На политиците не им стиска да правят реформи

Симеон Дянков е роден на 13 юли 1970 г. в София. През 1995-2009 г. работи за Световната банка. От 2009 до 2013 г. беше вицепремиер и министър на финансите в правителството на Бойко Борисов. След оттеглянето му от поста преподава в Харвард, ректор е на московския университет по икономика и финанси New Economic School и е независим член на Надзорния съвет на ВТБ. Дянков е доктор по икономика на Мичиганския университет, редактор на Journal of Comparative Economics и автор на над 80 научни публикации. През юни тази година излезе книгата му Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account.

 

Г-н Дянков, какъв бе за Вас пътят от Вашингтон до Санкт Петербург?

Всъщност, пътят е между Вашингтон и Москва с междинни спирки в Бостън. До края на тази учебна година преподавах там, в Харвард, но това изискваше твърде много пътуване. Сега се преместих в института за международна икономика Peterson във Вашингтон. Това е основният американски тинк-танк, който се занимава с анализи и икономическа политика. Peterson издадоха и книгата ми за евро кризата.

Не можем да подминем една от най-актуалните теми за България напоследък. Към какво се стреми ВТБ в Корпоративна търговска банка? Какви са намеренията на ВТБ за развитие на бизнес в България?

Твърде далеч съм от тази тема, защото като независим член на надзора имам съвсем различни фунции. Така или иначе, ВТБ вече обяви позицията си за КТБ преди два месеца и тя е, че руснаците нямат интерес към увеличаване на участието си. ВТБ е инвестиционна банка, не поддържа клонова мрежа и управлява активите си зад граница през специално подразделение - ВТБ Кепитъл.

Навременни и точни ли са действията на БНБ и изпълнителната власт по случая досега?

Трябва да приключи одита, за да се знае реалното състояние на активите и тогава да се види как те да се използват по най-смисления начин. Има няколко пътя за оздравяване, които вече са практикувани при сходни случаи в други страни - видяхме го в Белгия и Холандия, в Кипър миналата година и в Португалия с банката Спирито Санто наскоро. Още ги няма окончателните данни от анализа и затова препоръките кой път е правилен ще са спекулативни. По тази тема трябва да се говори точно, навреме и без политика. А вече се изговори твърде много, като част от коментарите не бяха особено смислени. Във всеки случай, продължавам да смятам, че България може да се справи със собствени усилия и БНБ не трябваше да иска помощ отвън по такъв гръмогласен начин.

Привидно надделя мнението сред политици и експерти, че актуализацията на държавния бюджет е неизбежна и различията идват по-скоро в това кога и как да се извърши тя. Каква е Вашата визия по този въпрос?

Актуализация трябва да има. И тук темата не е за непредвидените разходи, които ще се правят - например плащанията през бюджета по околна среда и регионално развитие, докато Брюксел размрази парите. За тези разходи донякъде ще се намерят ликвидни буфери и сегашния екип на финансовото министерство може да го направи.

Основната тема е изоставането в приходната част. Още когато се гласува бюджета беше ясно, че приходите са надценени и сметката няма да излезе. Добре е актуализацията да мине веднага, след като заработи следващия парламент. Това трябва да се направи наведнъж, а не преди края на годината да се налага още една актуализация. Иначе международните пазари ще се чудят какви са проблемите в публичните ни финанси и знаем ли изобщо какво правим. Така че наведнъж и в пълния размер, дори и дефицита да надхвърли 3%. А за съжаление, той най-вероятно ще е над 3% - това показват анализите.

Има ли капацитет служебното правителство да положи стабилни основи за бюджет 2015 и застрашена ли е бюджетната процедура в настоящите условия?

В областта на финансите служебният кабинет има нужната експертиза. Убеден съм, че с този екип в министерството сроковете по бюджетната процедура ще се спазят.

До каква степен имат основание твърденията, че приходните агенции имат сериозен потенциал да подобрят събираемостта на бюджетните постъпления? От какво имат нужда те и доколко ключова е последната рокада в ръководството на Агенция Митници?

И двете агенции имат потенциал. Това се видя по време на нашето управление. Свързването на касовите апарати с НАП и митническата наредба за измервателните уреди постигнаха две цели. Първо, изкарахме приходи на светло. Второ, можеше да се наблюдава общата картина в реално време и да се прилагат коригиращи действия веднага. Тук и тук нещата не вървят и насочваме усилия в тези посоки. Реформите в двете приходни агенции бяха успешни и това се доказа на практика.

Трябваше обаче да направим промени в ръководството на НАП и отчитам като своя грешка, че не бях достатъчно настоятелен в тази посока. В минтниците нещата вървяха значително по-добре. Ваньо Танов го показа през 2010-2012 г., като увеличи приходите с над два милиарда. Данъчните тепърва трябва да показват такъв напредък.

Като привърженик на реформите и бивш вицепремиер, какво пречи от години те да не се случват в България? Кога ще "узрее" обществото за тях?

