Най-значимите събития в България за 2013-а

2013-а година за България може да се обобщи с няколко кратки думи - протести, оставка, избори и пак протести. Страната ни остана подвластна на икономическа и политическа нестабилност. "Икономика" избра да направи за читателите си кратки резюмета на най-основните и обществено значими събития през изтичащата година.

ЯНУАРИ

Стартът на протестите

В края на януари 2013 г. започнаха протести в над 20 града в България срещу сметките за ток и отопление. Първите протести бяха на 28 януари 2013 г. в Сандански и Благоевград. Те почти веднага прераснаха в разнопосочни масови политически протести, насочени както срещу високите цени на тока и електрическите компании, така и срещу политическата система и управлявалите след 1989 г. политически партии.

Опит за атентат срещу Ахмед Доган

На 19 януари 2013 г. ДПС провеждаше националната си конференция в НДК в София, на която се очакваше основателят и дългогодишен лидер Ахмед Доган да се оттегли от председателския пост и да посочи свой наследник. По време на  словото на Сокола мъж с пистолет излезе на сцената срещу него и се опита да стреля. Преди изстрела обаче оръжието засече и лидерът на ДПС успя да се отдръпне. Светкавично охранители и гости на конгреса повалиха на земята нападателя. Пред камерите човекът, който насочи пистолет срещу лидера на ДПС, беше ритан и удрян няколко минути. По-късно се разбра, че това е 25-годишният Октай Енимехмедов от Бургас. При разследването пистолетът се оказа газов, без пълнител, с един патрон. Делото срещу нападателя продължава и в момента. Реакциите след инцидента бяха в крайности - от осъждането му като опит за убийство и посегателство над един от най-изявените политически лидери, до версии и сценарии за инсценировка.

Референдум за атомната енергетика

На 27 януари се проведе първият у нас референдум в новата история на страната с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.

На референдума гласуваха едва 20,22% от избирателите. Това означава, че резултатът от него не е задължителен. От подалите вота си 60,6% са отговорили с „Да”, а 37,96% - с „Не”.

По традиция, както след всяко национално гласуване, всички политически сили се обявиха за „победители” след огласяването на резултатите. Тези, които призоваваха за бойкот или гласуване с „Не” – защото са мнозинство, а тези, които призоваваха да се гласува с „Да” – защото са болшинството от гласувалите.

Само месец след провеждането на референдума Народното събрание гласува решение, с което се спира изпълнението на проекта „Белене”.

ФЕВРУАРИ

Пламен Горанов

На 20 февруари, около 7.30 сутринта, 36-годишният Пламен Горанов се самозапалва във Варна в протест срещу управляващите политици и кмета на Варна Кирил Йорданов. Актът му предизвиква остри реакции сред българското общество. Горанов се превръща в символ на протестите, сравняват го с чешкия студент Ян Палах, също самозапалил се в знак на протест през Пражката пролет от 1968 г. 38 минути след самозапалването на Пламен Горанов, министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента. Въпреки това протестите продължават.

Избор на нов патриарх

Патриарх Неофит бе избран за водач на Българската православна църква след гласуване на Патриаршеския изборен църковен събор на 24 февруари.

Тогавашният русенски митрополит Неофит се състезава на втори тур с Ловчанския митрополит Гавриил. На първи тур отпадна Старозагорският митрополит Галактион.

Събитието бе оповестено пред сградата на Синода от говорителя за патриаршеския събор митрополита за Америка, Канада и Австралия Йосиф. Камбаните на храма "Св. Александър Невски" отбелязаха със звън тържествения избор в късния следобед. В храма се проведе и тържествената церемония по въвеждането в сан на Неофит в присъствието на над 800 официални гости. В речта си новият патриарх остави обещание за смирение и се обърна към целия синод за подкрепа и единение.

Впечатление остави обещанието за смирение и обръщението му към целия синод за подкрепа и единение.

Изборът на Неофит бе посрещнат с одобрение от църковните служители и миряните, тъй като той е сочен за духовник с консервативни възгледи, но склонен към дипломатичност и разбирателство. Самият патриарх заклейми уклонът на духовници към материалното и към титулования.

