Проблемите на Кипър дойдоха от разточителството на кабинета

- Г-н Орфанидес, дайте историческия и политически контекст за това как Кипър се озова в Еврозоната.

- Кипър се присъедини към ЕС през 2004 г. и веднага поиска да влезе в Еврозоната с единствената цел възможно най-бързо да се обедини с ядрото на Европа. Това беше направено, защото се смяташе, че ще бъде по-скоро от политическа полза, а не толкова от икономическа. Стратегическото местоположение на острова е било от значение за великите сили в продължение на хилядолетия, а страната е прекалено малка и слаба.

- Как се стигна дотам, че да има толкова раздут финансов сектор, с толкова много руски депозити?

- Кипър е развил своя финансов център преди повече от три десетилетия чрез сключване на споразумения за двойно данъчно облагане с редица страни, със Съветския съюз например. Това означава, че ако печалбата на дадена компания е регистрирана и е обложена с данък в Кипър, тя не се облагат с данък в други държави. Руските депозити са там, защото Кипър има ниска ставка на корпоративния данък, който много прилича на този в Малта и Люксембург.

В допълнение, Кипър има правна система, основана на английското право и следва английски счетоводни правила. Страната има добре образовани служители, които могат да предоставят качествени финансови услуги, както и висока концентрация на адвокати и счетоводители. В резултат на това има много чужди интереси, включително и от Русия. Има голям брой корпорации, базирани в Кипър, които организират своя бизнес на глобално ниво от островната държава. Този модел е подобен на това, което виждаме в други страни. Интересът към Холандия и Люксембург дори е по-голям.

- Каква е ролята на решенията взети от Кипър, от Европа и от други фактори в тази криза?

- Редица фактори изиграха роля. Глобалната финансова криза и експозициите към Гърция, направиха Кипър уязвим. Но резултатът беше предопределен от решенията, които бяха взети от предишното правителство, както и от по-големите проблеми на Еврозоната през последните три години.

Два месеца, след като Кипър се присъедини към Еврозоната (през януари 2008 г.), имаше президентски избори и кипърската общественост избра за президент комуниста Деметрис Христофиас. Обществеността беше убедена, че той може да реши политическия проблем с Турция и да обединени острова. Въпросът не беше икономически.

Ако едно нещо стана ясно през последните пет години в Кипър е, че в Еврозоната, която не е просто пазар, но валутен съюз със строги правила, не е съвместима с комунистическото правителство. Защо това е важно? Това правителство пое страната с отлични бюджетни финанси, излишък в данъчните сметки, както и банкова система, която е в отлично здраве. Те започнаха разточителството, не само за непроизводителни бюджетни разходи, но и увеличиха скритите задължения, чрез повишаване на пенсионните обещания и т.н.

- Кое отложи толкова нуждата Кипър да бъде спасяван?

Заради фискалните политики на правителството беше накърнено доверието на инвеститори и през май 2011 г. беше загубен достъпът до международните капиталови пазари. Ако правителството се държеше както другите правителства, те щяха да поискат помощ от ЕС още през май 2011 г. Размерът на банковия сектор и експозициите към Гърция са били известни рискове. По това време обаче нямаше банков проблем в Кипър и структурните промени, необходими, за да се възстанови фискалната стабилност в страната, са били доста незначителни. Както при всяка страна с раздут финансов сектор, стабилната фискална позиция е от решаващо значение, за да се избегне създаването на съмнения относно способността на суверена да служи като временен предпазител, в случай, че се наложи. Бях там по това време и като управител на централната банка ги предупреждавах през цялото време, че незаинтересоваността по този въпрос в контекста на кризата в Еврозоната, е изключително опасно. Други също предупреждаваха правителството, включително и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише. Те не искаха да направят каквото и да било, тъй като комунистическата партия не искаше да понесе политическата цена, за приемането на мерки за консолидация.

След това, на 11 юли 2011 г., имаше експлозия, която разруши централата, произвеждаща повече от половината от необходимото електричество за острова. Тя беше предизвикана от около 100 контейнера боеприпаси, които се съхраняваха в продължение на две години на слънце в близката военноморска база. Контейнерите са били част от заловена в кипърски води пратка от Иран за Сирия. След съвет от САЩ, президентът взе решение да запази боеприпасите. (Бел. ред. - Независим прокурор установи, че Христофиас е пренебрегнал многократните предупреждения и правни основания да се унищожат или обезопасят боеприпасите, очевидно с надеждата един ден да го върне в Сирия или Иран). В Кипър нямаше тежка рецесия през 2009 г. заради световната криза. Забавянето беше сравнително леко. Но след експлозията икономиката беше хвърлена в рецесия. Спомням си, че на 18 юли изпратих поверително писмо на президента и лидерите на всички партии, с което призовавах за спешни мерки, за да се избегне кризата. Вместо да се вслушат в предупреждението, писмото ми изтече в медиите и призивът ми за действие беше критикуван остро от правителството.

