Пазарът не може да реши всички проблеми в здравеопазването

- Г-жо Виткова, реалистично ли е да очакваме отпадането на монопола на Здравноосигурителната каса?

- Ние също очакваме малко повече яснота, за да бъдем по-конкретни в коментарите си. Това, което бих могла да коментирам в настоящия момент е, че е добре, че се започва такава дискусия. Не е добре, че стартът е толкова широкомащабен и неконкретен, тъй като дискусията ще изхаби излишна обществена, пък и експертна енергия да коментира нещо, което по-скоро пуснато като намерение, отколкото като избистрена концепция какво точно да се случва. Съжалявам за това, че д-р Андреева не дойде на уговорената среща, която имахме от асоциацията на дружествата за здравно осигуряване с нея. Може би там щеше да изложи своите становища по-конкретно и съответно да чуе и нашите мнения.

Това, което мога да кажа, е, че ние вече преживяхме няколко процедури по прелицензиране, така че като юридически субекти вече сме застрахователи. Хубавото е, че някой се сеща все пак да сглоби някакъв здравноосигурителен модел с наше участие. Не очаквам с промените в закона да се даде възможност на повече юридически субекти да участват в тази история, защото би било нелепо. Това, което изискваше Европа от нас - да отговорим на критериите за застрахователни компании, в България вече е факт. Въпросът е правителството какви разчети има, какви намерения има да промени осигурителния модел и да го направи, първо, по-солидарен, защото това е най-големият дефект на българското здравно осигуряване. Нашият модел е ужасно несолидарен. Петдесет процента от разходите за здравеопазване се плащат от джоба на пациента. В същото време ние като общество плащаме от брутния си продукт горе-долу колкото плаща Европа - около 8 на сто.

Това, което трябва да направим и правителството трябва да помисли как това да се случи, е да увеличим публичните разходи за здравеопазване и да намалим личното участие на гражданите, когато боледуват. Тогава нашият модел би бил по-солидарен. Трябва да се помисли сериозно как да се увеличи контролът върху разходите. Тъй като и вие, медиите допринасяте много за това да изваждате на показ именно неефективното разходване на средства. Последната информация за цените на медицинските изделия, които се плащат от националната каса и годините, проспани, бих казала, в безхаберие да се разбере какви са истинските цени на тази медицински изделия. В това отношение нашето включване в системата на задължителното осигуряване би допринесло за повече контрол в системата по отношение на разходите на средствата.

- Според Вас сериозно ли е намерението, подхвърлено в медиите, 2% от здравните вноски да отиват в частните фондове, а 6 - в Здравната каса?

- Аз отново ще повторя, че коментирам това, което вие, медиите съобщавате. Нищо друго не ни е предоставено на нас като допълнителна информация. От една страна, се коментират 2 на сто от 8-процентната здравна вноска. Тече и друга информация - че става дума за два процента от разходите за болнична помощ.

- По-скоро те...

- Те да се управляват от частните застрахователни компании. Дали от тях или имат намерение от други субекти, не бих могла да кажа. В същото време нямам отговор на въпроса защо се предвижда наше участие в солидарния модел само в болничната помощ. Вероятно авторите на тази идея имат нещо в предвид, но не знаем кои са авторите. Чух изявление на председателя на комисията по здравеопазване, че имало някаква експертна дискусия по този проблем, но кои са експертите?

Твърде рано е според мен политиците да се включват в конкретни дебати. Този дебат трябваше да протече на експертно ниво и на политиците да се поднесат възможните решения, които те да изберат. Като лимит от време, който беше артикулиран от министъра на здравеопазването, бих казала твърде нереалистичен и за промяна, и за избистряне на концепцията. Ние виждаме, че се намираме в началото на дебата за провеждане на законодателните промени, време, за което всеки български гражданин ще избере своя застраховател, време, в което застрахователи и каса ще направят своя синхрон в информационните системи, защото след като касата ще доплаща за всички, нали ви е ясно, че този обмен на информация трябва да бъде онлайн между застрахователите и касата. Тоест всичкото това може да се случи, но в друго, реалистично време.

Да не говорим за това, че трябва да се създаде гаранционен фонд, който да изравни размера на вноската и съответно риска, който всеки застраховател ще приеме. Тъй като при един застраховател могат да отидат много държавни служители, за които държавата плаща 17 или 19 лева върху минимален осигурителен доход, а в други могат да отидат тези, които плащат на максимален осигурителен доход. От една страна, в една компания могат да попаднат пенсионерите и възрастни хора, които консумират много повече средства, а в друга - по-младите хора. Това изравняване на риска няма как да не се случи. При касата го няма, защото седем милиона се осигуряваме на едно място, тоест рискът там е изравнен. Това са чисто технологични стъпки, които трябва да бъдат извършени, за да може да се тръгне по този иначе отдавна дебатиран процес на демонополизация на касата. Но ако той бъде направен по един стахановски начин, няма да доведе до добър резултат. И моят апел към авторите на тази идея е да се седне на експертно ниво и да се уточнят проблемите, които ще се решават и съответно сроковете, в които могат да бъдат решени. При това държа да отбележа, че здравната система само с промени в системата за финансиране няма да отговори на обществените очаквания.

- Защото се оказа, че там има и други проблеми?

- Пъзел от проблеми. Най-вече и най-страшни са проблемите в организацията на системата. Те са водещи преди финансовите проблеми. И Министерството на здравеопазването няма как да избяга от тези ангажименти по конституция като представител на държавата да участва в решаването на тези проблеми.

- Смятате ли, че има проблем с консенсуса по темата демонополизация изобщо?

- Вижте, има редица едри факти, на които трябва да се даде отговор, защо се случат по този начин и съответно да си зададем въпроса как бихме могли да коригираме тези дефекти. За мен има много обяснения, но никой не сяда да ги направи обществено достояние за дебат. Защо разходите за здравеопазване след смяната на модела на финансиране нарастват девет пъти и общественото неудовлетворение от системата бих казала, че е нараснало десетократно повече? Едно бедно общество, каквото е нашето, си позволява да даде девет пъти повече пари за здраве и да получи една доста дезорганизиране система на здравни грижи. Това е голям политически проблем, не само експертен. Той е и политически проблем. В същото време защо когато логиката на създаването на осигурителната система е да инвестира повече средства в по-евтините нива на системата - извънболничната помощ. Защо когато там инвестираме средства, броят на приетите в болница хора нараства два пъти, а не намалява?

Дали доболничната помощ е некомпетентна да поеме тези случаи, което в известна степен е вярно, но в голяма степен е невярно, или става дума за свръхиндициране за хоспитализация, което се извършва по чисто субективни причини и как да се спре този процес? Какво ще се случи с прословутата болнична помощ, която коментираме в момента, след като ние всеки ден режем ленти на откриване на все нови и нови болници в големите градове или лишаваме цели региони на страната от болнична помощ? Нали говорим за равен достъп? Значи за хората в провинцията проблемът вече не е на ниво общински болници, а пълзи на ниво областни болници дори. Защото кадрите, първо, изтичат в чужбина, второ, започват да митарстването от публичните болници към частните, като този процес засяга и университетските структури.

- Има ли България полезен ход, който да удовлетвори както лекарите, така и пациентите?