Оставка на кабинета Борисов

Протестите срещу високите сметки за ток бързо "загряха" стола на Борисов. Лидерът на ГЕРБ опита да тушира напрежението освобождавайки вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и хвърляйки вината за нестабилната социална обстановка върху провежданата рестриктивна финансова политика. Борисов направи и опит да успокои недоволните, като се срещна с част от протестиращите. По-късно обаче се появиха информации, че хората, с които той се е видял, не са упълномощавани официално от протестиращите и дори са свързани с партия ГЕРБ.

Като мотив за оставката си, подадена на 20 февруари, Борисов изтъкна окървавения протест. На 19 февруари вечерта на демонстрациите около Орлов мост в София се стигна до сериозни сблъсъци с полицията и телевизиите показаха на живо окървавени и бити протестиращи . "Властта ни е дал народът, днес му я връщаме. Не мога да гледам как се бият полицаи. Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е петно", заяви пред депутатите Борисов, който само 20 часа преди това каза, че не вижда смисъл да подава оставка. Така изненадващо на 20 февруари, вместо предложените промени в кабинета „Борисов”, Народното събрание гласува оставката на министрите.

МАРТ

Служебен кабинет

Президентът Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет с министър-председател Марин Райков. Държавният глава определи и дата за провеждане на извънредни парламентарни избори на 12 май.

МАЙ

Избори за парламент

Изборите на 12 май дадоха нова надежда на българския народ на фона на несигурната политическа и икономическа ситуация и след неспокойните няколко месеца. Още в деня на размисъл обаче избухна разтърсващ скандал, станал известен като "Костинбродската афера". "350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини, открити в печатница "Мултипринт", за фалшификация на изборите", се чуваше гръмко по всички медии. Информацията предизвика вълна от обвинения, квалификации, протести, а някои медии отразяваха случващото се в истерия. Печатницата се оказа собственост на общинския съветник от ГЕРБ в града Йордан Бончев и случилото се беше обвързано с бившите управляващи.

Повечето политически сили реагираха светкавично, като някои от тях обявиха случващото се за тотален опит за фалшификация на изборите или преврат, а други поискаха отлагане на вота и отпечатване на нови бюлетини, както и извънреден съвет при президента. След заседание Централната избирателна комисия обяви, че изборите на 12 май ще се проведат и че вотът е гарантиран и има достатъчно надеждни механизми, за да не бъде опорочен, а по-късно излезе с констатация, че не е имало политическа агитация в деня за размисъл.

В крайна сметка, така и не се разбра пълната истина за "аферата", а обвинение получи единствено бившия главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков. От обвинението срещу него стана ясно, че прокуратурата не твърди, че има изборна манипулация, а че той не е упражнил контрол с цел да "набави облага за другиго".

Денят за избори дойде, но по неповторима ирония на съдбата гласоподавателите разпределиха 240-те мандата напълно наравно между 2-те предварително сформирани възможни след избори коалиционни групи. ГЕРБ и Атака от едната страна и БСП и ДПС от другата получиха по 120 места, с което политическата класа изпадна в патова ситуация.

Нощта на изборите остави в потрес избирателите, като не беше ясно кой е "големият" победител. Макар и първа политическа сила, ГЕРБ не даде пресконференция в НДК и още тогава стана ясно, че кабинет ще бъде сформиран под някаква форма от БСП и ДПС.

Към тях се присъедини и подкрепящата негласно кабинета група на "Атака", лидерът на която стана известен със "средния си златен пръст". Сформираното правителство бе оглавено от премиера Пламен Орешарски.

ЮНИ

#ДАНСwithme – началото

Приятното утро на 14 юни по нищо не подсказваше какво ще се случи часове по-късно. Още в началото на работния ден на Народното събрание цялата държава бе вдигната на крак с едно единствено назначение. Само за по-малко от половин час парламентът прегласува закона за ДАНС, предложи и назначи Делян Славчев Пеевски за председател на структурата. Решението предизвика бурна реакция в цялата страна и мощен скандал в парламентарната зала. Доведе и до масови протести на десетки хиляди хора, продължаващи вече над 190 дни. Силното обществено недоволство премина под надслов #ДАНСwithme и бе отразен от всички водещи световни медии.

Назначаването на Пеевски предизвиква реакция и у президента Росен Плевнелиев, който на специална пресконференция казва, че е изчерпал кредита си на доверие към кабинета на Орешарски и се чувства излъган.

