният метал бе повлиян от ръста на риск апетита на валутните и капиталови пазари. В ранните часове на тази сутрин жълтият метал се котира на цена от 1773/74 долара за тройунция. Според Банк оф Америка, активите на Федералния резерв ще надвишат 5 трлн. долара към края на 2014 г., което ще е причина за поскъпване на златото към 3350 долара и на петрола към 190 долара.

Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД