Междуфирмената задлъжнялост расте: Кои сектори в България са най-засегнати?
Сроковете може да надхвърлят 150 дни
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
Изпитанията с ликвидността на българските фирми се задълбочават. Сроковете за междинно и крайно разплащане между компаниите в страната продължават да се удължават, като в най-засегнатите сектори забавянията се увеличават средно с 20 дни спрямо предходната година. Това показват данните от нов анализ на глобалния лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade.
Тенденцията у нас се развива на фона на световен рекорд в удължаването на паричния цикъл, който през 2025 г. достигна до 67 дни.
Секторите в България: Къде блокират парите?
Наблюденията на експертите от Allianz Trade за първите месеци на 2026 г. показват общо забавяне на плащанията в страната с 10 до 15 дни, а в критичните сектори то достига 20 дни. Това превръща пълното издължаване в процес, който може да продължи половин година и повече.
- Земеделие и агробизнес: Сроковете остават сред най-дългите – 150 дни и повече. Причините са силно изразената сезонна зависимост и обвързаността с банковото финансиране;
- Строителство: Плащанията се извършват след 100 – 120 дни, но при публичните проекти забавянето прехвърля 180 дни поради административни затруднения при усвояване на средствата. Това води до съдебни действия и пълни неплащания;
- Транспорт и горива: Забавянето варира между 90 и 120 дни, а при международните превози достигат до 150 дни;
- Търговия с хранителни стоки: Събирането на вземанията се удължава до 100-120 дни, като при износ се регистрират забавяния от месеци заради международни конфликти.
В строителството забавянето на едно плащане много бързо се прехвърля към подизпълнители, доставчици и други партньори по веригата. Така проблемът на една компания може да засегне множество по-малки дружества, които разчитат на очакваните средства, за да обслужват собствените си задължения“, обясняват от екипа на Allianz Trade в България.
През 2026 г. се наблюдава и промяна в профила на длъжниците. Все по-често затруднения срещат големи предприятия, докато при малките дружества в транспорта и услугите преустановяването на дейност става основна причина за неплащане.
Задълженията все по-често се обвързват с бъдещи събития като актуване на обект, освобождаване на запор или отпускане на кредит, което отлага плащанията с 12 до 18 месеца. Допълнителен натиск оказват процесите по дигитализация и адаптиране към средата около еврото, които изискват значителен ресурс и временно изсмукват ликвидни средства.
Проблемите в България са пряко отражение на глобалната икономическа среда. Докладът на Allianz Trade, обхващащ 25 000 публични компании в 55 страни, показва, че срокът за събиране на вземанията в световен мащаб се е увеличил до 56.5 дни. Капиталът остава блокиран в складови наличности за 53 дни (при 48 дни преди пандемията), заради прехода от модела „точно навреме“ към подхода „за всеки случай“. Компаниите поддържат по-големи запаси заради геополитическа несигурност и прекъсвания във веригите за доставки, което повишава устойчивостта им, но блокира повече оборотен капитал.
Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България (оперираща под марката Allianz Trade), подчертава, че продължителното забавяне ограничава способността на компаниите да инвестират и да плащат на доставчиците си, като при малките предприятия дори един неплатен договор може да постави под риск цялата дейност.
Според компанията, чиито застраховани експозиции у нас надхвърлят 2 млрд. евро, предварителната проверка и застраховането на търговски кредити остават най-надеждната защита срещу верижната задлъжнялост.