Могат ли по-високите лихви на ЕЦБ да спрат инфлационния шок?

Европа е притисната от две страни: по-скъпа енергия и по-високи разходи по заемите, чиято цел е да ограничат инфлацията, предизвикана именно от енергийния шок. В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши трите си основни лихвени процента с 0.25%, като лихвата по депозитното улеснение достигна 2.5%.

Това е второто увеличение за последните три месеца, а причината за него се вижда на всяка бензиностанция в Европа, пише Euronews.

В сряда цената на суровия петрол „Брент“ отново надхвърли 100 долара за барел, тъй като конфликтът между Съединените щати и Иран продължава да нарушава трафика през Ормузкия проток.

Натискът вероятно е още по-силен при природния газ, където нидерландският индекс TTF – референтната цена за европейския пазар – е нараснал със 190% от началото на годината.

Инфлацията в еврозоната се ускори до 3.3% през август спрямо 2.9% през юли, като енергийните цени са нараснали с 14.3% на годишна база при 10.3% месец по-рано.

Това повдига въпроса, който стои в основата на цялото решение.

Лихвените проценти не произвеждат барели петрол или кубични метри газ. Какво тогава всъщност трябва да постигне една по-висока депозитна лихва?

Какво могат и какво не могат да постигнат по-високите лихви

Кристин Лагард определи решението като „очевидно“. По време на пресконференцията си тя заяви, че „конфликтът в Близкия изток продължава да създава инфлационен натиск, а инфлацията се очаква да остане значително над целевото равнище за продължителен период“.

Една централна банка не може да отвори отново корабоплавателен маршрут. Не може и да напълни газовите хранилища преди зимата. Това, което може да направи, е да охлади вътрешното търсене, така че внесеният ценови шок да не се превърне във вътрешен. Данните до момента показват, че този преход все още не се е случил.

Базисната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, всъщност леко се понижи през август – до 2.4% от 2.5%.

Инфлацията при услугите – показателят, който Европейската централна банка следи най-внимателно за признаци на вътрешно прегряване – се забави до 3 от 3.3%.

На този етап заплатите не показват съществена реакция на енергийния шок“, заяви Лагард.

Европейската централна банка не реагира на това, което вече се е случило. Тя реагира на онова, което се опасява, че може да последва.

Макар по-рестриктивната парична политика да не е ефективен отговор на краткосрочни инфлационни шокове, предизвикани от предлагането, Европейската централна банка се движи в тази посока, за да се бори с инфлация, която става все по-структурна“, заяви в анализ почетният професор Джо Нелис, ръководител на икономическите изследвания в счетоводната и консултантска компания MHA.

Това, което през пролетта започна като военна премия върху цената на суровия петрол, вече продължава достатъчно дълго, за да се пренесе върху договорите, транспортните разходи, застраховките и очакванията на домакинствата.

Истинската цел са очакванията

Общата инфлация все още се очаква да бъде 3% тази година, но прогнозите за 2027 и 2028 г. бяха ревизирани нагоре – съответно до 2.5 и 2.1%.

Нито общата, нито базисната инфлация се връщат убедително до 2% в края на прогнозния период.

Енергийният шок може да се засили допълнително, а ефектът му върху останалите цени и заплатите може да бъде по-силен от очакваното в момента“, заяви Лагард, като добави, че „цените на природния газ по-специално могат да се повишат при допълнителни прекъсвания на доставките или при необичайно студена зима, съчетана с ниски нива на запасите“.

Собственият показател на Европейската централна банка за заплатите вече сочи, че ръстът на договорените възнаграждения ще се ускори до 2.7% през първата половина на 2027 г.

Именно този механизъм се опитва да прекъсне банката. Ако работниците очакват цените да продължат да растат, а работодателите очакват, че ще могат да прехвърлят по-високите разходи върху клиентите, петролният шок престава да бъде просто петролен шок и се превръща в инфлационен режим.

Инфлацията би трябвало да остане значително над целевото равнище и през следващата година, тъй като по-високите цени на природния газ и храните ще окажат допълнителен възходящ натиск върху индекса“, заяви Лео Баринку, старши икономист в Oxford Economics.

Могат ли лихвите на ЕЦБ да достигнат 3%?

Вероятно най-важната част от случилото се в четвъртък беше това, което Лагард не каза. Тя отказа да оспори пазарните очаквания за допълнително затягане на паричната политика, като отбеляза единствено, че Управителният съвет не е обсъждал бъдещата траектория и че пазарите вършат „своята работа“, докато Европейската централна банка върши своята.

Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната в Pantheon Macroeconomics, изтълкува това мълчание като сигнал за по-строга парична политика.

Сега смятаме, че през следващите шест месеца Европейската централна банка ще придвижи основната си лихва по-решително към рестриктивна територия – с увеличение през декември, последвано от още едно през февруари, което ще доведе депозитната лихва до 3%“, заяви той.

Оливер Ракау, главен икономист за Германия в Oxford Economics, стигна до сходен извод.

По-важният извод от днешния ден е колко нисък е прагът за допълнително затягане“, написа той, като същевременно отбеляза, че „ограниченият натиск върху базисната инфлация продължава да подкрепя реактивен подход при определянето на политиката на Европейската централна банка, зависещ от постъпващите данни“.

Може ли Европа да понесе този натиск?

Цената на опита да бъде предотвратена трайно високата инфлация е, че по-високите лихви ограничават и икономическата активност, която вече е натоварена от скъпата енергия.

Допълнителните увеличения на лихвените проценти могат да поставят под натиск задлъжнелите домакинства, да отслабят жилищните пазари и да оскъпят инвестициите на бизнеса.

Малките компании могат да отложат или да се откажат от проекти, тъй като разходите за финансиране се увеличават.

Въпреки това Европейската централна банка повиши прогнозите си за икономическия растеж през тази и следващата година.

Бизнес активността, свързана с технологиите, и фискалната подкрепа в Германия оказват положително влияние върху растежа. Това дава на централните банкери пространство за действие, макар и да не премахва натиска върху кредитополучателите.

Следователно въпросът не е просто дали Европейската централна банка отново ще повиши лихвите, а колко дълго ще бъде необходимо те да останат на по-високи нива. Паричната политика може да ограничи разпространението на инфлацията.

Дали ще успее да го направи, без да навреди на икономическия растеж, ще зависи в голяма степен от това колко бързо ще отслабне енергийният натиск върху Европа.