На България й трябват чужди пари!

Българските медии с охота разпространиха поредните европейски данни, които показват, че разходите за труд в България и през 2013-та са били най-ниски в ЕС - 3,70 евро на отработен час. Това е 6,5 пъти под средната стойност за съюза - 23,70 евро. И почти 11 пъти под цената на отработен час в Швеция /40 евро/, която е на другия полюс на класацията. Почти никой обаче не обърна внимание на появилите се едновременно с тях данни за производителността на труда в ЕС. В тази класация България отново е на дъното, при това още по-отчетливо. При средно за съюза 32,2 евро на час в България се създават 4,8 евро - 6,7 пъти по-малко. Което е над 11 пъти по-малко от производителността в страната-първенец в тази класация - Дания.

Кое расте по-бързо - заплатите или производителността?

Дори и в кризата обаче България е страната в ЕС с най-бързо нарастващите разходи за труд и, съответно, доходи в номинално изражение. За 5 години след 2008-ма нарастването е с цели 44,1% при среден за ЕС ръст от 10.2%. За сравнение сред страните от еврозоната най-висок е ръстът в Австрия (18.9%). В същото време е нараснала и производителността на труда, но значително по-скромно - с между 10 и 15%.

Според управляващия съдружник в изследователската и консултантска компания Индъстри Уоч Лъчезар Богданов основното обяснение за този ръст е, че, за разлика от други страни, в България веднага след началото на кризата много бързо бяха закрити около 450 хиляди работни места, което позволи заплатите на част от останалите дори да растат, а на икономиката като цяло да не влоши производителността на труда.

Тези данни опровергават някои популярни обяснения за ниските доходи в България и рецепти за тяхното повишаване. Като например тезата, че доходите далеч изостават от ръста в производителността на труда и биха могли да бъдат рязко повишени при "по-справедливо" разпределение на произведената стойност. Всъщност, както посочва Лъчезар Богданов, тенденцията е обратна. От 2001-2002-ра година досега разходите за труд са нараснали около 4 пъти, а производителността - около три пъти. Тоест, нивото на заплащане в страната приблизително съответства на производителността на труда.

Ниска стартова база, ниска добавена стойност

Лъчезар Богданов прави уговорката, че при анализа на данните трябва да се прави разлика между доходите на работещите и разходите за труд на работодателите. Вторите включват не само договорените заплати, а и всички видове осигуровки. Това обяснява част от разликата с други европейски страни, където осигуровките достигат до една трета от общите разходи, докато у нас те са само 15-16%, след като част от вноските бяха поети от бюджета.

Така или иначе страната не помръдва от последното място по двата показателя, които си остават много ниски, а темповете на настигане - много бавни. Една от причините за това е в изключително ниската стартова база при възнагражденията заради макроикономическата катастрофа през 1996-1997 година.

По-дълбоката причина обаче е в структурата на българската икономика. Когато говорим за производителност, обяснява Лъчезар Богданов, не е важно само колко е "физическата" производителност има един работник - разликата между двама работници, които вършат една и съща работа в България и, да речем, в Швеция, може би няма да е толкова голяма.

Като цяло българската икономика обаче произвежда предимно материали, стоки и услуги с ниска добавена стойност и ниска пазарна цена в глобалната икономика. Затова според експерта ключовият въпрос е как да се изкачим нагоре по стълбицата, как българският бизнес да навлиза все повече в процеси с повече вложени знания, технологии и умения, които да вкарват повече принадена стойност в страната. Такива примери вече има - производство на електрически съоръжения, автокомпоненти, химически продукти, фармацевтика. Но процесът е твърде бавен и недостатъчен, за да се отрази в чувствително повишаване на общото ниво на възнагражденията.

Ключът е в инвестициите

Ключът е в инвестициите, казва Лъчезар Богданов. Трябва много повече инвеститори да вложат много повече средства в много повече нови предприятия, които създават продукция с по-висока добавена стойност. Когато тези инвеститори започнат да се състезават, за да наемат едни и същи хора, тогава постепенно ще се вдигнат и доходите. България обаче е страна, в която има изобилие от свободна работна ръка, предимно недобре квалифицирана, както и относителна оскъдица на ресурси. Това, всъщност, е дефиницията на изоставането - бедността е свързана с дефицита на знание и технологии, машини, патенти, интелектуална собственост върху изобретения, инфраструктура и капитали. Начинът да се настигнат другите е като привлечеш онези, които имат вповече, за да го инвестират в твоята икономика.

Проблемът е в това, че тези инвеститори биха дошли само ако могат да спечелят малко повече, отколкото биха спечелили със същия капитал в тяхната собствена страна. Ако някой би спечелил в Германия, колкото в България, защо да прави бизнес тук? Когато си в силно изоставаща позиция като България, трябва да си готов да жертваш нещо, за да бъдеш привлекателен. Ниските засега разходи за труд са част от цената на изоставането и на неговото наваксване, казва Лъчезар Богданов.

Ясен Бояджиев, Дойче Веле България