Петър Ганев: Бюджетът за 2013 г. не разполага със сериозни буфери

Изпълнението му ще зависи от безработицата и при рязко влошаване на икономиката ще трябва да се актуализира

96 ~ 5 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

- Г-н Ганев, смятате ли, че проектобюджета за 2013 г. е реалистичен?

Реалистично е да се очакват повече приходи и то по линията на подоходния данък - осигуровките и косвените данъци. В това няма спор. Спорът е дали приходите ще бъдат толкова, колкото са заложени - 1.8 млрд. лв. Имаме опасения, че те няма да бъдат изпълнени в пълен размер, тъй като до голяма степен зависят от заетостта в страната.

 Ако приемем, че доходите на хората ще се увеличат с вдигането на минималната работна заплата, осигурителните прагове и пенсиите, наистина това механично ще се отрази положително върху приходите. Ако обаче проблемите със заетостта не свършат и дори се влошат, ще има негативно влияние върху приходите в бюджета. В този случай ще имаме повече приходи от данъци, но ще има и по-малко хора, които да ги плащат. Тоест накрая ще имаме по-голяма събираемост, но може да не са в размера, в който се очаква.

Всичко зависи от това дали заетостта ще успее да се отблъсне от дъното, тъй като това остана единственото, което все още върви надолу.

- Според Вас ниската заетост е най-големият риск за неизпълнението на бюджета?

Да, заетостта е най-големият риск. От това колко работни места има, зависят на първо място доходите. От тях зависи дали хората ще имат заплати и съответно приходи от подоходни данъци и осигуровки. На следващо място зависи потреблението. Ако не се създават нови работни места, няма как да очакваме някакъв ръст на потреблението. Ако пенсионерите получат половин милиард повече, те наистина ще започнат да потребяват повече, но това няма да напълни хазната. Трябва и хората, които работят да потребяват повече. Ако няма нови работни места, това няма как да се случи.

- Смятате ли, че правителството можеше да не похарчи тези над 500 млн. лв. за пенсии, а да ги вложи в мерки за стимулиране на икономиката и заетостта?

Ефектът от тези 500 млн. лв е ясен. Давайки ги на пенсионерите, те ще ги похарчат. Защото те са социално уязвима група и ще ги похарчат за храни и други стоки и услуги, и ще влязат под формата на ДДС. Там ефектът е ясен. Проблемът е какво ще се случи в частния сектор. И дори да има работни места дали хората ще решат да си харчат парите.

- Има ли въобще в този бюджет някакви мерки за стимулиране на заетостта и икономиката като цяло?

В бюджета не може да се каже, че има нови мерки за създаване на работни места. Освен заделените пари за капиталови разходи, от което се разчита по някакъв начин ще се създадат работни места. Но това не може да е решаващо. Решаващото е какво се случва в частния сектор, какви са условията за предприемачите и какви тежести съществуват пред тези предприемачи, за да започнат да наемат служители. Това са по-структурни неща, които не се разглеждат в бюджета и са част от други политики. За жалост тези политики не се случват в някаква степен, тъй като са по-деликатни и водят до протести и недоволство. Всъщност те може да се окажат по-важни от бюджета дори.

- Можем ли да наречем този бюджет предизборен?

Със сигурност има някакво намигване към избирателите. Към момента това е в рамките на нормалното. Не се влиза в някакви фантастики. Хубаво е да се знае обаче, че все пак разписаните 1.8 млрд. лв. разходи са разписани към момента към публикуването на бюджета. Тепърва ще започнат искания от страна на социалните партньори. Все още текат преговори. Изпитанието между икономическата логика и изкушението да направиш нещо преди изборите като харчове, не е отминало и тепърва ще го видим в най-чист вид. Тези въпроси тепърва ще се решават.

Факт е обаче, че в новите правила, под които се приема гласуват бюджета, не позволяват да се стига до големи дефицити. Дори управляващите да започнат да харчат предизборно, няма как да завършим с голям дефицит, както беше през 2009 г. Ако приходите паднат рязко по някаква причина, трябва автоматично да орежем разходите, за да не нарушим законодателството.

- В новия бюджет Финансовото министерство залага както на косвените данъци, така и на европарите. Може ли да възникне проблем с тези пари?

При еропарите прозрачността и яснотата е най-малка. През тази година бяха записани много средства - над 3 млрд. Тях ги виждаме и в следващия бюджет. Тоест увереността, че наистина ще получим тези средства явно остава. Което е хубаво. Интересно е, че тези средства внасят някакъв дефицит в бюджета. Тоест, усвояваме повече от предишни години, но и повече изразходваме. И реално се появява някакъв минус, който може да е чисто счетоводен, тъй като парите по някакъв начин ще дойдат някога. И тази година се вижда, че част от дефицита идва и от усвояването и харченето на европари.

- Но има ли опасност да не получим тези пари? Заложени са инфраструктура тази година?

Винаги има опасност да не дойдат. Но това, което е важно за тези пари е, че те не са като пенсиите, например. При пенсиите и да имаш, и да нямаш, трябва да ги платиш. От там се получава и дефицит. Ако европейските пари не дойдат за дадена магистрала или друг проект, ние просто няма да я построим в общия случай. Няма как да не ни дадат парите, а ние да продължим да си изграждаме проектите.

Този бюджет предоставя ли достатъчно буфери за евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация?

Това е основният проблем. В бюджета е заложен дефицит от 1.3%, който може да се вдигне до допустимия, ако например приходите не се изпълнят в пълен размер. Но други буфери няма. Това е буфер за умерено влошаване. Ако обаче икономическата ситуацията се влоши рязко, реално нямаме буфери и в един момент може да се наложи да го внесат в парламента за актуализиране.

- Каква е възможността това да се случи?

Законът дава тази възможност и не е изключено. Към настоящия момент няма такива предпоставки. При този бюджет, който няма особен ресурс да бъде буфер, може да се каже, че при рязко влошаване и прогнозата за приходите започне да не се изпълнява, ще има актуализиране. Но ние говорим за ситуация, в която се появи дупка от 1 млрд. лв. например. Това обаче не е никак лесно да се постигне.

Подкрепи Economic.bg