"Трудните ситуации изискват нестандартни решения, предложението на министър-председателя не е стандартно", аргументира се Станишев, който набра популярност и с друга паметна дума - "Катарзис". И макар според лидерът на левицата "Пеевски да е изпитал силен вътрешен катарзис", изборът му бързо бе отменен заради огромния обществен натиск. Оставката му се случи още на следващия ден.

Искането за оставка на Делян Пеевски обаче бързо прерасна в искане за оставка на кабинета "Орешарски". Последваха няколко такива на зам.-министри, но не и на премиера, който така и не отговори на въпроса "Кой предложи Пеевски?", превърнал се в един от символите на протеста.

Интересна подробност за протеста е, че цялата организация протече скорострелно в социалните мрежи. Групата, която събира недоволните срещу това Делян Пеевски да ръководи националната сигурност, се създаде днес и само до края на деня събра над 40 000 членове, показвайки новите форми на самоорганизация на сегашното поколение и силата на социалните медии, които остават основно "оръжие" срещу властта.

ЮЛИ

Нощта на белия автобус

На 23-ти се стигна до сблъсъци между полиция и протестиращи след акция, станала известна като "Нощта на белия автобус". Удълженото заседание до късните часове на деня на НС и протестът пред сградата принудиха полицията да изведе депутатите с автобус, пробивайки си път през демонстрантите.

Още привечер стотици протестиращи блокираха вратите на парламента. Някои от народните представители напуснаха бързо и необезспокоявано. Полицията обаче реши да изведе депутатите от НС с автобус и жандармерия се вряза в демонстрантите в опит да пробие път. Идеята удари на камък, а депутати от БСП и ДПС останаха заклещени и се превърнаха в мишена за бутилки и камъни. В крайна сметка автобусът направи обратен завой и върна народните избраници обратно в НС, откъдето те си тръгнаха с помощта на коли на жандармерията и линейки. "Нощта на белия автобус" бе осъдена от главния прокурор Сотир Цацаров, който ден по-късно разкритикува както тактиката на полицията, така и действията на полицая, заснет да бие демонстранти.

АВГУСТ

Ваканцуване

През август депутатите излязоха в задължителната си едномесечна почивка и избраха да "ваканцуват" - израз, станал популярен от изказване на народен избраник от ДПС. Министрите от кабинета "Орешарски" пък останаха на постовете си без почивка. Затова и под прозорците им протеста не спря. Всеки ден се провеждаше редовно шествие на #ДАНСwithme, макар и доста по-вяло, отколкото в началото, както и контрашествие на поддръжници на кабинета. Доста българи изразяваха протеста си срещу кабинета и от морския бряг.

СЕПТЕМВРИ

Бежанската вълна

През септември ескалира броят на преминаващите българската граница бежанци от Сирия. Държавата обаче се оказа напълно неподготвена, макар за това да се говори от месеци. Неясни разпоредби, лоши условия и социално разделение посрещнаха бежанците, които се заселиха основно в няколко града. Това накара държавата да разкрие първите центрове за настаняване и бежански лагери. Стигна се и до бързо издигане на стена по българската граница, която да спре преминаващите нелегално границата. Създадоха се и "граждански патрули" след няколко инцидента с бежанци. Те обаче допълнително нагнетиха напрежението.

От началото на годината над 11 хиляди мигранти са влезли незаконно в страната от Турция. Въпреки че този брой е само капка в морето от близо 2 милиона бежанци, които се намират в съседните на Сирия страни, той надхвърля много капацитета на най-бедната страна от ЕС – България.

ОКТОМВРИ

Студентската окупация

Студентските действия започнаха на 23 октомври като форма на протест срещу решението на Конституционния съд да възстанови депутатския статут на Делян Пеевски, а по-късно премина в пълна окупация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и частична в редица други вузове из цялата страна.

Действията на "Ранобудните студенти" бързо се изнесоха и извън рамките на университета. Последваха акции пред и във парламента, сблъсъци с полиция, блокиране на ключови кръстовища и артистични пърформънси в името на оставката на Орешарски.

По-късно пълната окупация падна, а нормалният учебен процес бе възстановен, но акциите на "ранобудните" продължиха. Сред "най-засегнатите" са премиерът Пламен Орешарски, който на практика е посрещан на всяко събитие, на което присъства, както и вътрешният министър Цветлин Йовчев, който на няколко пъти се озова в студентска обсада. Действията на студентите, които срещнаха широка обществена подкрепа, дадоха и нова искра на традиционния протест #ДАНСwithme.