Обществото е узряло. Политиците също добре знаят какво трябва да се направи. И проблемът не е в обществото, а в политиците. Жан Клод Юнкер има един цитат: "Знам какви реформи са необходими, но не знам как да спечеля изборите след това". На политиците просто не им стиска.

Някои от реформите се получиха по наше време, но после спряха. Продължавам да не разбирам защо. Например в пенсионната реформа направихме прости, но важни стъпки, и те ни струваха много усилия. Имаше протести, повечето негативи бяха за мен, но нещата тръгнаха. Следващото правителство можеше просто да се възползва, да коментира в стил "предишните са виновни" и да продължи напред. Сега пенсионната реформа е пак в изходна позиция и отново ще се мине през обществено напрежение, за да се направят неща, които вече бяха направени.

В здравеопазването реформата също не търпи отлагане. Ние сменихме четирима министри за четири години и работите не потръгнаха, като затова не са виновни министрите. Всяка година парите за здраве се увеличават, това е трайна тенденция, но повечето средства не доведоха до подобряване. Сега има възможност секторът да се финансира и през оперативните прорами за периода 2014-2020 г., но тези пари няма да дойдат без реформа. Проблемът в здравето е наистина структурен. Ние просто нямаме ефективна здравна мрежа и това трябва да се промени. Засега няма усилия в тази посока.

Отмина ли глобалната криза или е временно в ремисия?

Наблюдаваме временно затишие. Основните проблеми, особено в Европа, остават същите - малки възможности за растеж и раздути публични финанси. Преразпределянето през бюджета общо за ЕС е висок процент, а населението застарява и тепърва ще се налагат повече разходи за социални политики. Така че тази тема ще се развива и изобщо не предполага просто решение - как да се запази социалната държава, без да се влиза в дългова спирала и в същото време да не се губи конкурентноспособност, за да има растеж през износа.

Колко, според Вас, ще издържат политиките на ниски лихвени проценти?

Още година-две. Нито в Европа, нито в САЩ икономиката е силна и затова ниските лихвени проценти ще останат още известно време. Това е добре за България, защото понижава лихвите по външния дълг. И през 2012 г., когато излязохме навън за да финансираме падежа от януари 2013 г., и през тази година България взе заеми с много по-ниска доходност, отколкото преди десет години.

Финансовите министри се хвалим с тези успехи, но те до голяма степен се дължат на ниските лихвени проценти на Европейската централна банка и на Федералния резерв. Другата причина за тези успехи беше все пак в последователната финансова политика. Четири поредни правителства от 1997 до 2013 г. изграждаха репутацията ни на държава с предвидими публични финанси.

Ще бъде опасно, ако този ресурс се пропилее. И тук пак се връщам на въпроса ви за актуализацията на бюджета. Затова е важно тя да се направи наведнъж, и ако се търси ресурс отвън - да се вземе наведнъж. Иначе край с рефинансирането на ниски лихви и край с доверието.

На пазара излезе Вашата нова книга, за кого са адресирани посланията в нея?

"Кризата на еврото. Поглед отвътре" излезе през юни на английски език и започнах с представянията й в Европа. Те ще продължат и наесен. Аз съм икономист, който влезе в реалната политика и понесе негативите от това да се правят реформи. Книгата е на тази тема - описвам в хронология собствения си опит и това, което видях като добри и лоши практики в ЕС . Не съм търсил специално послание, но ако искате такова, то е, че не трябва да се отказваш. Защото лутането не помага и утре ще се плати по-висока цена за нещата, които е трябвало да се направят днес.

На дневен ред вече е нова книга. Тя е сборник от студии за прехода в страните от Източна Европа и ще излезе през ноември за 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Книгата е озаглавена The Great Rebirth (Новото начало) и идеята за нея се роди тази пролет на конференция в Будапеща. Бяхме се събрали колеги икономисти и политици от бившия соц лагер - Лешек Балцерович, Иван Миклош, Вацлав Клаус, Янош Корнай - в опит за равносметка какво направихме и какво не успяхме за този четвърт век на промени.

Андерс Аслунд и аз сме съставители и редактори на книгата. Аслунд е мой колега от института Peterson и е работил дълго време в държавите от бившия Съветски съюз. Така че той е сред най-добрите познавачи на прехода от планова към пазарна икономока. Ще има статии за Полша, Унгария, Русия, Чехия, България. Предполагам, че този сборник ще излезе и на български догодина. Вече подготвям за превод книгата си за кризата на еврото.

Какви са бъдещите Ви планове и до каква степен са свързани те с България?

Имам достатъчно проекти в САЩ и в Русия за следващите две години. След това вероятно пак ще преподавам и ще се занимавам с международни финанси. Плановете ми за България са далеч от политиката. Ще помагам с каквото мога за развитие на археологията и за популяризиране на културно-историческото ни наследство. Включително и със собствени средства.

Цялото интервю четете в бр. 41 на сп. "Икономика" - на пазара тази седмица