Кой е отговорен за света? Никой

В момента живеем в свят без глобално лидерство, твърдят анализаторите

 

Извадка от „Всяка нация за себе си: Победители и Губещи в света Г-0“.

 

Наистина ли САЩ са в упадък? Може ли Китай да се превърне в новата супер сила? Може ли Европа да се възстанови? Колко бързо могат останалите да се възстановят? Това са интересни въпроси, но днес светът е изправен пред един много по-спеше и важен въпрос: Кой ще вземе инициативата в свои ръце? За съжаление, отговорът е никой. В тази нова ера на Г-0 никой не е водач.

Съединените щати и техните европейски съюзници вече не могат да управляват световната политика и икономическият дневен ред. Надпреварата за създаване на координиран и ефективен мултинационален отговор на финансовата криза от 2008, даде ясен отговор на това. Но нарастващият лостов ефект на развиващите се пазари като Китай, Индия, Бразилия, Русия и други беше очевиден години преди американските финансови институции да започнат да се топят и Еврозоната да изпадне в криза.

Да, САЩ остават най-силната и влиятелна държава на Земята – и ще остане такава за близкото бъдеще. Нейната икономика все още е най-голямата. Нито една самостоятелна нация не може да се конкурира с нейното културно влияние, както и това, че единствено Америка може да оказва военна сила във всеки регион по света. Но през идващите години огромният федерален дълг и вниманието на вътрешната политика по отношение на този дълг ще прикани американските политици да станат по-пестеливи по отношение на скъпи и рискови стратегически намерения.

Вече ще бъде много по-трудно на президента да убеждава данъкоплатци и депутати, че засилването на стабилността в страни като Ирак и Афганистан си заслужава. Това ще бъде една скъпо струваща кървава борба. Същевременно в чужбина ще възникнат много въпроси по отношение на ангажимента на САЩ към сигурността на определени региони. Това от своя страна ще насърчи много от месните играчи да тестват всяка една слабост на САЩ, която открият. Малко са тези, които искат глобален полицай, но в последствие те ще осъзнаят, че такъв е необходим.

Другите държави не изгарят от нетърпение да запълнят тази празнина. Европейските лидери са обезкуражени да водят каквито и да било битки извън своите граници, той като предизвикателствата, пред които те са изправени в къщи са твърде много. Китай също няма тази възможност, тъй като те вече осъзнаха, че техният държавен модел на растеж  е нестабилен и небалансиран. Индия, Бразилия и Турция вероятно ще продължат да растат през следващите 10 години, при това със същото темпо от последните 10 години, което може да подтикне САЩ, Европа и Япония да инвестират в такива икономики, с продължителен икономически успех. Но Китай трябва да предприеме изключително сложни и амбициозни политически и икономически реформи, ако иска да продължи стремежа си да бъде модерна сила от среден клас.

Китай също така е изправен пред днешната сложна международна среда, която е все по-неприятелски настроена към растящата китайска експанзия. Високите цени на петрола, газта, металите и другите природни ресурси, необходими за поддържането на тази експанзия, неминуемо ще се отразят на растежа. Възходът на другите нововъзникващи икономики ще добави допълнителен възходящ натиск върху цените на храните и другите суровинни стоки, подкопавайки общественото доверие в правителството – най-важният източник на социалната стабилност в Китай.

Не може да знаем какво крие бъдещето за Съединените щати, Китай, или някоя друга страна от великите сили. Има основателни причини да се залага на устойчивостта на САЩ, но тази устойчивост ще зависи от възможността на американските лидери да възстановят силата на страната отвътре. Европа също си има своите предимства, които ще доведат до засилването на своите пазари, а що се отнася до Япония – тя все още е третата по големина икономика в света. Повечето нововъзникващи пазари ще продължават да се развиват, но само някой ще запазят тази сила с времето.

Г-0

В момента живеем в свят без глобално лидерство. Необходимостта от предотвратяване на  конфликти, световен икономически ръст, управление на търсенето на енергийни ресурси, прилагането на далновидни политики за търговия и инвестиции изискват лидери, които са способни и са в състояние да се нагърбят с решаването на такива въпроси. Само лидерите притежават лостовият механизъм за координиране на мултинационални проблеми. Те имат силата да убеждават други правителства да вземат решения, които те самите не биха взели никога. Те преодоляват пречките, които другите избягват и предоставят услуги, за които никой друг не иска да плаща. В момента има много държави, които са достатъчно силни, за да координират международните действия, но никой няма силата да промени статуквото.

Г-7, групата на индустриално развитите страни, се превърна в един анахронизъм, докато разширената Г-20 не работи задружно, тъй като в нея има твърде много играчи с широк спектър от интереси и ценности, за да може да се стигне до някакво взаимно споразумение. Накратко, ние живеем във времена на Г-0 управление, в които нито една самостоятелна власт или съюз нямат силите, средствата и желанието да осигурят лидерство, необходимо да се справя с нарастващият списък от транс национални заплахи.

 

По материали на световни информационни източници

 

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД

 

Коментари: 0