Липсва стимул за плащане на по-високи осигуровки

Даването на пари за здравеопазване, без да се извършват реформи в сектора, е безсмислено, смята председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Г-н Прохаски, има ли нещо, което да Ви притеснява в приетия вече бюджет за 2013 г.?

Като цяло бюджетът е направен така, че да не буди притеснения. Той е балансиран и е модификация на бюджетите от последните години. Може би основното притеснение през последните няколко бюджета, включително и този е, че в него не се вижда реализацията на реформи. И този бюджет няма проектен характер и не се търсят решения на дългосрочните проблеми. Финансират се основни дейности по начина, по който са били финансирани през последните години.

Смятате ли, че бюджетът е инструмент, чрез който могат да се реализират реформите, за които говорите?

Бюджетът е основният инструмент за политиката на едно правителство. Всякакви реформи, които се правят, трябва да бъдат проведени именно през бюджета. Разбира се, за да се отразят в бюджета, трябва да бъде казано ясно какви ще са тези реформи и какво финансиране се изисква за тях и съответно това финансиране да бъде предвидено в бюджета.

За следващата година са предвидени около 600 млн. лв. за увеличение на пенсиите. Можеха ли тези пари да отидат в друга посока и да да послужат за извършваме на някакви реформи?

Специално тези пари смятам, че се насочват правилно към пенсиите, защото те не бяха вдигани последните три години. Има изоставане от инфлацията, да не говорим, че общото равнище на пенсиите е много ниско в България. Едно такова увеличение е правилно и едва ли трябва да се взимат пари от тук за реформите.

Ако погледнем другите сфери, там може да се работи по-проектно, по-целенасочено. Парите, които отиват за здравеопазване, за образование да бъдат съчетани с по-сериозни реформи в тези сфери, особено в здравеопазването.

Има ли смисъл да се дават още пари за здравеопазване, без да се извършат нужните реформи?

Точно в това е въпросът. Реформата в здравеопазването не може да бъде само увеличаването на парите, защото всеобщото мнение на хората в системата и на потребителите на тази система е, че парите не се използват ефективно. Със същите пари може да се получи много по-качествена услуга. Това обаче изисква разписване и провеждане на една цялостна реформа, която да бъде подкрепена по съответен начин от финансирането на здравеопазването в бюджета.

В бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2013 г. е предвидено максималният осигурителен праг да се вдигне до 2200 лв. Смятате ли, че това ще натежи върху бизнеса?

Вероятно ще натежи, но трябва да се има предвид, че ДОО е недофинансирано и в момента бюджетът го дотира с огромна сума, която представлява близо 50% от средствата. Така че едно увеличаване на приходите на ДОО е необходимо. Още повече, когато се вдига таванът на пенсиите. Няма как той да бъде вдигнат, без да се вдигне тавана на средствата, върху които се начисляват осигуровките.

Това е правилен ход. Въпросът е дали трябваше да се прави сега. Може би трябваше да се изчака още 1-2 години, докато икономиката се раздвижи малко повече. По принцип ще дойде моментът, когато ще трябва да се вземат по-решителни мерки в областта на ДОО, за да се гарантира неговата финансова самостоятелност. Според мен рано или късно ще трябва да се вдигат осигуровките.

Приеха увеличение от 5 лв. при минималната пенсия. Не е ли твърде малко това, на фона на увеличението при останалите пенсии?

Вероятно това са били възможностите на бюджета. Освен това трябва да се има предвид, че разликата между най-ниската и най-високата пенсия не е много голяма. При осигурителните вноски обаче разликите са много големи. Тези, които на практика се осигуряват на минимална осигурителна вноска и тези, които се осигуряват на максималната, не получават в пенсиите достатъчно голяма разлика. Няма какво да ги стимулира да плащат по-високи осигуровки, когато все още работят. В този смисъл минималните пенсии трябва да се вдигат съобразно възможностите за вдигане на максималните, иначе ще се загуби смисълът от плащане на високи осигуровки.

Вие подкрепяте ли диференцираното увеличение или смятате, че трябва да е с еднакъв процент при всички пенсии?

Основното е, че не трябва да се вдига минималната пенсия, без да се вдига максималната. Друг е въпросът, че минималната пенсия е много ниска и в дългосрочен план трябва да се вдигне по-съществено, но това трябва да бъде съобразено с възможностите на общественото осигуряване и отново се връщаме към въпроса с източниците за финансиране на пенсиите.

Какво смятате за идеята да се дадат коледни добавки към пенсиите, ако има излишък в бюджета към ноември?

