Ниски доходи в България, високи разходи за туризъм (Графики)

Разходите за туризъм дават добра представа за промените в потреблението на българските домакинства през последните години. На фона на растящите доходи и високата заетост пътуванията и почивките заемат все по-голямо място в семейните бюджети, а поскъпването на туристическите услуги видимо не възпира харченето. Данните поставят обаче въпроса доколко този ръст отразява повече потребление и доколко – по-високи цени, особено предвид разминаването между ниските доходи по европейските стандарти и сравнително високите разходи на нощувка.

Нека погледнем първо към общата стойност на разходите за туризъм. В рамките на пет години, между 2020 и 2025 г. той нараства четирикратно, от 523 млн. на 2,285 млрд. евро. Дори и да допуснем, че годините на пандемията са нетипични заради по-трудния достъп до туристически пътувания в чужбина, сравнението с предишната рекордна 2019 г. – с похарчени 940 млн. евро –  сочи над двойно увеличение. Разпределението на разходите не се е променило значително, като повече от половината – 1,23 млрд. евро – се харчат в страната, а 1,06 млрд. в чужбина. Правят впечатление темповете на нарастване, като само за година увеличението е с 375 млн. евро; предвид първите данни за 2026 г. няма причина да мислим, че тази тенденция се е променила. Интересен щрих е и целта на пътуванията – едва 112 млн. евро са похарчени за работни пътувания, останалото по “лични причини”, тоест най-вече за почивки и развлечение.

Средната стойност, похарчена на вечер пък позволява директно сравнение между средствата, които домакинствата отделят за туризъм в отделните страни на ЕС. Разликите са много големи – докато за австрийците общите разходи за една нощ – настаняване, транспорт, ресторанти и кафенета, както и други разходи – средно към 2024 г.1 достигат  175 евро, за гражданите на Люксембург  – 191, то в Чехия размерът им е 56 евро, в Гърция – 49. Значителна част от обяснението е, разбира се, балансът между местен и чуждестранен туризъм – колкото повече гражданите на дадена страна предпочитат да пътуват локално, толкова по-малко харчат. По този показател обаче България се нарежда в средата на таблицата – 83 евро на нощ, не много далеч от средните за ЕС-27 около 104 евро. Закономерно предвид общото нарастване на разходите и по този показател има удвояване спрямо отчетените 43 евро на нощ през 2019 г.  Прави впечатление също, че българите харчат повече от почти всички страни от Централна и Източна Европа. 

Разминаването е повече от очевидно – българските домакинства остават с най-ниския разполагаем доход и на едно от последните места по реално потребление в ЕС, което означава че харчат непропорционално голям дял от доходите си за развлекателни пътувания. Това, разбира се, е в известна степен и следствие от ниската безработица и висока заетост от последните години, съчетани с бърз ръст на доходите, които позволяват повишения на харченето извън кръга на стоки и услуги от първа необходимост и насочване на повече разходи към развлечения и пътуване. 

Интересен е и въпросът за връзката между изпреварващата общия тренд инфлация в сектора на хотелите и ресторантите и поведението на потребителите. Съвпадението във времето не позволява да се каже с пълна сигурност дали ръстът в способността и готовността за по-високи разходи за туризъм и развлечения е причина за бързия ръст на цените, или напротив – поскъпването в туризма тласка нагоре разходите на домакинствата, които искат да запазят реалното си потреблението на туристически услуги. Във всички случаи обаче тук се крие част от обяснението защо въпреки високите цени заведенията в София са постоянно запълнени.

Източник: Институт за пазарна икономика