Искат ДДС да се начислява само на крайния потребител

Нарастващите проблеми по прилагане на ЗДДС и ДОПК, невъзстановяване на дължимия данъчен кредит по ДДС и предложения за промени в законодателството бяха обсъдени на работна среща в Народното събрание вчера, организирана от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, по инициатива на Българската стопанска камара (БСК) и Българската асоциация за правна защита на фирмите.

В срещата участваха повече от 80 представители на браншови организации, правно-консултантски фирми, Националната агенция по приходите, Министерството на финансите, МВР, съда, прокуратурата и др. Целта бе обмяна на позиции и постигане на общо разбиране за необходимостта от законодателни промени, както и от по-ефективно и единно прилагане на нормативната уредба.

На Комисията по бюджет и финанси бяха представени пакет от предложения от страна на бизнес организациите, които бяха обобщени от зам.-председателя на БСК Димитър Бранков.

Основната част от предложенията се отнасят до отпадането на т.нар. „солидарна отговорност“ на фирмите по ДДС-веригата и задържането на данъчния кредит на коректни търговци, когато техни доставчици не са били изрядни към приходната администрация. „Цялата информация е в НАП и, вместо да се гони този, който не е внесъл ДДС, се гони този, който го е внесъл, но е купил от предишния. Оказва се, че ние трябва да знаем дали нашият доставчик си е внесъл ДДС-то, като че ли на нас го е внесъл“, обобщи проблема Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Не малка част от участниците в срещата отправиха предложение ДДС да се начислява само на крайния потребител, а не по цялата верига при сделки между търговци. В хода на разговора бе изтъкнато, че най-сериозно този проблем стои при „ресурсните“ отрасли, като селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, металургията и др., където не винаги произходът на суровините е доказуем.

По мнението на по-голямата част от участниците в срещата, твърде широко е тълкуванието на понятието „реалност на доставките“ и това създава предпоставки за некоректни действия от страна на данъчни инспектори по места. Общо бе мнението, че е необходима по-детайлна дефиниция и изготвяне от страна на НАП на ясна методология и списък от краен брой документи, необходими за доказване на реалността на доставките. В тази връзка представители на институциите обясниха, че е внесено официално запитване по този въпрос в Съда в Люксембург и след неговото произнасяне ще се прецени дали да се пристъпи към законодателни промени.

По-стриктно прилагане на европейската съдебна практика от страна на българската данъчна администрация препоръча председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова. Тя пое ангажимент всички направени от страна на бизнеса предложения да бъдат анализирани и на тази база да се прецени кои от тях се нуждаят от законодателни промени и кои се отнасят до коригиране на административната практика по приложението на закона.

Сред поставените от бизнеса по време на срещата въпроси бяха и тези за съкращаването на сроковете за възстановяване на ДДС, както и за двуякото тълкуване на регламентите за т.нар. вътрешнообщностни доставки от страна на българската данъчна администрация и на данъчните администрации на другите страни от ЕС. „По един и същ въпрос, по еднакво законодателство ни дават коренно различни становища. Няма ли обмен на информация между данъчните служби, така че да уеднаквите практиките си на европейско ниво и да ни спестите неудобството да водим излишни съдебни дела?“, коментираха участници в срещата.

Бизнес организациите предлагат чрез промени в ДОПК данъчната администрация да бъде задължена в определен срок да дава юридически обвързано становище по отправени към нея запитвания. В тази връзка представители на Министерството на финансите съобщиха, че подобен регламент липсва само в 4 от всички 27 страни-членки на ЕС, в т.ч. България, Ирландия, Гърция и Словения, като в Слования тече процес по въвеждане на такава норма.

Според зам.-изпълнителния директор на НАП Христо Костадинов голяма част от изказаните по време на срещата възражения и предложения са обективни, логични и конструктивни, но по някои от тях е необходима допълнителна дискусия. „Работата на НАП се нуждае от подобрение, затова разписахме правила за специализираните екипи. Имаме и някои законодателни предложения, част от които съвпадат с Вашите“, обясни г-н Костадинов. Той предложи да се организират срещи между НАП и отделните браншови организации, на които да се обсъдят специфичните за конкретните сектори проблеми и да се търси тяхното преодоляване – било като законодателни промени, било като корекция в административната практика.

Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков настоя за създаване на работна група към Комисията по бюджет и финанси, която да акомулира информация и предложения за промени, както и да направи оценка на ефективността на приложение на данъчното законодателство.

Планира се следващата седмица представителите на бизнес организациите да представят на пресконференция в БСК основните си възражения и предложения за промени в законодателството.