Корупцията създава безработица и бедност в България

- Проф. Ханке, наблюдавате от доста години случващото се в България. Наскоро страната ни избра ново правителство, водено от социалистическата партия, след като предходното подаде оставка след протестна вълна. Сега обаче недоволството продължава. Какви реформи трябва да предприеме новият кабинет на този фон, за да намали нарастващата бедност и високата безработица?

- Новото правителство трябва да направи нещо, което никое посткомунистическо българско правителство досега не е направило. Трябва да се изработи надеждна програма за драстично справяне с проблем номер едно за България: ендемичната корупция. Тя създава трудности за българските предприемачи и чуждестранни компании, които се опитват да правят бизнес и които искат да създадат работни места. Тя вреди и на репутацията на страната. С една дума, корупцията е основният двигател на безработицата и бедността. В допълнение, сериозните реформи в нефункциониращата система на здравеопазването и свръх неконкурентоспособния енергиен сектор трябва да бъдат приоритет на новото правителство. Отново подчертавам, кабинетите от прехода не успяха да се справят с тези проблеми.

Всички проблеми, които споменавам, са сериозни, изискващи големи и смели инициативи. Но новото правителство е коалиционно, а подобни кабинети са често слаби и нестабилни. Въпреки това има нещо положително в слабите коалиционни правителства. Тъй като често имат затруднения в планирането и извършването на големи промени и реформи, те обикновено не успяват да сътворят големи щети.

- Какви са очакванията ви за следващи ходове в областта на данъчната политика и бюджета на страната? Какви мерки бихте препоръчали?

- България има една благоприятна за бизнеса данъчна система - плоския данък. Страната също така се възползва от фискалната сдържаност, наложена чрез валутния борд. Затова бих препоръчал да не се докосват или променят както системата на валутния борд, така и плоският данък. Тези стъпки са по-важни от който и да е политик.

- Енергийните цени са във фокуса на обществото от началото на протестите, започнали през зимата. Пазарът трябва да се либерализира, но това може да ги направи дори по-високи. Силната регулация ли е един от начините за справяне с проблемите в този сектор?

- Цени, които не са конкурентни, са винаги проблематични. Проблемите със сегашната система на ценообразуване на енергоносителите илюстрират как неподходящите правила могат да оведат до неконкурентни, незадоволителни резултати. България трябва да се придвижва в посока на либерализиране на енергийния сектор и да позволи на пазара да определя цената на енергията. По принцип цената на енергията следва да се ръководи от търсенето и предлагането, точно както цените на плодовете и зеленчуците на местния пазар. Ключът би бил добри правила на играта и висококачествени регулатори.

България не се нуждае от по-строги регулации, а от благоприятна пазарна рамка, насочена към справедливи и конкурентни пазарни цени. Това не е само теория. Конкурентните цени могат да бъдат постигнати. В началото на 70-те години аз бях част от екип експерти, които проектираха правилата на играта за конкурентно определяне на цените на електроенергията на САЩ. Тези правила бяха приети и доведоха до по-ниска и конкурентна крайна цена. Затова от опит знам, че правилните реформи подобряват енергийния пазар както за производителите, така и за потребителите.

- Очертахте бюрокрацията и корупцията като основни проблеми в България. Какви стъпки са необходими за тяхното премахване?

- Програмата за борба с корупцията ще изисква множество стратегии - например повишаване на заплатите за високопоставени служители, натоварени с битката с корупцията, така че да не могат да бъдат лесно "купени". Това например е вече приложено в Сингапур, където философията е: "първокласно заплащане за първокласните служители в правителството". Като резултат нивото на корупция там е ниско.

Другите стратегии могат да включват разследване на високопоставени политици, длъжностни лица и бизнесмени, които са замесени в корупция. На дневен ред е и приватизацията на част от правната система, и по-специално бизнес и търговското правораздаване. По този начин съдебната система ще бъде по-трудно податлива на корупция на местно ниво.

В допълнение, трябва да се работи за намаляване на броя регулации и размера на държавната бюрокрация, което би премахнало възможностите на политици и държавни служители да приемат подкупи. Всъщност, рязане на размера и силата на бюрокрацията в България е от съществено значение. Прозрачността и улесняването, а не бюрокрацията и задкулисието следва да са ръководни принципи на едно правителство. Това е моделът, който Сингапур прилага, и резултатът е ниско ниво на корупцията. Важно е да се подчертае, че Сингапур е била много бедна държава, когато получава независимостта си през 1965 г. Днес това обаче не е така. За половин век Сингапур се превърна в една от най-богатите страни в света. Няма причина България да не може да постигне същия успех в борбата с корупцията, или същия просперитет, който Сингапур постигна чрез прозрачност, добро управление и пазарно ориентирана политика.

- Как според вас България може да привлече повече инвестиции?

- Системата на валутен борд е дала на България стабилна валута и фискална сдържаност, а плоският данък в страната е създал основите на гостоприемна бизнес среда. Ето защо България се справя по-добре от повечето европейски страни от началото на кризата през 2009 година.

Въпреки това обаче, това е само първата стъпка в икономическото развитие на страната. Сега е време страната да се фокусира върху най-големия проблем - корупцията. Урокът е прост: институциите и върховенството на закона, които защитават гражданите от правителството и помежду им, са много по-ценни от отделните политици. Така че създайте солидни институции - като системата на валутния борд и настоящия данъчен кодекс, и ги доизградете. Това ще привлече инвестиции и ще доведе до укрепване на икономиката на България.

- Доста се коментира ролята на валутния борд и дали вече не е време за неговото премахване. Как гледате на тази идея?

- Системата на валутен борд е добре прилагана от Българската народна банка и служи като основна котва за фискалната и монетарната система. Паричният съвет е и една от малкото български институции, в които обществото вярва и поддържа. Премахването на системата на валутен борд в този момент, или в обозримо бъдеще, би било голяма грешка.

- Българското правителство временно спря плановете за влизане в еврозоната. Какви са дългосрочните последици от подобно решение?

- Не е в интерес на България официално да влезе в еврозоната и да приеме напълно единната валута. При подобна ситуация страната ще трябва да се откаже от валутния борд, който сработва много добре. Левът е просто клонинг на еврото, така че България вече получава облагите, свързани с еврото. Освен това със системата на валутен борд България запазва своите монетарен суверенитет, гъвкавост и свобода. Всички тези облаги ще бъдат загубени, ако държавата официално влезе в еврозоната. Докато България запази валутния си борд, няма да има ползи от приемането на еврото. Ако българите имат съмнения за това, нека погледнат своите съседи на юг (б.а. - Гърция).

Цялото интервю с проф. Стив Ханке можете да прочетете в бр. 27 на сп. "Икономика"