Когато човек избира банка, трябва да се замисли в какво инвестира

За реакциите на вложителите, предпочитанията към риск и условията на банковия пазар. Economic.bg разговаря с Мартин Заимов - председател на Надзорния съвет на Societe Generale Експресбанк и бивш подуправител на Българска народна банка.

Г-н Заимов, Имаше ли вариант да не бъдат блокирани разплащателните сметки в КТБ или поне сумите, които постъпват по тях след като БНБ пое управлението? Това ли бе единствената опция пред Централната банка?

Не, няма такъв вариант. Не си представям други действия от страна на Българска народна банка.

От поведенческа гледна точка, буди ли притеснение реакцията на вложителите през последните дни и какви изводи могат да се направят от нея?

Това е съвсем естествена реакция на всеки човек, който би имал депозит в банкова институция, изпитваща затруднения. Според мен, обаче, няма притеснения що се отнася до други банкови институции или банковата система като цяло.   

Считате ли, че ресурсът от КТБ ще се пренасочи към други банки в системата или депозантите ще потърсят други форми на инвестиции?

От цивилизационна гледна точка, от 18 в. има едно третиране на хората като еднакви, а те не са. Има такива, които предпочитат повече риск, а други - по-малко. Трудно е да се каже какво ще бъде поведението на такъв тип рискови депозанти - хора, очакващи над 8% годишна доходност. В една среда, където цената на парите е много по-ниска и струва ми се няма място, където би се получило подобно възнаграждение, не зная как би постъпил човек, готов да поеме такъв риск.

Ще се стигне ли до пренасочване на ликвидност от банковата система към фондовата борса, поради развитието на ситуацията с КТБ?

Неизброими са възможностите за човек, който би искал да инвестира, търсейки по-висока доходност. Деликатният момент е, че зад всяка една възвращаемост има определена логика и разбирането на тази логика във всеки един случай е специфично. Не може, например, просто да се сравняват лихвите между две и повече банки. Всяка една от 27-те банки в България е относително различна. Разбира се, че се сравняват лихвите, но в този смисъл, когато човек избира една или друга кредитна институция, той трябва да се замисли и в какво инвестира. Същата логика следва и при избирането на определен фондов пазар и в частност конкретните компании, в които ще инвестира. В сравнение с консервативния, много по-трудно е да се отговори от името на рисков инвеститор.   

Могат ли последните събития да забавят темпа на нарастване на депозитите и вложителите да се ориентират към алтернативи? Дали самите те са готови за това?

Не вярвам. Напротив, моето лично очакване е, че броят хора, които са консервативни и търсят по-сигурен тип инвестиции, ще се увеличи. Мисля, че хората ще разберат, че всеки риск е реален и по-високата доходност, съответно носи по-голям риск.  

Възможно ли е действията на БНБ да увеличат моралния хазарт при вложителите?

Напротив, мисля че това, което се случва в момента ще направи депозантите по-внимателни и предпазливостта ще надделее. Към момента няма никаква причина хората да се страхуват, а и страхът е нещо, което води само злини след себе си.

Често се споменава, че предстоят още размествания на банковия пазар. Смятате ли, че бъдещи сливания и придобивания биха довели до създаването на нови системно важни банкови групи?

Системната важност е условна и тя не се определя единствено от размера на активите, но и от обвързаността, репутацията, доверието и др. елементи. В момента, в страната има поне пет такива банки, а и самата Корпоративна търговка банка би могла да бъде разглеждана като системно важна.

От гледна точка на институцията, която най-добре познавам, ние не бихме имали нищо против да придобием друга, не казвам, че имаме намерение да го направим. От гледна точка на общия интерес, обаче, моето лично мнение е, че по-добре е да има повече кредитни институции, защото тогава и конкуренцията е по-голяма. Тук е въпрос и на равновесие, и на поведение на регулатора. Твърде много неизвестни има, за да се направи категорична прогноза.

Адекватна ли е регулаторната рамка за дейността на кредитните институции и има ли поле за подобряването ѝ?

Нека да кажем, че няма по-адекватна. Едва ли някой е в състояние да отговори колко по-адекватна би могла да бъде. В България тя е почти напълно сходна с тази в много европейски страни. Разбира се, бъдещето е непредвидимо. Предполагам в Япония са считали, че регулацията на ядрените централи в била добра, до момента, в който не се случва вълна с половин метър по-висока. Адекватността е винаги съизмерима с опита и въображението ни.

Кредитирането в страната продължава да е слабо. Дали скорошните събития ще принудят банките да продължат по-консервативната си политика?

Отново мога да говоря само спрямо собствения си поглед. Институцията, която познавам най-добре не е била принудена от кризата да прави по-консервативна политика. Не виждам защо някой друг има нужда да бъде по-консервативен. Това, което се случва в момента просто показва недостатъци в стратегията на една институция, а не недостатъци по принцип във всички институции.