Коледните надбавки са хубаво нещо, но по принцип е добре тези неща да се планират от по-рано и да се предвиждат в бюджета, а не да се дават така. Защото сега се създават очаквания, които ако не се реализират, по-скоро ще имат негативен обществен отзвук. Така че тези решения е хубаво да се взимат по-рано, а не да се разчита в последния момент на ситуацията в бюджета. Аз смятам, че е можело доста по-рано да бъде преценено дали ще има възможност за тези коледни надбавки или не.

Прогнозата на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за 2013 г. е 1.5% икономически ръст в България. На кое разчитате да бъде постигнат този ръст?

Все още смятаме, че това е реализуема цел и би било добро постижение за България. Тя не е и много висока, на фона ставащото в Европа. Очевидно не може да се разчита сериозно на възстановяване на износа към ЕС. Вероятно той ще се запази на равнищата от тази година. Практически основни генератори на този минимален растеж през следващата година ще бъде вътрешното потребление. Има данни, че от средата на годината потреблението се раздвижва и вероятно ще генерира част от растежа. Другият източник са инвестициите, при които за първи път от няколко години се наблюдава раздвижване през 2012 г. Надяваме се, че без да има някакъв скок в инвестициите, все пак ще има известно повишение, което ще даде възможност да се постигне този невисок растеж.

Казвате, че разчитате на вътрешното потребление, но прогнозите са за намаляване на заетостта. Двете неща не си ли противоречат?

Потреблението ще се раздвижи на фона на тази ниска заетост, която имаме в момента. Тя разбира се е отрицателен фактор, но ние се надяваме да няма сериозно понижаване на заетостта и дори да се задържи на нивото, на което е в момента. Дори смятаме, че от лятото на 2013 г. Леко ще започне да се повишава. Надяваме се заетите все пак да потребяват малко повече, а незаетите да не се увеличават.

Очаквате ли заплатите да продължат да се увеличават през следващата година?

В интерес на истината ръстът на заплатите си върви въпреки трудностите и въпреки ниския растеж. В някаква степен това се дължи на намаляването на заетостта при по-ниско платените сектори, но не е единственият фактор, който влияе. Очевидно има сектори, които генерират растеж и съответно там има възможност да се повишават работните заплати. По този показател ние имаме предупреждение от Европейската комисия (ЕК), че това може да доведе до макроикономически дисбаланс.

Има ли наистина такава опасност?

По принцип има. Ако заплатите продължават да растат над производителността на труда, има такава опасност. Нашите наблюдения показват, че има периоди на забавяне на заплатите спрямо производителността, но има и периоди, в които има изпреварване. Няма обаче драматичен дисбаланс между едното и другото, което да бъде притеснително.

Според Вас кой е най-важният икономически сектор, на който можем да разчитаме да ни изведе от кризата?

Най-общо в България водещ сектор е индустрията. Първо, че е най-голям като сектор в икономиката и второ, на него се опират експортните възможности на страната. През последните няколко години, когато общо взето беше период на спад и застой в икономиката, индустрията се развиваше с по-високи темпове и генерираше този ръст в износа, който наблюдавахме през последните години. Вероятно индустрията ще продължи да бъде основният сектор, който да генерира и растеж и нарастване на производителността на труда, експорта и т.н.

Разбира се другите сектори също трябва да се развиват в унисон с индустрията. Търговията, туризма, земеделието, би трябвало да не изостават от развитието на индустриалния сектор.

Компаниите справят ли се с намирането на нови алтернативни пазари?

Не може да се каже категорично, че са намерили, но има такава тенденция. Данните за износа през тази година показват нарастване на износа за страните извън ЕС, за сметка на леко понижаване към ЕС. Това означава, че българските фирми активно търсят нови пазари и това при всички случаи е една важна и положителна тенденция. Защото развитите европейски държави ще продължат да се развиват с бавни темпове и сериозно нарастване на износа за тях трудно може да се очаква в следващите години. Докато икономики, които се развиват с по-високи темпове, могат да поемат допълнително стоки и услуги от България. Там имаме по-голям шанс да нарастваме с нашия експорт.

Как виждате развитието на кризата в Европа. Нещата ще започнат ли да се подобряват?

Аз мисля, че през следващата година ситуацията ще се подобри. Има дългосрочен план, по който се върви. Правят се ясни стъпки за стабилизиране както на финансовата система, така и на бюджетите на страните, които са в по-сериозна криза. Вероятно от гледна точка на някакви драматични събития едва ли може да очакваме някакво негативно развитие през следващата година. По-скоро обратното - стабилизация в европейските страни, но не и висок растеж. Това е, което е важно за нас. Европа вероятно ще се стабилизира финансово, но тази стабилизация ще е на цената на много нисък растеж през следващите години. На тази основа трябва да направим сериозни изводи за българската икономика и това по какъв път ще се развива и на какво ще може да разчита.

Коментари: 0