Не камери, а строги наказания ще спрат кражбите на жп съоръжения

Щетите от посегателства са 25 млн. лева, казва Любомир Тодоров, ръководител служба „Класифицирана информация и вътрешна сигурност“ в НКЖИ

300 ~ 3 мин. четене
Автор: Силвия Георгиева

Г-н Тодоров, темата за кражби от железопътната инфраструктура е актуална повече от месец в медийното пространство. Какъв е размерът на загубите, които НКЖИ е понесла от тези посегателства през последните четири години?

За съжаление, кражбите на елементи от железопътната инфраструктура продължават, а размерът и щетите, са огромни. Над 1.8 млн. лева са щетите от посегателства по железопътната инфраструктура за последната година, без да се отчитат загубите от дерайлирането на товарния влак от 17 януари т.г. в междугарието Яна - Мусачево. Тук искам да отбележа, че много често, когато се говори по този въпрос се дават сведения по балансовата стойност на липсващия вече актив. Тези кражби ние трябва да ги възстановяваме, за да може да има движение на влакове. Тогава реалната стойност е балансовата умножена по пет.

Ще дам за пример последният и най-фрапантен случай - дерайлирането на товарната композиция заради откраднати скрепителни елементи до гара Яна по счетоводна стойност струва 24 хил. лв. С възстановяването на всичките щети по жп линията и с възстановяването на щетите, причинени на подвижния състав, реално сумата излезе 1 млн. лв. Това е и най-скъпото възстановяване след кражба.

За изминалите четири години, по балансова стойност на НКЖИ, загубите са близо 5 млн. лв., което означава, че като умножим това число по пет, ще получим реалната загуба за компанията, която възлиза на повече от 25 млн.лв.

Съществуват ли райони в страната с най-голяма концентрация на посегателства?

Внимателният анализ показва, че проблемните райони са: Искър - Биримирци, Подуяне-разпределителна, Перник-разпределителна, Ямбол, Мост - Кърджали, Варна, Плевен. Има чести кражби във Видин, Червен бряг, Ясен, Сандански и др.

Основното, което трябва да отбележим е, че тези посегателства намаляват надеждността на инфраструктурата и дори се стига до там, че в някои региони сме принудени да налагаме ограничения на скоростта.

Имате ли наблюдения как стои проблемът с кражбите в останалата част от Балканите и Европейския съюз?

Посегателства върху жп инфраструктурата има навсякъде. В другите страни от ЕС също, но там има изключително тежко законодателство. Само за пример ще ви дам случка от преди няколко месеца. Тогава наш ром бе хванат около Солун с 30 метра кабел от гръцката жп инфраструктура и получи 12 години затвор. В Испания има почти аналогичен случай, като и там крадецът вече е в затвора.

Кое е най-новото и какво може да се направи и у нас за да бъдат ограничени кражбите?

Възможностите на Компанията за предотвратяване на посегателствата са ограничени, тъй като не разполага с необходимия човешки ресурс и правомощия. Разгънатата площ на жп инфраструктурата е над 6 000 км., поради което е невъзможно да бъде охранявана. Въпреки това НКЖИ непрекъснато работи и предприема мерки за ограничаване на посегателствата. Компанията е осигурила охрана на най-рисковите райони и обекти чрез физическа охрана, СОТ и системи за видеонаблюдение. През 2013 г. на жп гарите: Кулата, Мездра, Видин, Стара Загора, Свиленград, Горна Оряховица, Русе, Русе разпределителна, Шумен и Кардам са изградени и са въведени в експлоатация системи за видеонаблюдение, като сигналът от тях е изведен в районните управления „Транспортна полиция”.

Практиката показва, че физическата охрана и видеонаблюдението не дават съществен ефект. Въпреки че всяка изминала година компанията увеличава броя на обектите с физическа охрана и видеонаблюдение, броят на посегателствата и нанесени финансови щети нарастват. Дори всички служители на МВР да бъдат разставени да охраняват жп линиите, ефектът ще бъде почти нулев, тъй като крадците не се притесняват от тях. Не са редки случаите, в които посегателствата се извършват в близост до охранявани обекти или до обекти, в които се извършват ремонтни дейности и има служители на МВР.

Най-ефективният начин за борба с този вид престъпления е въвеждане на по-строго законодателство. Тежкото криминализиране на посегателствата срещу жп инфраструктурата е най-важната част от целия процес. Ако такова деяние бъде считано за терористичен акт, то би довело до тежки наказания, което ще бъде добра превентивна мярка върху всеки, който има намерения да извърши посегателство върху жп инфраструктурата.

Подкрепи Economic.bg