Кой има по-голяма нужда от БСП

Сигурно много хора се чудят защо е важно какво ще се случи с БСП, за какво постоянно се занимаваме с проблемите на столетницата. За добро или за лошо, харесва ли ни или не, от стабилността на БСП до голяма степен зависи и стабилността на политическата система в България.  Просто парламентарните републики имат нужда от силни партии.  Колкото по – автентични и демократични, толкова по  - добре. А  както се казва в страната на слепите и едноокият е цар.

Парадоксалното в случая е, че в рамките на конфликта и Първанов, и Станишев имат взаимна изгода от противопоставянето помежду си. За Първанов, Станишев е лидерът , изгубил поредица от избори.  Факт който сериозно накърнява самочувствието на твърдия електорат на БСП.  Въз основа на този образ бившият президент се самопредставя, като този, който ще върне левицата на пътя на победата.  За Станишев, Първанов е добрият повод,  за да изтъкне своята безалтернативност  като лидер на БСП. Доста спорно е обаче, дали тази взаимна изгода ще се отрази положително върху партията мандатоносител.

Първанов търси лидиращо място в българската политика, но  политическата физиономия на проекта АБВ е все още доста неясен.  Комуникационните знаци на Първанов и хората около него са насочени основно за вътрешна употреба – към привържениците на партията. От друга страна виждаме и директна публична заявка малко по – навън, към нова обединена левица, и още по – навън към сформирането на своеобразен патриотичен блок. Общата идея е комуникирана като „необходимост от отваряне на лявото“.

От позицията на здравия политически разум  изглежда странно в основата на конструирането на една нова левица да бъдат зазидани сенките на политици като Първанов и Петков, които по никакъв начин не биха могли да претендират за „ новост“, а левичарството им също е доста спорно. Както широката публиката, така и голяма част от традиционните избиратели на БСП  ги идентифицира като носители на всичко онова, което новите политически принципи следва да загърбят. От принадлежност към  структурите на ДС до непублични взаимодействия са мощни корпоративни кръгове. Дори и опитът с Ивайло Калфин прави изключително трудно превръщането на АБВ в автентичен нов ляв политически проект.

В този смисъл по – близката перспектива пред бившия президент  е свързана с промяна в ръководството БСП. Тази  промяна трябва да трасира пътя на Първанов към връщане в българската политика. Той има достатъчно опит, за да знае, че директното противопоставяне на партията, като институция и символ, ако щете, ще е пагубно за него.  На него партията му е необходима . И то много.

От друга страна легитимността на лидерството на Сергей Станишев отдавна е поставено под съмнение вътре в редиците на БСП и левицата като цяло. Тази намаляваща легитмност вътре в странта обаче съвпадна с издигането на Станишедо ранга на политик с европейски измерения.   Не само в очите на Първанов лидерството на Станишев изглежда като проблем от гледна точка на електоралното представяне на  БСП. Но по – големият проблем в случая е, че през тези години БСП не успя да произведе смислена и адекватна лидерска алтернатива .  Усещането е от типа „Със Станишев зле, без него още по  - зле“, и Първанов ще се опита да обори втората част на червеното уравнение.  А това ще е много трудно поне докато Станишев е председател на ПЕС.

Каквото и да се случи от тук насетне, БСП, а и българската политическа система ще спечелят ако бъдещето на партията престане да бъде залог на личните амбиции и взаимоотношения между двама политици. В противен случай БСП ще престане да бъде партия и ще се превърне в организация за решаване на лични междуособици. Демократичната система няма нужда от подобна структура.

 В същото време конфликтната ситуация в столетницата може да бъде подходящият повод, който да катализира процесите на създаване на алтернативен ляв проект, отвъд претенциите на един бивш президент и един бивш министър - председател.