Икономически ръст близо до нулата

През изминалата седмица Националният статистически институт публикува месечната бизнес статистика за юни, която разкрива продължаване на негативните тенденции в промишлеността и строителството, както и стагниращо вътрешно потребление.

По отношение на промишленото производство наблюдаваме 4-ти пореден месец на спад на годишна база (календарно изгладени данни), равен на 4,4%. По-притеснителното е, че зад спада за втори пореден месец стои преработващата индустрия, която се свива с 4,5% както през май, така и през юни. Сред отраслите, които отчитат намаление на своята продукция, виждаме основно експортно-ориентирани отрасли като тютюневите изделия, обработените кожи и обувките, облеклото, химическите продукти, дървените материали, пластмасите. Очевидно свиването на износа през май и юни може да обясни това намаление на производството на водещи експортни отрасли.  

Добивната индустрия от началото на годината е на червено, като спадът там остава двуцифрен и през юни. Тук единият от виновниците за спада е значително по-ниският добив на въглища тази година, който пък е свързан с по-ниското търсене на въглища от ТЕЦ-овете заради намалял износ на ток тази година. Другият виновник са металните руди, които се свиват значително през юни. Последното може да се обясни с по-ниския износ на чугун, желязо и стомана тази година.  

Паралелно със спада на индустриалното производство от март насам, строителството за втори пореден месец също се свива на годишна база. През 2012 г. и особено втората половина на годината се наблюдаваше известно раздвижване на строителството заради гражданско/инженерно строителство, което най-вероятно е отразявало усилено усвояване на европейски средства за строителство на различни инфраструктурни обекти. От декември 2012 г. насам, обаче, и гражданското/инженерното строителство се свива на годишна база, като през юни спадът отново е двуцифрен,  повличайки в червена територия и целия строителен сектор.

Политическата криза от февруари насам, изборите и смяната на три правителства е много възможно да са оставили своя негативен отпечатък върху инженерното строителство, ако се съди по различни новини за забавени проекти, които чакат изясняване на ситуацията или просто нечий подпис. Отделянето на част от предишното министерство на регионалното развитие и благоустройството (а именно - на „благоустройството") в Министерство на инвестиционното проектиране от новото правителство също ще наложи своя данък „забавяне" върху строителството на редица пътни и други инфраструктурни проекти. За да може новото министерство да започне своята работа по редица проекти за капиталово строителство, е необходима промяна в десетки нормативни акта, която да промени името на  МРРБ с това на новото министерство.

Последните данни от месечната бизнес статистика бяха тези за търговията на дребно (без търговията с автомобили и мотоциклети). Там виждаме едно колебание около нулата при месечните данни и леко подобрение при годишните данни през  второто тримесечие спрямо първото. През първото тримесечие вътрешното потреблението се свива, но от април нататък виждаме лек положителен ръст на годишна база, който постепенно се забавя и достига 0,6% през юни. Ръстът от април нататък може да се обясни с увеличението на пенсиите с около 9% от 1-ви април, което вероятно е стимулирало потреблението на тази (значителна) група от населението.

Като цяло краткосрочните данни за промишлеността, строителството и външната търговия показват влошаване през второто тримесечие. Паралелно с това при вътрешното потребление има известно раздвижване през април-юни, което може да се отдаде на увеличените пенсии от април. При потреблението обаче ръстът много бързо се забавя и през юни е едва 0,6%, което навежда на мисълта, че увеличението на пенсиите може би не е достатъчно, за да компенсира свитото потребление на останалата част от населението.

Последните данни за икономиката навеждат на мисълта, че второто тримесечие в най-добрия случай отново ще покаже близък до нулата растеж на годишна база (0,1-0,2%), като преминаване в отрицателна територия става все по-вероятно. На този фон разумните и консервативни бюджетни политики са повече от препоръчителни.

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg