Приказките за недостатъчно подготвени кадри са отживелица

Г-н Траянов, Вашата фирма спечели приза за развитие на ИКТ сектора. С какво се отличавате от останалите?

Може би това е, че наблягаме малко повече на социално отговорна дейност. Това са например програмите, които имаме с университетите. Програми, които вече са от много години, с много университети и под най-различни форми.

Лично аз се стремя да изпълня моралния си дълг, който чувствам към обществото. Целта ми е не само да правя фирмата печеливша и хората в нея да са доволни от работата и условията, но също така да докажем, че в България може да се прави почтен бизнес. Че могат да се развиват високи технологии, висока добавена стойност и иновации.

При Вас има ли го проблема с недостига на квалифицирана работна ръка?

Ние още през 1993 г. осъзнахме, че квалифицираните кадри са ключовият фактор за успешното навлизане на информационните технологии. През 1995 г. инвестирах в първия сертифициран от водеща западна фирма учебен център, който и до днес се развива много успешно. В него ние, освен че обучаваме нашите кадри, но също така обучаваме кадрите на нашите клиенти и дори на чуждите клиенти. Учим ги как да се възползват от предимствата, които дават ИКТ. Ние имаме 63 сертифицирани трейнъри по различни типове и класове информационни технологии и продукти.

Тези инвестиции носят ли ви дивиденти в крайна сметка?

Първоначално започнахме със стажантски програми. При нас 10% от специалистите са стажанти. Ние инвестираме в тях не само под формата на заплати по време на тримесечния стаж. но и след това инвестираме в двумесечно обучение, което е по сертифицирани програми. Също така инвестираме в обучение на менторите, за да можем да отберем проекти, които да са от една страна предизвикателство, но и да са по възможностите на тези млади формиращи се специалисти. Чрез участието си в реални проекти те могат да се запознаят с възможностите за добра реализация в България, да видят че има смисъл да останат в страната, да видят една нормална фирма, да видят, че може да се печели от почтен бизнес в България. Също така те се изграждат като професионалисти, виждат целия технологичен процес, участват в различните фази, в обсъжданията и по този начин натрупат практически опит и по-лесно систематизират наученото в университетите.

Освен това имаме и множество инициативи. Инвестираме в програма "Инженерното образование - солидно и работещо", която се развива от 2003 г. Тя обхваща 10 университета и филиали в провинцията. С тази програма променихме изцяло начина на преподаване по автоматизация на инженерния труд в тези 10 университета. Въведоха се същите софтуер, методологии, учебници, както в Масачузетския технологичен институт. През 2003 г. проблемът с кадрите въобще не беше познат. Напротив, тогава имаше повече произведени кадри, отколкото работни места, но ние разпознахме тази приближаваща криза за глад за обучени кадри, инвестирахме и това образование стана адекватно.

Изхвърлиха се чертожните дъски, влязоха компютрите, обучихме преподавателите. Успяхме да увлечем 14 представители на индустрията, които дават гостуващи лектори, дават теми за курсови работи. С тях провеждаме трудови борси. На традиционните годишни състезания за млади студенти те имат възможност много бързо да разпознаят талантите, които се състезават пред тях и печелят. Да ги поканят на работа, да се състезават за това те да бъдат техни служители.

Като цяло бизнесът в България инвестира ли в младите хора?

Трудно ми е да преценя. Определено не мога да кажа, че повечето фирми го правят, но има такива фирми. Аз съвсем открито се опитвам да инспирирам и предизвиквам другите колеги в нашия бранш, да инвестират в изграждането и съвместно използване на маркетинг канали извън България. В тези неща не трябва да се конкурираме, трябва да си помагаме един друг. Смятам, че някои добри практики, които установихме като модел, след това се установиха като многогодишни традиции.

Тези обществено отговорни дейности, които ни помагат да градим име в бизнеса или позиции за по-лесно намиране на качествени кадри, не ги правим тайно, а ги налагаме като модел, като добри практики. Аз съм убеден, че това ще бъде полезно за целия бизнес. Ние самите през 1996 г. понесохме критики от бранша, когато започнахме да работим със специалистите на клиентите не само теоретично, а и практически насочено. Започнахме да правим съвместни колективи, да правим сериозен трансфер на ноу-хау. Тогава много от колегите в бранша казаха, че играем срещу всички тях, че те ще се научат и няма да имат нужда от нас. Аз тогава обясних, че ако искаме да бъдем технологични модели и компании, които следват развитието, трябва да инвестираме изпреварващо в новоизгряващи технологии. Ние имаме сметка и полза да има знаещи и можещи хора срещу нас. Клиентите да имат специалисти, които да оценят и да разпознават добрите фирми и проекти.

Самите младежи, които излизат от университетите, конкурентни ли са на колегите от другите европейски държави?

Когато говорим за информационни технологии и инженерни кадри, мога да кажа, че са абсолютно конкурентни. Приказките, че не излизат достатъчно подготвени от университетите и не могат да започнат работа на следващия ден и да са полезни на фирмата, са отживелица. Естествено, че технологиите се променят постоянно. Естествено, че трябва да се инвестира в едно опресняващо обучение и този работодател, който не е готов да го прави за младите хора, не виждам как ще го прави за вече установените и изградени кадри, за да може те наистина да са в крак с новите технологии. Говорим за предизвикателства и формиране на нови специалности.

Как минавате през кризата?

Кризата дойде при нас много рано. Още през 2008 г., когато много западни фирми, американски главно, прекратиха договорите си с нас. Това много бързо ни наостри сетивата. Веднага започнахме да планираме. Вместо да мислим как да съкращаваме разходите, ние се замислихме как да увеличим приходите. Тогава започнахме да инвестираме в отделите маркетинг и продажби, които ще ни докарат нови проекти.

Дори в най-силните години аз винаги съм ограничавал растежа на персонал до 30% годишно, въпреки че пазарът позволяваше много повече. Исках да имаме една фирма, в която хората споделят едни и същи ценности фирмена култура. Да дам възможност на младите хора да има кой да се грижи за тях и те да навлязат, да се адаптират и интегрират, за да остане фирмата монолитна.

Най-големият фактор на нашия бизнес е че ние изграждаме много трайни взаимоотношения с клиентите. Почти всичките ни клиенти, а ние разработваме сериозни системи и много от тях са критични за бизнеса на нашите клиенти, са на поддръжка и тази поддръжка осигурява огромен процент от нашата издръжка.

Имате ли доста клиенти в чужбина?

Имаме разбира се. Наши системи работят в Македония, Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Албания. Сега работим за навлизането ни на британския пазар, в скандинавските страни. Също така гледаме към перспективните здрави пазари в Азия и Северна Африка. Там има бъдеще.

Ще продължите ли да работите по същия начин за в бъдеще?

Разбира се. Аз и целияъ ми екип, с който работя изповядваме едни и същи ценности, фирмена култура, един и същ модел на бизнес, и засега няма основание да се отречем от него и да кажем, че е неуспешен.