Какъв президент ще е Ердоган

Турският премиер-ислямист има всички шансове да спечели изборите, но дали победата му ще е честна

Критично от Reuters и AFP

Какъв президент ще е Ердоган
240 ~ 3 мин. четене
Автор: Николай Марченко

Какъв президент ще бъде турският премиер Реджеп Тайип Ердоган разкриват в аналитичните си материали две водещи европейски агенции – британската Reuters и френската France Presse (AFP).

Reuters акцентира на това, че „Ердоган води в президентската надпревара в Турция”. "В аплодисменти избухнаха претъпканите трибуни, когато турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган отбеляза третия си гол във футболен мач за знаменитости по случай откриването на стадион в Истанбул”, гласи репортажът на Reuters.

Медията смята, че „неговата оранжева фланелка с номер 12” напомня за амбициите на Ердоган да стане 12-ият президент на Турция в първия общонационален вот държавен глава, насрочен за 10 август 2014 г.

След като доминираше турската политика повече от десетилетие, малцина се съмняват, че Ердоган ще победи основния си съперник – опозиционера Екмеледин Ихсаноглу. Конкурентът номер 1 за действащия премиер е дипломат с малък профил във вътрешната политика, а третият кандидат Селахатин Демирташ е все още „млада кюрдска надежда”.

Но опонентите на Ердоган твърдят, че това е нечестно състезание. Една победа на Ердоган ще концентрира повече власт в ръцете на един човек, който прокарва в турското общество привързаности към светско-религиозна линия и притеснява западните съюзници на Турция.

Неравна битка

„Докато съперниците му са финансирани за техните митинги главно от дарения, Ердоган превърна публичните си изяви във финансирана от държавата кампания, в демонстрация на сила - от новаторската церемония на третото летище в Истанбул през юни до стартирането на високоскоростната влакова линия в края на юли”, пише Reuters.

Той oбикаля страната в премиерския си самолет, за да се среща с поддръжници, доста преди да започне официално предизборната кампания на 31 юли.

Централната избирателна комисия на Турция миналия месец отхвърли жалба от главната опозиционна партия, че Ердоган трябва да подаде оставка като министър-председател, за да участва в президентската кампания. Ердоган в отговор на това обаче посочи предизборните кампании, провеждани от лидерите на САЩ и Германия Барак Обама и Ангела Меркел, докато те са все още бяха на власт.

"По мое мнение, Ердоган е като един спортист, на когото му е позволено да използва незаконни стероиди или наркотици", казва председателят на опозиционната Либерална демократическа партия (ЛДП) Джем Токер, който писа много относно избирателната система на Турция.

"Прекараното време във властта, неговата популярност и неговото харизматично излъчване му дадоха справедливо предимство като титуляр. Въпреки това, използването на държавни средства и ресурси от негова страна му дава много нечестно предимство", каза Токер, чиято партия подкрепя за президент Екмеледин Ихсаноглу.

Конституцията - инструмент за лична власт

AFP също е на мнение, че Ердоган „има всички шансове да спечели президентските избори и да стане влиятелен държавен глава, който има амбицията да засили правомощията на върховната власт". „Ислямоконсерваторският премиер, който е на власт от 2003 г. насам, никога не е криел желанието си да превърне настоящата парламентарна система в полупрезидентска и дори в президентски режим», коментира в анализа си за AFP изследователят Жан Марку.

Неговата "Партия на справедливостта и развитието" поиска реформиране на институциите, за "да въведе президентски режим на управление". Миналата година този опит претърпя неуспех, както и опитът за съставяне на нова конституция.

Ако в неделя, 10 август, Ердоган бъде избран за президент, както предвиждат проучванията, той ще трябва да действа съобразно конституцията, която бе написана под управлението на генералите след преврата през 1980 г. „Ако победи на изборите, Ердоган има намерение да даде преимущество на такава интерпретация на конституцията от 1982 г., която ще постави Турция на пътя, по който пое Франция след конституционната ревизия през 1962 г.», и така ще направи от настоящия парламентарен режим президентски”, oбобщава авторът.

Коментари: 0