Промишлеността ни на дъното по конкурентоспособност

Българската промишленост се оказва с едни от най-неблагоприятните позиции, що се отнася до конкурентоспособност на ниво Европейски съюз. Това става ясно от два доклада на Европейската комисия, публикувани днес, съобщава БГНЕС.

Страната ни попада в групата на страни-членки с не особено висока, стагнираща или спадаща конкурентоспособност, заедно със Словения, Хърватия, Малта и Кипър.

Европейската комисия публикува днес два доклада за конкурентоспособността на промишлеността. В зависимост от това какви са резултатите на страните членки и дали те се подобряват, се оформят четири групи, съобщиха от Представителството на Европейската комисия у нас.

В групата на страните членки с висока и повишаваща се конкурентоспособност попадат Нидерландия, Германия, Дания и Ирландия. Тези с висока, но стагнираща или спадаща конкурентоспособност са Белгия, Обединеното кралство, Австрия, Франция, Италия, Люксембург, Швеция и Финландия. Естония, Литва, Испания, Латвия, Чешка република, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Гърция са страните, където конкурентоспособността не е особено висока, но тенденцията е положителна.

„Промишлеността на ЕС притежава редица конкурентни предимства, които трябва да се използват за стимулиране на икономическия растеж въпреки трудните икономически условия в момента” е едно от заключенията в двата доклада. „За да се гарантира, че растежът няма да спре, ЕС и страните-членки спешно трябва да обърнат внимание на редица будещи опасения области: инвестиции, достъп до финансиране, публична администрация, достъп до чуждестранни пазари, иновации и цени на енергията”, изтъкват от Европейската комисия.

Като цяло конкурентните предимства на ЕС в сферата на промишлеността се запазват -висококвалифицирани работници, високо съдържание с местен произход на експортните стоки и сравнителни предимства, свързани със сложни и висококачествени продукти. Страните от Общността също така са приложили редица политики за повишаване на конкурентоспособността през периода от началото на кризата през 2008 г.

"Оценявам усилията, положени от страните членки, за повишаване на конкурентоспособността на тяхната промишленост. Въпреки това все още са необходими значителни усилия. Ако се справим с липсата на инвестиции, ограничения достъп до финансиране, високите цени на енергията и неефективната публична администрация, това ще засили конкурентната позиция на нашите компании и малки и средни предприятия (МСП) на световния пазар", заявява Европейският комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Фердинандо Нели Ферочи.

Анализът на данните в двата доклада показва, че трябва да се обмислят евентуални политически действия в няколко области. Направени са няколко основни извода:

-          Необходими са допълнителни инвестиции във всички сектори, за да се гарантира, че европейската промишленост може да поддържа своята конкурентоспособност.

-          За малките и новите фирми е по-трудно да получат банков кредит в сравнение с други фирми, дори ако финансовите им резултати са едни и същи.

-          Конкурентоспособността се поддържа от по-ефективни иновации и пазарна реализация на резултатите от научни изследвания, както и от достъпа до висококвалифицирана работна ръка.

-          Конкурентоспособността изисква намаляване на разходите и на несигурността за предприятията при взаимодействие с публичната администрация.

-          Повишаването на ефективността на публичната администрация води до увеличаване на броя на бързо растящите фирми, най-вече чрез повишаване на финансовия им оборот.

-          Отнемащите твърде много време и свързаните с големи разходи данъчни правила, корупцията и неефективните правосъдни системи са най-вредни за растежа на фирмите.

-          Повечето страни членки също така трябва да вземат в по-голяма степен предвид въздействието на правилата и законодателството в други области върху конкурентоспособността.

Изтъква се нуждата от подкрепа за малките и средни компании в опитите им да излязат на международните пазари. Фокусира се върху политики, насочени към бизнес средата по отношение на достъпа до капитал, подкрепа на уменията за иновации и действия за повишаване на производителността са важни, за да се помогне на малките фирми да увеличат износа си.

Отрицателно въздействие върху конкурентоспособността оказват цените на електроенергията и газа, които в ЕС са по-високи, отколкото в редица други икономики. Повишаването на енергийната ефективност не успява напълно да компенсира отрицателния ефект от растящите цени. Затова са необходими ефективно функциониращи пазари за електроенергия и диверсифициране на енергийните източници, за да се гарантира наличието на енергия на конкурентна цена.

„Резултатите от докладите ще послужат за основано на факти създаване на политики на равнище ЕС и на национално равнище. Те ще бъдат използвани при дискусията на Съвета по конкурентоспособност на 25-26 септември 2014 г. и при изготвянето на препоръките на Комисията относно политиките на страните членки за фискални и структурни реформи в рамките на европейския семестър”, поясняват от българското представителство на ЕК.

Докладите на Комисията за конкурентоспособността на промишлеността се изготвят ежегодно, за да се предоставят основани на факти показатели в подкрепа на създаването на политики на равнище ЕС и на равнище страни членки. В доклада за европейската конкурентоспособност от 2014 г., озаглавен "Подпомагане на растежа на фирмите", се прави количествена оценка на конкурентоспособността на различни отрасли в ЕС и се дават емпирични отговори на важни въпроси в дебата за политиката в областта на промишлеността. В доклада за конкурентоспособността на страните членки от 2014 г., озаглавен "Повторна индустриализация на Европа", се прави основана на показатели оценка на изпълнението на политиката в областта на промишлеността на равнище ЕС и на национално равнище, като се посочват данни за всяка отделна страна.