ИПИ: Повишението на минималната заплата е вредно

Няма никакво основание за увеличаване на надницата

88 ~ 2 мин. четене
Автор: Зорница Славова

Социалният министър заяви, че в края на месеца ще стане ясно дали минималната работна заплата (МРЗ) ще се увеличи от началото на следващия месец. Идеята е минималната надница да се повиши до 330 лв., а основната цел на правителството е до края на мандата тя да стигне 450 лева.

Всъщност подобно увеличение на МРЗ не само, че не би било основателно, но и би било изключително вредно.

Какви са аргументите

Един от аргументите за увеличаването на МРЗ е, че заплащането в България е най-ниско в целия Европейски съюз (ЕС) и държавата трябва да се намеси, за да го повиши (подобна е и ролята на административно определяните минимални осигурителни прагове). Изхожда се от презумпцията, че нископлатените работници са подценявани от пазара и работодателите не им плащат достатъчно, особено в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. Привържениците на висока МРЗ обаче отказват да повярват, че минималните заплати имат директен ефект върху общите разходи за труд и съответно влияят негативно върху заетостта (или поне официалната заетост) на нископлатените групи на пазара на труда.

Данните за дела на МРЗ в общите разходи за труд на един зает в държавите от ЕС показват, че в общността има 7 страни, в които не се определя никаква форма на МРЗ на национално равнище. Второ, в България делът на МРЗ от общите (брутни) разходи за труд е над средното равнище за ЕС. Тоест държавата изкуствено е наложила минималното заплащане да е по-близко до средните разходи за труд, които пазарът е определил, и то на ниво ЕС. При МРЗ от 330 лв. делът се повишава още повече, а ако МРЗ достигне 450 лв. България ще се изстреля начело.

Друг основен аргумент за увеличаването на МРЗ е, че заплащането на труда не е достатъчно за осигуряване на нормален живот на гражданите. Дори по думите на социалния министър "Минималната заплата е тази, която трябва да осигурява минимална покупателна способност". Наивно е да се смята, че който и да е работодател изчислява какво да е заплащането според нуждите на отделните работници. Работната заплата е възнаграждение за произведен продукт, а не социална помощ. Вярно е, че МРЗ в България е най-ниска в Европа, но този факт е напълно обясним, ако имаме предвид производителността на труда. Данните на Евростат показват, че освен най-ниската МРЗ, страната се отличава и с изключително ниска производителност на труда на заетите. България дори е единствената страна, чиято производителност е под 50% от тази в ЕС.

Какви са изводите

Увеличаването на МРЗ не е оправдано, като се имат предвид равнището на разходите за труд на работодателите и производителността на труда на работниците. Нещо повече - административното определяне на заплатите, които бизнесът трябва да плати, само ще накара работодателите на освободят всички работници, които произвеждат по-малка добавена стойност или те просто ще преминат в сивия сектор с реалните си заплати.

Колкото по-високо е изкуствено определеното ниво на заплащане, толкова по-големи ще са тези ефекти за пазара на труда. В крайна сметка популизмът, насочен към осигуряване на доходи на нискоквалифицираните работници, се превръща в най-дискриминационната мярка срещу самите тях.

Подкрепи Economic.bg