Кипър търси 7 млрд. евро за спасение на банките

Кипърските банки няма да подновят работата си, докато не бъде приета програма за стабилизация на националния финансов пазар, предаде ИТАР-ТАСС. Според наблюдатели това може да стане най-рано в началото на следващата седмица.

Анализатори смятат, че Берлин е обявил 26 март за краен срок за приемане на стабилизационна програма от страна на Никозия. Според настояването на германските управляващи, Кипър трябва да намери 7 млрд. евро за тази програма, а още 10 млрд. ще предоставят останалите страни от Европейският съюз (ЕС).

„Германия оказва най-силен натиск върху ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) да прекрати кредитирането на кипърските банки“, е заявил за ИТАР-ТАСС източник от Европейската комисия (ЕК).

Отпусканите сега кредити от ЕЦБ, които се предоставят под формата на държавни облигации на кипърското министерство на финансите,  обезпечават половината от необходимите финансови средства за поддържане на кипърските банки в състояние на платежоспособност. Ако кредитирането спре, те ще трябва да бъдат обявени в несъстоятелност и ще банкрутират.

Междувременно, предстоятелят на Кипърската православна църква архиепископ Христозос е заявил готовността на епархията да заложи имуществото си, за да помогне на страната да излезе от финансовата криза. Архиепископът е предложил събраните по този начин средства да бъдат вложени в държавни облигации.

Църквата има огромно политическо и икономическо влияние в островната страна. Първият президент на независим Кипър от 1960 г. до смъртта му през 1977 г. е архиепископ Макариос IV.

Днес църквата е най-големият акционер в три от големите компании на кипърската борса - банка Еlliniki Тrapeza, компанията за храни и напитки КЕО и производителя на цимент Vasilikos. Неофициални данни показват, че църковната институция разполага с депозити на стойност над 800 млн. евро.