Кой плаща фермерските субсидии в ЕС?

Със задълбочаването на европейската дългова криза и растящата необходимост от орязване на публични харчове, данъкоплатците на Стария континент ще стават все по-чувствителни към различни непродуктивни държавни харчове. А както стоят нещата днес, субсидиите на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС в основната си част представляват подаяния за фермерските общности в държавите-членки – те не създават съизмерима стойност за гражданите на Общността. Това пише ValentinZahrnt от Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел в своето изследване „Финансирането на ОСП: Кои страни членки плащат за прахосването на публични средства“.

С приближаването на новата финансова рамка на ЕС за 2014-2020 все по-актуален става въпросът кой какво внася и съответно колко получава от бюджета на Общността. ValentinZahrnt е направил това изчисление по линия на първи стълб на ОСП – директните субсидии, които представляват основната част от разходите за земеделие и същевременно са най-непродуктивни.

В общия случай размерът на средствата по първи стълб, който всяка държава членка получава, зависи от парите, които е получавала през референтен минал период, когато помощите за земеделие са били обвързани с произведената продукция (за ЕС 15) или с размера на обработваната земя (за новите страни от ЕС 12). И в двата случая се фаворизира зърнопроизводството и месопроизводството (в случая на старите членки; за България това важи само за зърнопроизводството). И в двата случая държави с по-неефективно земеделие или такива, които специализират в производството на плодове и зеленчуци, са губещи от системата. 

Кой прахосва най-много пари на европейските данъкоплатци и съответно кой плаща сметката?

Вноските на държавите за разходи по първи стълб са изчислени на база вноските им в общия бюджет на ЕС, приложени към средствата, определени за подпомагане по първи стълб.

Най-големите печеливши са Полша, Гърция, Унгария и Испания, като България също е сред нетните бенефициенти и то с най-високия коефициент на възвръщаемост в целия ЕС от 4,04. За всяко евро, внесено в първи стълб, страната ни получава четири.Най-големите нетни донори се явяват Германия, Италия, Холандия и Белгия.

Означава ли това, че ЕС 12, три-четвърти от които са нетни бенефициенти, трябва да настояват за по-силен първи стълб, се пита в изследването?

Не, защото при всички случаи ЕС 12 ще се облагодетелстват много повече, ако лобират за прехвърляне на средствата от първи стълб на ОСП към кохезионните фондове, например. За всяко евро, което ЕС 12 внасят в общия бюджет за кохезионна политика, те получават средно три пъти повече средства отколкото за всяко евро, внесено в първи стълб. Предложенията на ЕК за следващия програмен период по отношение на кохезионните фондове са именно в посока пренасочването им към по-бедните държави от ЕС 12 за сметка на бедните райони в богатите страни-членки.

Друг е въпросът, че България изпитва сериозни трудности с усвояването на средствата по кохезионните фондове. Това обаче не означава, че не трябва да се мисли в посока прехвърлянето на средства от ОСП към тези фондове в рамките на ЕС.

Първо, защото те са много по-продуктивни от гледна точка крайния ефект за цялата икономика.

Второ, защото българските фермери ще продължат да получават значително по-ниски субсидии от някои свои колеги в ЕС през следващите години. Т.е. в интерес на страната ни е да лобира за ниски, равни субсидии за земеделие за всички, за прехвърлянето на средства към по-продуктивни политики, а защо не й за намаляване разходите на ЕС, което в крайна сметка би понижило данъчното бреме в отделните държави.

Трето, защото всички обсъждани предложения за ОСП след 2013 г. ще продължат да задълбочават дисбалансите между зърнопроизводството и останалите подсектори на земеделието в България. За справяне с това държавата вече започна да отделя все по-големи средства за подпомагане на животновъдите и зеленчукопроизводителите. То обаче е на гърба на българските данъкоплатци, тъй като парите се вземат от националния бюджет. Т.е. колкото и добре да изглежда съотношението между получените средства по първи стълб спрямо внесените, е редно да се замислим за по-дългосрочните ефекти върху икономиката и фиска. Джобовете както на българските, така и на европейските данъкоплатци не са бездънни и публичният натиск върху непродуктивни политики тепърва ще нараства.

 

Николай Вълканов, ИПИ