Старт на „Южен поток”

На 31 октомври бе даден символичен старт на проекта „Южен поток” на българска територия. Това стана на церемония в Министерския съвет в присъствието на премиера Пламен Орешарски, председателя на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер и енергийните министри на двете страни Драгомир Стойнев и Александър Новак. На огромен екран бе показано как българските работници, ангажирани от международната компания „Южен поток”, правят първа заварка на тръбата в монтанското село Расово.

Първата доставка на гориво по газопровода се очаква през септември 2015 г., обяви Милер и обеща евтин газ за България. Страната ни няма да инвестира нито лев в проекта, обяви пък премиерът Пламен Орешарски. Очаква се българският дял да струва 3,5 млрд. евро, които ще бъдат изплатени чрез транзитни такси. Българската страна ще започне да получава дивидент от проекта "Южен поток", когато бъде запълнен капацитетът на тръбата или още от 2018 г. Договорено е той да е в размер на 715 млн. евро годишно.

Броени дни след символичния старт на проекта Брюксел обяви, че договорът за газопровода, подписан между Русия и няколко страни-чренки на ЕС, не отговаря на изискванията на Евросъюза и че ако споразуменията не бъдат променени, може да започне наказателни процедури срещу страните. Причината – договорът не отговаря на изискването на Третия енергиен пакет, според което на общия пазар е наложително разделяне на собствеността между производителя и доставчика както на ток, така и на газ.

Русия зае позиция, че международното право има превес над европейското и поради това договорите са изрядни. Москва обаче се съгласи на преговори на европейско ниво. Така в началото на декември еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер направи работна закуска с енергийните министри на България, Австрия, Словения, Италия, Гърция и Унгария – страните от ЕС, ангажирани в „Южен поток”. След това той обяви, че ЕК ще стане адвокат на държавите, участващи в проекта, и ще води преговори с Москва, за да отговаря газопровода на всички европейски изисквания.

НОЕМВРИ

Оставката на Бисеров

Късно в неделя на 3 ноември Христо Бисеров изненадващо подаде оставка като заместник-председател на ДПС и на Народното събрание. "Мотивите са единствено лични и не са от политическо естество. Огласяването им остава изцяло в негова преценка", гласеше съобщението от пресцентъра на Движението за права и свободи. Бисеров запази пълно мълчание, а мотивите останаха загадка, но малко по-късно стана ясно, че ДАНС и данъчните са извършвали щателни проверки на фирмите на Бисеров.

В медийното пространство се лансираха няколко теории, сред тях и засичане на "съмнителни" финансови трансфери от чужди служби, лобита и интереси в енергетиката, както и политически причини, свързани с евентуална коалиция  на ДПС и ГЕРБ.

Това, което стана ясно със сигурност обаче, бе, че класифицираната информация изтича от ДАНС скорострелно в няколко посоки. Първо лидерът на ДПС Лютви Местан заподозря Цветан Цветанов от ГЕРБ, че се е сдобил предварително с информация за разследването срещу Бисеров, тъй като преди да стане ясно какво е досъдебното производство зам.-председателят на ГЕРБ коментира пред журналисти, че в случая се говори за "сериозни финансови преводи, правени от една към друга държава".

От своя страна бившият шеф на МВР заяви, че категорично има теч на информация по проверката, но в посока ДПС и попита защо ДАНС е информирала партията. Цветанов намекна, че именно  по тази причина се е стигнало до решението за напускане на Христо Бисеров от политиката.

ДЕКЕМВРИ

Забраната за пушене остава

През декември България за пореден път се раздели на две заради идеята да се разреши отново пушенето на обществени места. Управляващите заявиха готовността си да либерализират режима на пълна забрана, като дори към пушачите бе отправено обещание, че това ще се случи преди празниците, за да могат те доволни да ги посрещнат, без да излизат да пушат извън заведенията. След дълги дебати „за” и „против” извън и във парламента, все пак забраната остана в сила. Депутатите отхвърлиха, и то със значително мнозинство, и двата законопроекта, предлагащи либерализиране на съществуващия режим. Окончателното решение предизвика коментари, че вероятно за първи път народните избраници гласуват не по партийна поръчка, а по съвест и без оглед на политическата си принадлежност.