ЖП линии на концесия ще развият историческия и културен туризъм

Г-н Вълков, какво да очакваме от тази сесия на транспортната комисия в парламента?

Основните законопроекти, които ще бъдат разглеждани, са Законът за автомобилните превози, който вече влезе в Народното събрание. В комисията по транспорт вече мина на първо четене. Законът е основно свързан със сигурността при автомобилните превози. Текстовете в него се отнасят предимно до собствениците на автомобили, шофьорите на автобуси и собствениците на автогари. Разписани са администртивно-наказателните разпоредби, отнасящите се до глобите и санкциите при неспазване на разпорежданията.

Един от основните моменти тук е текстът, който забранява превозването на багаж при отсъствие на неговия собственик. Както е известно, такива услуги се изпълняват от други служби – „Български пощи“ и различните куриерски фирми.

Проектът засяга и интелигентните транспортни системи, които сега се въвеждат законодателно. Основните изисквания ще влязат в сила вероятно следващата година. Изискването към България е да приеме тази евродиректива до март месец 2013 г. Смятам, че ще успеем да се вместим в рамките, поставени от европейското законодателство.

Другият разглеждан текст е Законът за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата. Кои са основните моменти тук и за бизнеса, и за обикновените хора?

Определено един от важните въпроси в закона е даването на възможността за изграждане на пристанищни и защитни съоръжения в екваторията на залива. Тъй като в сегашните разпоредби има някои пропуски, в началото на годината ние направихме предложение, засягащо рибарските пристанища. Сега обаче предстои сериозният дебат относно съоръженията по пристанища. От страна на икономическото министерство вече се правят предложения, засягащи специално енергийните съоръжения. Ние също ще излезем с предложения по отделни казуси.  Разискванията по  темата предстоят.

Как гледате  на предложените промени в Закона за железопътния транспорт?

Основата промяна в Закона за железопътния транспорт, която е пусната за обсъждане, е по отношение на даването на възможност на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да стане превозвач. Това до сегашния момент не беше разрешено.

Това е едно гъвкаво предложение.

Основната възможност, която се дава с тази промяна е да бъдат дадени определени линии на концесия, по които да се развие исторически и културен туризъм. Това нещо е правено в много страни от ЕС.  

Такава е линията Септември - Добринище, за която се говори най-много , тъй като е на загуба.

Ние просто даваме една възможност, която много хора казват, че е невъзможна. Но как съществуват тогава в страни като Австрия, Германия и Италия, това съвместяване на управител на инфраструктурата и превозвач? Основното изискване, което се поставя при такива случаи е  разграничаване на счетоводството на двете компании, за да не може да става преливане на капитали.

Има ли намерение в комисията по транспорт за предизвикване на разговори и дискусии,  свързани с БДЖ и влаковете Сименс?

В Българските държавни железници към този момент се изпълнява програма за преструктуриране. Ако те я изпълнят, както трябва, ще получат заем.

В интерес на истината загубите им намаляват. Това е един плюс, но БДЖ не са изпълнили напълно програмите –  и по оперативните програми, и по отношение на преструктурирането. Надявам се, че това приватизиране на „Товарни превози” ще премине успешно и това ще даде възможност за получаването на този заем.

Така или иначе държавата си е поела ангажимента и го изпълнява до този етап. Става въпрос за субсидиите, кои се дават на БДЖ . Това е едно споразумение, което беше ратифицирано в парламента в Бюджет 2012. По същия начин ще бъде направено и с Бюджет 2013.  В момента тези текстове се обсъждат.

Истината е, че повечето страни пътническите превози не са на печалба.

Какво предстои да бъде прието за „Български пощи”?

 Български пощи е единственото акционерно дружество и компания в този сектор, което предлага универсална пощенска услуга. Така съгласно нашето законодателство те трябва да бъдат дотирани, а средства трябва да бъдат одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията.

На практика те все още не са дотирани.

В момента този процес тече и при всички положения ще се появи несъответствие в исканията– Български поще ще настояват за повече пари , Комисията за регулиране на съобщенията ще трябва да докаже, че тези средства трябва да бъдат дадени, Министерство на финансите пък ще заеме друга позиция. Ще има сериозен дебат.