Георги Стоев: Дългът да се финансира от излишъци

Сребърният фонд трябва да държи парите си във високоликвидни средства, а не да се гледа доходността, казва управляващият съдружник в Industry Watch

7940 ~ 5 мин. четене

 

- Г-н Стоев, решението на правителството за инвестиране на Средства от сребърния фонд се оказа доста спорно. Но все пак в правилна посока ли е?

Въпросът не е толкова правилно или неправилно. Дискусията е на две нива. Първото ниво е дали изобщо има нужда от Сребърен фонд. Това малко се пропуска, защото фокусът е къде да се инвестират. А големият въпрос е дали наистина има нужда от такъв фонд.

- И според вас има ли?

Това не е технически отговор за макроикономист. Това е въпрос към депутатите. И ако политическият отговор на този въпрос е - „няма нужда, защото пенсионният модел няма да се променя, т.е. пенсионерите ще зависят основно от държавния първи стълб, НОИ плаща пенсиите, хората ще се надяват да има пари в бюджета да ги финансира… Ако е такъв моделът, реално тогава няма смисъл да има такъв фонд.

Ние съветваме да се гледа по-консервативно и политиците да мислят за момента, в който няма да има възможност работещите да плащат пенсиите на пенсионерите. И ако политическият отговор е, че пенсионният модел сега е неустойчив, че трябва да се променя системата и че хората в бъдеще ще разчитат на частно пенсионно осигуряване, тогава Сребърният фонд ще играе ролята на буфер или предпазен механизъм, в случай че някои от хората при такъв модел останат с по-ниски или без пенсии.

Тоест, при промяна на модела смисъл от фонда има. И ако се стигне до извода, че той трябва да бъде запазен, неговото управление трябва да бъде максимално консервативно. Което означава да се гони ликвидност на средствата, които се инвестират, нисък риск и да не се гледа доходността.

Доходността на такъв фонд не е определяща, той трябва да е ликвиден и да може да се превърне в средства за пенсии на мига. Не да бъдат инвестирани в инструменти, които не е ясно колко ще бъдат търсени от пазарите и второ дали ще носят тази доходност, която обещават.

Така че ако все още има политически консенсус, че фондът е нужен и че промяната в пенсионния модел ще бъде предприета, моят съвет би бил фондът да се запази с управление на парите във високоликвидни средства – депозити в банки, в БНБ, инвестиции в страни с много нисък риск като Германия, в монетарно злато…

- Но последните данни са, че частта от Сребърния фонд, която ще бъде извадена, ще се инвестира в т. нар. нетъргуеми ДЦК, което означава именно парите да се блокират. Има ли смисъл от такова застраховане?

Мисля си, че тези варианти са повече показване на мускули, отколкото реални сценарии, към които ще се върви. Мисля че в момента това, което финансовото министерство се опитва да постигне, е да убеди пазарите, че ако те не му предложат достатъчно добра лихва за кредита, който търси, то има откъде да вземе парите. Едва ли не да покаже, че не е притиснато до стената от пазарите. Това е повече език на тялото, отколкото да си говорим за реални алтернативи.

- Решението за инвестиране на пари от Сребърния фонд доведе и до колизия между финансовото министерство, т.е. правителството, и БНБ, а и Европейската централна банка. Това не е ли притеснително от политическа гледна точка?

Фокусът на Българската и на Европейската централна банка е сравнително един и същ, макар че думите са различни. Истината е, че става въпрос за много нов вид дискусия. Досега не сме виждали ЕЦБ да критикува и да препоръчва остро на българското правителство действия или бездействия.

Става въпрос за обезпокоителна тенденция да се изразходва част от фискалния резерв в момент, в който не е много ясно  какви са перспективите пред бюджета и оттам -увеличаване на риска пред стабилността на България. Общо взето и двете институции се опитват да влеят здрав разум в правителството и да се опитат да го насочат към това да гони балансиран бюджет. 

В крайна сметка разумният вариант е да си изплаща дълга с излишъци. Този дълг е трупан с дефицити, сега за да се изплати, трябва да се трупа излишък.

- Като споменахте риска за стабилността, уместни ли са спекулациите, че изваждането на част от Сребърния фонд и като цяло намаляването на фискалния резерв могат да „разклатят” валутния борд?

Не, технически не могат да разклатят валутния борд. Системата на монетарен режим, който в момента функционира, не зависи от това колко пари държи правителството на депозит в БНБ. И няма причина да се мисли, че това по някакъв начин влияе на паричната политика или на паричния режим.

Проблемът е по-скоро пак политически и във връзка с възможностите да се финансира бъдещ дефицит. Казано по-елементарно: Ако си обещал на пенсионерите 7 млрд. лв. пенсии и ако събереш 3 млрд. лв. от осигуровки, другите четири трябва да се вземат отнякъде. Ако ги няма на разположение в депозит единият вариант е да се приватизира и да се взима кеш, за което няма воля, другият е да се емитира дълг, за каквото може би няма пазар, и третият е да се печатат пари.

Тогава идва заплахата за валутния борд, но тя е чисто политическа заплаха, не е технически – финансова. А по-скоро да не се стигне до ситуация мнозинството да реши да променя паричния режим.

- Обаче проблемът и сега го има, целият дебат тръгва оттам, че явно няма други пари в държавата. Как може да се генерират излишъците, за които говорите, така че да не се налагат странни стъпки?

Единственият в момента реалистичен и краткосрочен начин е да се съкратят текущите разходи на държавата. Тъй като няма воля да се приватизират, да речем фирми като „Булгаргаз” или БДЖ, и всичко държавно, за което се сетите, единственият начин е да се съкратят разходите.

Разбира се, не разбирайте да се намаляват заплатите в държавния сектор или пенсиите на пенсионерите. Най-лесно се съкращава, по традиция, като първо се пипат инвестиционните разходи. Защото са най-малко уязвими на негативизъм от страна на гласоподавателите.

- Например?

Пътища, магистрали, мостове, сгради, основни ремонти …

- Само че именно инвестициите в инфраструктура са обявени за приоритет. Правителството ще трябва да се обърне на 180 градуса.

Да, точно така.

- Всъщност обявената формула за предстоящото изплащане на дълг за следващата година е 1/3 от Сребърния фонд, 1/3 от еврооблигации и 1/3 приходи от приватизация. Виждате ли рискове да не бъдат събрани част от тези средства по тази схема?

Ако еврооблигациите са около 300 млн. евро, не мисля че ще е проблем да се набере такава емисия.

- А приватизацията?

Приватизацията ми се струва доста оптимистична като очаквания. Най-вече заради сроковете. Дори да се формира някаква воля, че трябва да се приватизира, знаете колко бавно вървят тези процедури.

 

Филипа Радионова

 

Подкрепи Economic.bg