Идва краят на подема в Аржентина

Алмудена Калатрава, Асошиейтед прес

Деветгодишният икономически растеж на Аржентина изглежда рязко се забавя. Това твърдят анализатори, които прогнозират растеж от 2,5 % до 3 % тази година или едва половината от заложения в бюджета на правителството темп от 5,1 % и много под миналогодишното увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) от 8,9 %.

Някои икономисти дори предвиждат рецесия преди края на годината, посочвайки, че въведените неотдавна валутни и търговски ограничения, високата инфлация, контролът на цените и изтичането на капитали правят по-трудно за Аржентина да се защити от забавянето на световната икономика.

“Попътният вятър приключи и се събират буреносни облаци. Аржентина е по-уязвима,” коментира Рамиро Кастинейра, икономист от Econometrica consultancy. Според него растежът тази година ще бъде 2,5 % и той се безпокои, че намесата на правителството е отслабила растежа твърде много, за да може да отговори на световния натиск.

Средният годишен икономически растеж на страната за 2003-2011 година бе 7,1 процента. През този период президентката Кристина Фернандес де Кирхнер и нейният покоен съпруг и предшественик на поста Нестор Кирхнер изведоха страната от икономическа пропаст, създадена от обявяването на неплатежоспособност по рекордно големите заеми на страната и обезценяването на валутата през 2002 година.

Ключът към възстановяването бе отказът на Кирхнер да изплати изцяло задълженият към международните кредитори. Тази стъпка превърна Аржентина в нежелан партньор за много инвеститори, но даде възможност на правителството да похарчи милиони за възстановяването на местната икономика.

Властите наляха пари в индустриални субсидии, дейности по обществени проекти, щедро социално подпомагане и други популярни програми за стимулиране, които общо са известни като модела на семейство Кирхнер за растеж на едно общество, даващо равни възможности.

Устойчивият растеж бе повод за гордост за Кристина Фернандес де Кирхнер, която твърди, че САЩ и Европа трябва да се учат от примера на Аржентина, вместо да налагат мерки за икономии, които засега не успяват да помогнат на затруднените икономики.

Сега обаче дори Кристина Кирхнер признава, че добрите времена си отиват, макар да обвинява за проблемите световната криза, а не собствената си политика.

Много фактори се отразяват на забавянето на аржентинската икономика - селскостопанското производство рязко намаля заради слабите валежи; промишленото производство също се сви въпреки голямото вътрешно търсене, защото мерките за защита на търговията затрудняват получаването на части за всичко - от смартфони до хладилници и автомобили. В същото време Бразилия девалвира валутата си на фона на забавящата се бразилска икономика, като така износът на Аржентина към най-големия й търговски партньор става по-малко конкурентоспособен.

Строителството обикновено е основен икономически двигател и аржентинците по навик се обръщат към имотите, за да защитят богатството си от инфлацията. Новите проекти обаче рязко се забавиха, тъй като продажбите тази година отчетоха спад от 15 процента, до голяма степен заради контрола върху валутата, наложен от правителството, за да бъде спряно изтичането на капитали.

Почти всички аржентински трансакции в сектора на недвижимите имоти се правят в долари, които сега са недостатъчни, тъй като хората се опитват да се освободят от своите песо и да прехвърлят богатството си извън страната.

За първи път от години Аржентина сега харчи повече, отколкото получава, приключвайки 2011 година с бюджетен дефицит от 1,6 %, според официалните данни.

Аржентина има огромни неразработени петролни и газови ресурси, но добивът не поддържа същия темп като икономическия растеж на страната. Едва неотдавна правителството започна да премахва някои от ограниченията за цените, наложени преди десетилетие. Евтината енергия даваше на аржентинските компании огромно предимство, но разубеди Repsol и други водещи петролни компании да положат повече усилия за добива на петрол и газ, който биха продавали на загуба.

Правителственото изземане на контролния пакет акции на Repsol в аржентинската енергийна компания YPF създава възможността за повече местно производство, но това ще изисква по-големи инвестиции, така че може да минат години преди да потекат значителни количества петрол и газ. В резултат може да се наложи правителството да похарчи 5 милиарда долара за внос на горива тази година спрямо 3 милиарда долара миналата година, посочва Рамиро Кастинейра.

Същевременно годишната инфлация може да достигне 25 % тази година, което е около три пъти над официалното равнище, отбелязват частни анализатори. Профсъюзите, които някога бяха надежден съюзник на правителството, настояват дори за още по-голямо увеличение на заплатите, за да няма изоставане, въпреки доказателствата за забавяне (на икономиката).

Кристина Фернандес де Кирхнер призова ръководителите на компании и профсъюзните лидери да избягват да провалят все по-деликатния икономически компромис.

“Задават се трудни времена”, предупреди тя, като призова специално профсъюзите да действат отговорно. “Те вдигат гюрултия и всеки крещи, за да види, кой може да получи повече, но когато всичко се провали, водачите си заминават, а тези, които са останали без работа, са работниците”, обобщава тя.