Същият месец Европейския банков надзор подложи двете най-големи кипърски банки на стрес тест, заедно с други банки в ЕС. Резултатите от проучването бяха публикувани на 15 юли 2011 г. Двете банки преминаха. Ако по това време правителството беше използвало сравнително малка помощ от "тройката", те щяха да решат фискалния проблем сравнително лесно. Отново, те не го направиха, защото не искаха да правят структурни промени. Вместо това, те започнаха да лобират пред руското правителство да им даде кредит, който да им помогне да финансират страната за още няколко години. И Русия се отзова, за нещастие, с 2.5 млрд. евро, което са много пари за страна със 17 млрд. евро брутен вътрешен продукт (БВП). Казвам за съжаление, защото в резултат на този заем правителството можеше да продължи да работи и да трупа дефицити, без да предприема корективни действия.

- Какво доведе до въпросите за устойчивостта на дълга и "подстрижката"?

През юли 2012 г. от правителствения пресцентър започнаха да съобщават, че банковата система се нуждае от 10 млрд. евро допълнителен капитал, позовавайки се на източници от централната банка. Някои доклади показваха, че цифрите са умишлено преувеличени, тъй като въпросът вече е станал част от предизборната кампания за вота през февруари 2013 г. Когато пресата започна да обявява такива нереално големи числа, аз бях силно обезпокоен и предупредих в интервю, че ако централната банка обявява такива големи числа, рискува да постави под въпрос устойчивостта на държавния дълг. Анализ на устойчивостта, направен по стандартите на Международния валутен фонд (МВФ) показа, че държавният дълг може да се счита за неустойчив и "тройката" може да поиска да се приложи някакъв вид "подстрижка". Всъщност анализът на устойчивостта създаде дебат дали трябва да има някаква форма на спасяване на Кипър, свързана с някаква програма в Кипър.

- Комунистическият кандидат бе победен на изборите през февруари и сега на власт е консервативен президент. Как се отрази това на спасителния план?

Новият президент Никос Анастасиадес пое страната на 1 март и искаше да завърши програмата за преустройство, която е била забавена толкова дълго. Кипър очакваше програма със сходни условия като тези, пред които бяха изправени останалите страни. Вместо това, президентът беше ефективно нападнат от другите правителства по време на първата среща на Европейския съвет, на която той присъства. На 15-16 март, другите правителства се изправиха пред новия президент и новия финансов министър с ултиматума: или "подстригваме" депозитите или спираме икономиката, а ЕЦБ спира ликвидността към кипърските банки.

- Защо, според вас, приетият на 16 март план има недостатъци?

Кипърският парламент прие редица закони, които влияят както на настоящите, така и на бъдещите разходи и пенсии. Те са в процес на финализиране на начина. Всички стандартни елементи, които бихте очаквали от програмата вече са направени или се правят.

Защо обаче те атакуваха малките депозити по този начин? Това никога досега не е било изискване за някоя от другите спасени държави. И защо германското правителство настоява през последните дни, че задължително трябва да има спасителен план? Единственото логично обяснение, което мога да видя е, че правителството на Ангела Меркел е изправено пред изборите, които ще се проведат през септември 2013 г. Заради това Социалдемократическата партия (СДП) - основната опозиция на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел, направи проблем. Тя не иска да подкрепя заем за Кипър, защото твърдят, че това е все едно да се спасяват руските олигарси. Това е начинът, по който Кипър попадна в изборите в Германия.

В предходните три програми - за Гърция, Ирландия и Португалия, СДП подкрепи правителството на Меркел в отпускането на заемите, но тогава те не бяха толкова близо до изборите, колкото са сега. Смятам, че СДП се опитва да разграничи своята позиция. Това постави пред дилема правителството на Меркел. Ако тя се съгласи да даде този заем на Кипър, за да се спасят руските пари, това няма да се отрази добре на партията по време на предизборните дебати в Германия. Така че беше изключително удобно да се каже, че всички вложители, включително руските вложители, трябва да поискат да бъдат спасявани. В подкрепа на тази логика се появиха твърдения в германската преса, че депозитите в кипърските банки са от пране на пари, и че банковият модел на Кипър не може да бъде запазен. Целта на плана от 16 март да се конфискуват част от депозитите, не е нищо друго, освен непоправимо увреждане на кипърската банкова система.