В наскоро публикувания годишен Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа, се обръща значително внимание на този феномен. За целта е използвана т.нар „крива на Бевъридж”, която показва връзката между коефициента на безработица и коефициента на свободните работни места.
Графика 1: Крива на Бевъридж
По време на икономическа експанзия безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места се увеличава. По време на рецесия безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява. Позицията на кривата зависи от ефективността на пазара на труда. Преместване на линията нагоре, без да е налице спад в коефициента на безработицата, показва покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места, последните не се заемат от безработните. Ако преместването на линията нагоре е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда.
Именно последната тенденция се наблюдава и у нас, и в ЕС от началото на 2011 г. насам (Графика 2).
Графика 2: Крива на Бевъридж за ЕС и България (2000-2012)
Източник: Евростат, ИПИ
Бележка: Изберете графиката, за да я разгледате в пълен размер
Повишаването на броя на свободните работни места, придружен с повишаваща се безработица, показва, че работодателите изпитват затруднения да открият подходящи кадри, въпреки голямото наличие на безработни. С други думи нуждите на бизнеса се изменят, а уменията на работниците остават същите. В периода от началото на 2011 г. се наблюдава известно застиване на показателите, което е притеснително на фона на позицията на кривата. Прави впечатление, че пазарът на труда в ЕС е като цяло по-ефективен от този у нас.
В теорията движението на кривата на Бевъридж се свързва с редица фактори, между които:
- размер на обезщетенията за безработица и социални помощи
- нормативна защита на работещите от уволнение
- качество на политиките на пазара на труда
- влияние и обхват на профсъюзите
- ниво на реалните заплати и промени в производителността на труда
- увеличаване на данъците върху труда
Предвид ниския размер на обезщетенията за безработица в България и замразяването на нивото на социалните плащания в разглеждания период, вниманието следва да се насочи в други посоки. Макар всеки един от тези фактори да има отношение към пазара на труда в страната, на преден план изпъкват два от тях. Това са ниското качество на правителствените политики на пазара на труда (формално провеждане на обучения с цел усвояване на средства от ЕС) и неколкократното увеличаване на данъците върху труда (под формата на постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове).
Не помага и пословичната липса на гъвкавост на пазара на труда у нас, която дава ефект в две направления – липсата на традиции в срочната заетост и работата на непълен работен ден.
От 2008 до 2012 г., делът на лицата, работещи в България на срочен договор, остава под 5% при средно 13,7% за ЕС-27 и 15,3% за еврозоната (Графика 3).
Графика 3: Работещи на срочен договор, като % от всички заети (2003-2012)
Източник: Eurostat, LFS [lfsa_etpga]
Същото важи за заетите на непълен работен ден, каквито са 2,2% от заетите, при средно 19,2% за ЕС и 20,9% в еврозоната.
Графика 4: Работещи на непълен работен ден, като % от всички заети (2003-2012)
Източник: Eurostat, LFS [lfsa_eppga]
Видно е, че увеличаването на дела на лицата, работещи на непълен работен ден в ЕС и еврозоната, успява да послужи за омекотяването на ефекта от кризата върху пазара на труда. Поне на този етап възможностите на тази практика у нас остават подценени и ограничени.
Казаното дотук навежда на мисълта, че възстановяването на пазара на труда в страната ще е бавен и мъчителен процес. Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа, и това се вижда ясно от движението на кривата на Бевъридж за страната ни през последните две години. Необходим е внимателен анализ както на факторите, оказващи влияние както върху склонността на бизнеса да наема хора, така и на причините, водещи до задълбочаване на пропастта между нуждите на икономиката и способностите на работещите в нея.
