Няма пари за цифровизация
Това признава зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов на заседанието на Министерски съвет в сряда
~ 3 мин.
"Населението на България трябва да бъде своевременно информирано затова, че от 1 септември 2013 г. се преминава изцяло към цифрово телевизионно радиоразпръскване. За целта е предвидена мащабна информационна кампания, осигурени са средства целево от бюджета, но още не можем да запишем, че наистина това ще стане". Това призна зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов на заседанието на Министерски съвет в сряда, става ясно от публикуваната стенограма.
"Г-н Аню Ангелов спомена, че освобождаването на заетия честотен ресурс от Министерство на отбраната може да стане в зависимост от осигурени целеви средства за това. В процеса на съгласуване, а и на подготовка на плана, съвместно с колегите от Министерството на финансите и от отбраната, не можахме да сближим позициите поне до този момент, за да запишем в плана, че такива средства ще могат да бъдат осигурени", добави министър-председателят Бойко Борисов.
"В становището на МФ се казва, че, да, те подкрепят въвеждането на цифровизацията, като МО трябва да се опита в рамките на собствения си бюджет за отдели средства за това нещо. Този процес се наблюдава много внимателно от ЕК. Следващата седмица има планирано посещение в Брюксел и среща с колеги от комисията, на която аз и министър Московски ще обясним какви конкретни стъпки предприема България", казва още зам.-министърът.
"Защо? Имаме директива до тогава да го приемем?", пита обаче премиерът.
Валери Борисов уточнява, че ведомството е получило мотивирано становище от ЕК, което е предпоследна стъпка преди откриване на съдебна процедура срещу България затова, че не си изпълняваме ангажиментите по цифровизация. Затова, подчертава Валери Борисов, приемането на плана е изключително важно.
"Планът е изключително важен, но в отбраната пари няма откъде да се дадат, те буквално цедят от всичко", отвръща премиерът. „Да кажем, че ще дадат 260 милиона, е, просто няма как да ги дадат. На четири са по 60-70 милиона, което… имай предвид, че асфалтът ни е 70 милиона. А не може ли, юристите, да направим такава предварителна уговорка – да не вадим тези свежи пари, а под условие конкурсът, което Ангелов предлага, да не вадим ние парите, а този, който ще се занимава с това или както казваш после ще получим 266 милиона. Образно казано на четири години лихвите са 10 милиона или 15 милиона или хикс милиона, да не смятам, вместо 266 милиона да плати примерно 250 милиона, ама през този период да ги подсигурява парите, за да не се налага ние да даваме пари от бюджета?”, предлага Бойко Борисов.
Според Валери Борисов това е обсъждано с представителите на МФ.
„Колегите казват, че по принцип може да се реализира такъв подход, но тези пари 250 - 260 милиона, влизайки в републиканския бюджет, те влизат в общия републикански бюджет и съгласно Закона за бюджета нямало как да бъдат заделени целево за цифровизация”, казва зам.-министърът.
„Година по година може, но ние не можем от сега с този бюджет да кажем, че след три бюджета тези пари ще са заделени, защото тогавашното правителство и парламент могат да решат нещо друго. Година по година обаче можем да го правим”, намесва се и Симеон Дянков.
„Аз предлагам тази точка да я оттеглим и, едно е да говорят експерти от министерствата, по тази тема министър Дянков и Аню Ангелов и Валери Борисов сядате и ще внесете точка, когато имаме финансова схема. Сега, ОК, ти пред Брюксел ще кажеш: имаме такъв план, приет от Министерски съвет, обаче всъщност той реално няма да се изпълни. Никога не сме подвеждали Брюксел с подобни решения. Затова оттегляме точката, а до следващия път седнете и отрегулирайте как да го направим”, казва премиерът.
На това Дянков отвръща: "При срещата в Брюксел ще е хубаво да поискате от тях анализ реално как върви изпълнението на тази директива в други държави. Защото аз съм убеден, че 14 държави от ЕС в момента са в рецесия и имат големи бюджетни дефицити. Само три държави, включително България, изпълняват критериите от Маастрихт, което означава, че голяма част от ЕС няма в момента добри бюджети. Така че, много се съмнявам, че страни като Ирландия, Португалия, Гърция, Испания, Италия и т.н... ще се засилят да цифровизират за 2013 г.”
Междувременно обаче ЕЦБ опроверга Дянков, че страната ни е покрила всички критерии за членство в еврозоната.
„Година по година може, но ние не можем от сега с този бюджет да кажем, че след три бюджета тези пари ще са заделени, защото тогавашното правителство и парламент могат да решат нещо друго. Година по година обаче можем да го правим”, намесва се и Симеон Дянков.
„Аз предлагам тази точка да я оттеглим и, едно е да говорят експерти от министерствата, по тази тема министър Дянков и Аню Ангелов и Валери Борисов сядате и ще внесете точка, когато имаме финансова схема. Сега, ОК, ти пред Брюксел ще кажеш: имаме такъв план, приет от Министерски съвет, обаче всъщност той реално няма да се изпълни. Никога не сме подвеждали Брюксел с подобни решения. Затова оттегляме точката, а до следващия път седнете и отрегулирайте как да го направим”, казва премиерът.
На това Дянков отвръща: "При срещата в Брюксел ще е хубаво да поискате от тях анализ реално как върви изпълнението на тази директива в други държави. Защото аз съм убеден, че 14 държави от ЕС в момента са в рецесия и имат големи бюджетни дефицити. Само три държави, включително България, изпълняват критериите от Маастрихт, което означава, че голяма част от ЕС няма в момента добри бюджети. Така че, много се съмнявам, че страни като Ирландия, Португалия, Гърция, Испания, Италия и т.н... ще се засилят да цифровизират за 2013 г.”
Междувременно обаче ЕЦБ опроверга Дянков, че страната ни е покрила всички критерии за членство в еврозоната.
