Игри и интриги с петрола

Дойче Веле

 

Този, който иска да търси петрол в Русия, задължително се натъква на Игор Сечин. Вицепремиерът, който е доверено лице на Путин, дърпа конците и във възлизащата на милиарди сделка между норвежкия концерн "Статойл" и руската държавна компания "Роснефт". Става дума за скъпата разработка на едно петролно находище пред арктическите брегове. След "Ексон мобил" и италианския "Ени" норвежкият концерн е поредният, който партнира на водещия на руския пазар "Роснефт".

Има обаче един проблем и той се състои в това, че Сечин не се слави като най-почтения посредник. Човекът, за когото се говори, че има тесни връзки с тайните служби, развива империята "Роснефт", стъпвайки на руините от "Юкос", чийто собственик Михаил Ходорковски е в затвора. Сега Игор Сечин е най-могъщият. А западните експерти - познавачи на бранша, се опасяват, че успехът на "Ексон", "Ени" или "Статойл" в Русия ни най-малко не е сигурен.

Големият държавен инат

Защото московската енергийна политика не е особено последователна. Мениджърите в контролираните предимно от държавата енергийни концерни се сменят напълно непредсказуемо. Добивът на петрол и инвестициите в руския енергиен сектор изобщо не съответстват на принципите на пазара. "Западните концерни не разбират руските игри и интриги. В Русия е обичайна практика договори да бъдат поставяни под въпрос", казва един лондонски банкер.

Примерът с "Роснефт" за пореден път показва, че западните концерни са изтласкани на заден план в новата конфигурация на петролния пазар - те все повече губят влиянието си в държавите с големи ресурси. Националистическите правителства ги гонят от находищата на нефт и газ. А това има драматични последствия за мултинационалните гиганти като "Ексон", "Шел" или "Шеврон".

През 60-те години "големите" все още владеят 85 процента от световните залежи на природен газ, днес имат достъп само до 16 на сто от запасите. Поне 65 процента се контролират от свързани с държавата концерни. В следващите 5 до 10 години западните концерни все по-рядко ще имат с какво да се похвалят, смята канадският експерт Джеф Рубин. Той е убеден, че неизбежно ще настъпи момент, в който пазарът ще бъде командван от държавните фирми. А тази промяна в никакъв случай няма да доведе до нова сигурност при доставките на петрол - много от държавните фирми са остарели, неефективни и корумпирани.

Защо Иран си внася бензина?

Богатите на петрол държави като Русия, Иран, Венецуела и Нигерия имат остра необходимост от модерни технологии за разработване на находищата. Но политиците препречват пътя, когато става дума за споразумения със западните концерни. Особено в Иран и Венецуела държавната петролна индустрия е в окаяно състояние. Иран междувременно трябва дори да внася бензин. Местните рафинерии, които са под ръководството на иранската Национална петролна компания, нямат възможност да осигурят нужното на страната гориво. Същевременно по политически причини правителството субсидира бензина, който трябва да купува на световните пазари. Разходите за тези цели товарят бюджета с до 50 милиарда долара годишно.

Сходно е положението и във Венецуела, където в последните десетина години производството е спаднало с една четвърт. Сондите в богатата на петрол област край Ориноко ръждясват - тъй като президентът Уго Чавес, който съвсем наскоро се обяви за владетел на най-големите залежи от нефт в световен мащаб, пропъди чуждите концерни като "Ексон мобил" и сега страната не разполага с модерни технологии.

По неофициални данни венецуелската държавна петролна компания е изгубила от 2003 г. до днес към 20 000 от квалифицираните си специалисти - те напуснали, понеже партийните функционери постоянно се месели в работата. Компанията заприличва все повече на тромав комбинат, който отклонява за социални програми парите, предназначени за инвестиции. Същевременно пазарът на горива се субсидира мащабно, което само насърчава прахосването на енергията.