- България е задължена да опита да подобри здравноосигурителния си модел и цялата здравна система. Първо, няма универсален модел в света, който да е идеален. Навсякъде има дефицити в системата, навсякъде има неудовлетвореност на обществото по отношение на един или друг проблем. Но държавата е длъжна чрез своите институции да открои проблемите и да търси тяхното решаване. Няма и нищо страшно от смяната на модела на финансиране, без да се фокусираме, че само с една стъпка, както я направихме и всички очаквахме, че като сменим модела на финансиране от данъчен с осигурителен еднакво доволни ще бъдат и работещите в системата, и гражданите. Гражданите очакваха да получат едно по-добре организирано здравеопазване, защото казахме, че парите следват пациента, което не се случи. Лекарите очакваха да получат по-добро възнаграждение, което за някои се случи, а за други не се случи. Така че недоволни отвсякъде. Именно затова трябва да погледнем в рамките на този модел какво трябва да направим. Има страни, които извървели обратния път - от осигурителен модел са се върнали към данъчно финансиране. Не трябва да гледаме на модела на финансиране като на панацея за всичко. Трябва да намерим онова, което е най-ефективно за нас. И за да не люшкаме махалото от полюс в полюс, е по-добре да се опитаме да коригираме този осигурителен модел, защото ако не го направим и това безвремие продължи, гражданите вече са отвратени от самото осигуряване. Те не могат да откроят сами дефектите, те виждат това, което получават като медицинска помощ. Затова, за да не стигнем до крайното обратно решение, ние трябва да видим защо моделът е толкова неефективен. Защо когато влезеш в болница, трябва да плащаш за сто други неща, които всяка болница си ги измисля? Тя работи с обществени средства и когато работи с такива средства, не трябва да има възможност за толкова широки изобретения кой за какво допълнително да плаща. Не можем да караме гражданинът да смята, че това е негово много голямо право, което сме му дали - да си избира примерно вида на стенда, вида на ставата, вида на планката в гръбнака, защото той е некомпетентен в момента. Това са индуцирани от лекарите услуги и когато те са индуцирани, това индуцирано търсене има строг държавен регламент и контрол. Това не е сергията за домати, където човек може да си избере от кого да ги купи. Именно държавата трябва да създаде този контрол. Какво означава фактът, че приехме промени в закона за медицинските изделия, които уж задължавали болниците да правят обществени поръчки и в същото време интерпретацията на болниците и за съжаление на Сметната палата е, че това са частни средства, поради което парите ще минат през касата на болницата, но отново доставката ще бъде индуцирана от лекаря от коя фирма какво изделие да се купи и на каква цена?

- Което води до публичната тайна как лекарите печелят от импланти.

- Абсолютно. Този дефект е в ръцете на държавата да бъде коригиран. За да не стигнем до отчаянието на хората. Затова ви казвам, че държавата трябва да направи редица стъпки, за да направи системата по-ефективна и по-достъпна за гражданите, включително да помисли доставките за обществените болници, които се правят от разни фирми - дали за медикаменти, дали за апаратура, не биха били по-икономични за обществото и по-ефективни, ако държавата, която си ликвидира държавните аптечни предприятия, не седне да помисли как да снабдява онези болници, които работят, които са публични, които са нейна собственост.

- Тя централно?

- Тя. И няма нищо страшно в това, пазарът е достатъчно широк. Но когато 67 на сто от допълнителните плащания от гражданите са за медикаменти, ние трябва да видим какво се случва в тази система. Така че редица стъпки в рамките на това осигуряване могат да подобрят ефективността на системата и да я направят по-приемлива за гражданите. И ако това не се случи, можем да обсъждаме и други еретични предложения. Пак казвам, редица страни са минали от единия модел към другия, не е необходимо да бутаме махалото. Но логиката на някои публични личности, че пазарът ще реши всички проблеми в здравеопазването, е невярна. И ние днес се сблъскваме с тази неефективност на системата, която е оставена сама на себе си.

- На пазарни принципи.

- На пазарни принципи. Всички услуги в здравеопазването са назначени, те не са свободна воля на гражданина. И именно там е мястото на държавата да произведе и да предостави компетентни лекари, да следи за тяхната квалификация, така че отивайки да работят с пациента, те да имат нужната квалификация; да предостави онези медикаменти, онези изделия и консумативи, които са качествени, за да се използват в системата, когато се използват с публични средства, да направи цените им максимално ниски, разбира се, в рамките на качеството, за да може обществените пари да се ползват по-ефективно. Тези неща държавата трябва да направи. И разбира се, ако седнем на една маса, което ние, българите трудно правим, и разберем, че вкарването на повече контрольори в системата, каквито биха могли да бъдат застрахователите, би допринесло за едно по-добро качество, когато гражданинът усеща зад себе си персоналния ангажимент на неговия застраховател и би бил по-сигурен, защото може да го смени, когато не е доволен от него, да, нека да го направим. Пак казвам, че субектите застрахователи са тук. Нека не никой да не храни илюзия, че би могъл да бъде подменен сегашните застрахователни компании с някакви други, вкарвайки някаква нова процедура, по която някой ще борави с някакви 2 на сто, неизвестно какви. Това обществото и ние няма да приемем и ще държим нашият глас да бъде чут, независимо дали някой го иска или не.

