Животозастрахователи: Имаме потенциал за 13 пъти повече приходи

Не бедността, а манталитетът на българина спъва развитието на пазара

392 ~ 3 мин. четене
Автор: Атанас Христов

Животозастрахователните компании, които оперират на българския пазар имат потенциала да събират над 13 пъти повече премийни приходи от продажба на полици. Това стана ясно от състоялата се кръгла маса за актуалните проблеми в сегмента. По последни данни в Европа се събират премии равни средно на 4.5% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това прави 633 млрд. евро. За България делът е едва 0.33% от БВП или 129 млн. евро (252 млн. лв.). Ако и у нас се достигне дял от 4.5% от БВП, тогава животозастрахователите биха продавали полици на обща стойност 3.3 млрд. лв., което е малко над 13 пъти повече спрямо сегашното ниво. "Потенциалът е огромен", обяви след като представи въвеждащите данни Светла Несторова, член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и главен изпълнителен директор на ЗАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп".

За да достигне бранша предполагаемите и силно желани цифри трябва да премина редица препятствия. Веселин Тодоров, директор животозастраховане в ДЗИ е на мнение, че ниският стандарт на живот е основната причина за ниското проникване на застраховките "Живот" сред населението. Андрей Александров, изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България Живот" обаче е на друго мнение - според него не ниските доходи, манталитетът на българина е в основата на неразвития животозастрахователен пазар у нас. "Много са склонни да плащат хиляди левове, за да застраховат колата си, но не и за живота", защити тезата си Андрей Александров.

Главният изпълнителен директор на "Граве България Животозастраховане" ЕАД Николай Логофетов отговори на въпрос на Economic.bg, че е все по-трудно да се намерят достатъчно активни хора, които по-успешно да се справят с професията застрахователен агент. "застраховането все още не е успяло да излезе от имиджа, който получи в началото на 90-те години на XX в. Агентите са тотално неглижирани", обясни Логофетов. Наблюденията му сочат, че 95% от хората, които се заемат с тази работа го правят с цел да си докарат допълнителни доходи. "В Западна Европа застрахователният агент е човек, на който може да се има доверие. Дори се предава от поколение на поколение", каза още Логофетов. "Обществото не възприема посредниците и престижът на тази професия е нисък", добави от своя страна Георги Георгиев, изпълнителен директор на ЗК "Уника  Живот" АД.

Андрей Александров обаче коментира, че в последно време, макар и трудно, застрахователен агент започва да се превръща в професия. "Да, наистина има недостиг на качествени хора, но това е повсеместно", обясни Александров. Той даде пример с управляваната от него компания, където се правят професионални мрежи от агенти. "В тях интересът на клиентите е поставен преди този на компанията, колкото и утопично да звучи това", категоричен беше Андрей Александров.

"Стараем се много добре да обучим агентите", обясни и Станислав Димитров, изпълнителен директор на ЖЗК "Съгласие" АД. По думите му обаче пред физическите лица, които упражняват тази професия, са поставени препятствия. "Те се третират като самоосигуряващи се, което е проблем в месеца, в който нямат доход, но трябва да плащат осигуровки на минималния осигурителен праг, който в случая е 420 лв.", даде пример Димитров.

Въпреки проблемите има и лъч светлина в бранша. Според Николай Логофетов това е мисълта за децата, която има българинът. Светла Несторова даде пример за развитието на сектора с факти. "Въпреки устойчивото повишение на приходите в последните години, допреди няколко имахме 10% дял в сектора. За миналата година делът на животозастраховането е 17%. Това е развитие", убедена е Несторова.

Подкрепи Economic.bg