Денят на данъчна свобода в България е рекордно късно през 2025 г.

Денят на данъчна свобода настъпва рекордно късно през 2025 г. – едва на 3 юни, показват изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ). Причината за това безпрецедентно забавяне е свързана с нарастването на държавното преразпределение и бюджетните разходи през тази година, заложени от кабинета „Желязков“.

За сравнение, през 2024 г. денят беше 13 май, през 2022 г. – 26 май, а през 2021 г. – 21 май, като тогава закъснението бе обяснено с пандемията. 

Денят на данъчната свобода е моментът, в който доходите, които всеки е генерирал от началото на годината, вече са достатъчни, за да покрият дела му в държавната хазна. Рекордно късното му настъпване през 2025 г. е пряко следствие от драматичното увеличение на бюджетното преразпределение. Докато в последните години държавните приходи се движеха в границите на 36 – 37% от брутния вътрешен продукт, през 2025 г. те достигат 41.9% от БВП.

Това означава, че всеки работещ българин е отделил близо 154 дни от своя труд, за да напълни държавната каса, която се очаква да събере 90.3 млрд. лв. при прогнозен БВП от 215 млрд. лв., или около 590 млн. лв. дневно.

Фокусът към бюджета през тази година безспорно трябва да е върху разходната част, посочват от ИПИ. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96.7 млрд. лв., което е увеличение с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44.9% от БВП, което е безпрецедентно за последните две десетилетия. Бюджетният дефицит е заложен да бъде 6.4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръхамбициозната цел за приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лв.

Анализът на ИПИ идентифицира два продължителни периода на бюджетен дефицит през последните над две десетилетия. Първият, от 2009 до 2015 г., обхваща глобалната финансова криза и фалита на КТБ. Вторият започва след пандемията от 2020 г. и се очертава да бъде „по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната“.

Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва“, отбелязват икономистите от ИПИ.

Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж. Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест.