Няма пари за над 3000 км речни диги

- Г-н Ганчев, какво е състоянието на съоръженията на "Напоителни системи"и колко са язовирите към вашето предприятие за стопанисване?

На този етап напоителните язовири са толкова, колкото бяха. Причината е, че новият Закон за водите още не е влязъл в сила. В момента е между първо и второ четене в парламента.

 

- Излиза, че година след големите наводнения 3000-те малки общински язовири са при старите си собственици и си остават потенциално опасни…

Ние поддържаме нашите 188 язовира, от които 21 са комплексни. Изпускаме ги, когато се наложи. Следим денонощно нивото им. Не ни е страх от снеготопенето. Има достатъчно свободен обем в тях. Язовирите са пълни на 51-52% от общия обем.

 

- Какво е техническото им състояние?

Добро. На някои, например "Шарково", укрепихме стената. Сега правим ремонт на яз. "Панчарево". Нямаме водоеми в критично състояние.

 

- Дигите на реките здрави ли са?

Преди десетина дни в Северозападна България имаше много дъждове и се скъсаха диги по река "Струма" и нейния приток "Струмещица". Поради изпускане на води от един македонски язовир, нивото на реката се вдигна и скъса диги. Ние информирахме Министерството на земеделието, че трябва да се осигурят спешно пари за неотложни аварийни ремонти.

 

- В какъв срок трябва да ги направите?

Възможно най-бързо. Предадохме анкетните карти за състоянието на дигите, а министерството ги вкарва в междуведомствената комисия за подпомагане на населението при бедствия и аварии. В тази комисия участват министри, които преценяват за кои обекти ще отпуснат средства. Даваха за Перник и на нас ще отпуснат.

 

- Какви са метеорологичните прогнози, дъждовна ли ще бъде пролетта? Има ли опасност от преливане на реки?

Опасност може да има, ако времето е топло, снегът се топи и има обилни дъждове. Тогава някои реки може да прелеят, защото имат голям водосбор. Да, има такава опасност.

Следим нивото на реките. Например, следяхме река "Струмещица", виждаме че се покачва и се питахме на какво се дължи, освен на дъждовете. Тя не е правила поразии от 50 години. Оказа се, че в Македония изпускат язовир и стана белята. Важно е да се наблюдават реките и язовирите. За да няма наводнения, трябва да се почистват коритата на реките, да се укрепват. Но това струва много пари. Отделно има проблем с еколози, които не дават да се прочистват коритата на реките, заради ценни дървесни видове. А като дойде реката - отнася всичко.

 

- Какви средства трябва да получите, за да поддържате съоръженията? Разплатено ли е всичко за дейностите ви за миналата година?

За миналата година за проекти за укрепване на корита и диги, които са публична държавна собственост, трябваше да получим финансиране от Междуведомствената комисия. Те са завършени и разплатени. Но парите за поддържане на цялата напоителна и речна мрежа са недостатъчни. Те са от порядъка на 10-12 млн. лв., които са крайно недостатъчни за размера на държавата.

 

- А от новия бюджет?

Не мога да ви отговоря. Досега нямаме нито един одобрен проект. Подали сме много проекти. Комисията е имала две заседания. На този етап не са ни отпуснали средства. Надявам се на следващото заседание да ни отпуснат.

 

- Колко километра речна мрежа, диги, канали следите и поддържате?

Над 3000 километра. Но без пари няма как да се поддържа.

 

- Как преди са били поддържани? Голям бюджет ли е имало предприятието?

Никога не е имало голям бюджет.  Но за отводнителните съоръжения държавата е давала пари да бъдат поддържани. За дигите по река Дунав, за напоителни и помпени станции, които са публична собственост. Това е непечеливша дейност и държавата е давала пари за тяхното поддържане.

От две години не дава пари.

 

- С новия закон за водите, ако към "Напоителни системи" се прехвърлят и 3-те хиляди малки общински язовири, ще стане ли още по-трудно да ги стопанисвате и поддържате?

Ще стане много трудно. Освен това има доста голяма съпротива от общините, защото част от водоемите са отдадени на концесия.

 

- Имат ли техническа и финансова възможност общините да се грижат за съоръженията?

Не, няма, но не искат и да ги дадат. А ако ни ги прехвърлят към нас, трябва да ни бъде отпуснат бюджет, за да се грижим за тях. Защото те са 3000 язовира и най-малко трябва да бъдат обследвани какво е сегашното им състояние.

 

- Пресметнато ли е какви средства са необходими за поддържането на тези водоеми?

"Напоителни системи" е търговско дружество и трябва само да си изкарва парите. Държавното предприятие има бюджет. Ние не сме държавно предприятие по смисъла на Търговския закон. Собственик на акциите ни е Министерството на земеделието. Не сме държавно предприятие, както "Строителство и възстановяване", за което държавата определя и отпуска бюджет. Ние сме търговско дружество, което продава вода и си изкарва парите на пазара.

 

- Кога ще влязат в сила новите цени и такси? С приемането на новия закон за водите ли?

Новите цени ще влязат в сила като получим лиценз от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Всички документи сме дали, но за съжаление ДКЕВР още не издава лиценза.

 

- Какви търговски дейности развивате и може да развивате?

Доставка на вода за напояване, за промишлени цели, ВиК, производство на електроенергия. Ние сме търговци на вода.

 

- Как може да се реши проблемът с поддръжката на националната напоителна и защитна мрежа от диги и съоръжения?

Има нагласа отводняването да се отдели в отделно държавно предприятие "Отводняване", което да се грижи само за отводняването и да получава пари от държавния бюджет. А "Напоителни системи" да останем търговско дружество, което се самоиздържа.

 

- Вие ще участвате ли в системата за ранно предупреждение за риска от наводнения?

Участваме навсякъде. Попълваме непрекъснато разни въпросници, конференции, проверяват ни от всякъде.

 

- Как възникна проблемът с неплатени заплати в някои ваши поделения?

Възникна точно заради това че дейността по поддържане на дигите и отводнителната система не е печеливша. При отводняването - има само разходи за ток и заплати, няма приходи и печалба. Това е бюджетна дейност, която бюджетът не ни плати и затова разплатихме със собствени пари - 6.6 млн. лв. Никой не ни ги възстанови. Затова се получи забавяне на заплатите в клоновете в Русе и Мизия, които се грижат за отводняване. За съжаление се получи забавяне от 2-3 месеца. До няколко дни ще се изчистят тези плащания. 

Има разбиране от ръководството на Министерството за необходимостта да се отдели отводняването в отделно дружество. Тези активи са публична държавна собственост, а не частна държавна, както нашите язовири. Водим ги задбалансово. С едно постановление на Министерски съвет може да се създаде отделно предприятие и да се прехвърлят активите. Пише се бюджет 10-20 млн. лв. И "Напоителни системи" се разтоварва от тази дейност.