- Здравните фондове бяха прелицензирани по смисъла на закона, станаха застрахователи. Дали обаче в думите, че ще се разчита на частни фондове при евентуална промяна на модела не виждате точно това - опит на трети субекти извън съществуващите сега на пазара да се намесят в тази ниша.

- Тези, които артикулираха тези фрази, би трябвало да ни обяснят какво мислят. Ние такова обяснение нямаме, затова предупреждаваме, че това не би било приемливо за никой - да се вкарат нови играчи на фона на сега съществуващите, които извървяха всички трудни стъпки. Дружеството, което представлявам - "Доверие", три пъти е прелицензирано. Не знам кой някой друг би се появил от небитието, за да прибере едни обществени пари, без да познава разходите по продукта, който трябва да предостави. Тъй като сега работещите застрахователи, а доскоро фондове, познават и действие събиране, но познават и действие изваждане; познават оценка на риска и как тя се прави. Някой нов, който иска да се занимава само с действие събиране, би бил вреден за обществото.

- Какво е в момента финансовото състояние в сектора след тази поредна за вас законова промяна?

- Създадоха се доста по-устойчиви структури, имайки предвид капитала, който трябваше да внесат - 4,6 млн. лева. Досега бяхме с 2 млн. лв. капитал, някои с 500 000 лева - нещо, което законът им позволяваше. В момента капиталът е доста сериозен. Има надзорна институция в лицето на КФН, която следи за финансовото състояние на дружествата. Но това, което правим като доброволно здравно осигуряване досега, а сега застраховка „Заболяване", и „Злополука", носи твърде скромен премиен приход - около 40 млн. лв. за системата. Дано със сегашното прелицензиране не стигнем до намаление на този приход за здравната система. Много са причините за това. Това дередже, в което се намира българското семейство и българският гражданин в условията на сегашния икономически хал, говори, че здравеопазването за него не е приоритет, има много други приоритети.

- Оцеляване.

- Оцеляването. И това, с което ние се борим и което се опитвам да внуша в разговора - безпорядъкът в системата демотивира хората да плащат още едно осигуряване. Те плащат едно задължително осигуряване. Между другото част от тези, които не си плащат здравните вноски, а имат финансовата възможност, са „защо да плащам, когато където и да отида, ми искат пари". Тази регулация и създаването на ред в системата няма кой да го направи, освен държавата.

- Вашата лична гледна точка е, че трябва да се избере промяна в системата. Очевидно сега дефектите са повече от ефектите, ако можем така да кажем. Година-две, какъв е хоризонтът, в който България трябва, независимо кой управлява, да има ясна перспектива и ясно и категорично решение какво се случва?

- Затова според мен дебатът трябва наистина да тръгне в рамките на участващите политически субекти и техните експерти най-вече, за да има приемственост. Тоест независимо кой управлява ние трябва да дебатираме какво бихме могли в рамките на какви средства. Т.е. ако няма да увеличаваме размера на здравната вноска, бихме искали да знаем какво от нея може да се задели и да бъде дадено за управление. Ние продължаваме да настояваме, че надграждащият елемент, без да разрушаваме съществуващото и да дестабилизираме касата, надграждащият елемент е този, който е полезен за България - какво можем да включим в един надграждащ пакет. Защо само болничната помощ? Защо не и известни неща от извъноблоничнота помощ да бъдат дадени, при какви условия и в рамките на какъв времеви хоризонт? Той не може да бъде няколко месеца.

- А ако не? Ако така продължим?

- Ако така продължим, дефектите на системата ще се мултиплицират, разходите ще растат непрекъснато и неудовлетвореността на гражданите също ще нараства, тъй като има идеи елементарни неща от така наречения основен пакет да бъдат официално извадени и да се доплащат от гражданите. Ако това е пътят - гражданите да плащат все повече и повече, ние ще задълбочаваме несолидарния си модел. Това ни отдалечава от Европа с космическа скорост.