Пътят на Драги до европейския финансов връх

Италианецът Марио Драги е роден на 3 септември 1947 г. Съпругът и баща на две деца и заклет спортист завършва икономика в университета La Sapienca в Рим. Там негов научен ръководител е прочутият Федерико Каффе.

Той защитава кандидатската си степен по икономика при носителите на Нобелова награда за икономика Франко Модиляни и Робърт Солоу в Massachusetts Institute of Technology в САЩ. В биографията на италианеца следват 10 години преподавателска работа в университета във Флоренция (1981- 1991 г.) и заедно с това от 1984 до 1990 г. работа като един от изпълнителните директори на Световната банка.

През 1991 г. точно той е човекът, който поема в ръцете си управлението на държавното съкровище на Италия и остава на този пост до 2001 г. През това време Драги успя да оглави националната комисия, чиято цел е да ревизира италианските закони за корпоративни и финансови транзакции и да предложи приемането на закон, съществено променящ принципите на управление на италианските финансови пазари. Промяната във финансовата система на Ботуша разрешава на търговските банки да извършват и инвестиционна дейност на фондовите пазари, откъдето идват по-големите печалби, но и съществените рискове от загуби. Това всъщност е и златното време за италианската банкова система, която увеличава капитала си няколко пъти. Паралелно с това финансистът участват в управителните съвети на няколко банки и корпорации, където продължава да отстоява принципите си за либерализация на финансовия сектор.

От 2002 г. до 2005 г., Марио Драги е първи заместник-председател и управляващ директор на "Goldman Sachs International", а задачата му на този пост е да осъществява мониторинг на дейността на мултинационалните корпорации в света. В тази авторитетна кредитна институция  той успява да затвърди имиджа си на добър банкер, който знае къде е границата на точно пресметнатия риск. Всъщност в Goldman Sachs са работили много бивши и настоящи световни финансисти сред които бившият и настоящият финансови министри на САЩ Хенри Полсън и Тимъти Гайтнър.

Драги намира време да развива и научната си кариера. Той влиза в съвета на попечителите на редица висши учебни заведения в Италия  и работи с икономисти от Научно-изследователския институт в Принстън (Institute for Advanced Study), Ню Джърси (Princeton, New Jersey), Brookings Institution във Вашингтон и US правителствена академия John F. Kennedy School към Харвардския университет (John F. Kennedy School of Government, Harvard University).

От 16-и януари 2006 г. Марио Драги сяда в президентското кресло на 'Banca d'Italia' и се нагърбва с нелеката задача да изправи отново на крака Италианската централна банка.

По това време тя изпитва сериозни затруднения, причинени от управлението на неговия предшественик Антонио Фацио, който е принуден да се оттегли след скандал и обвинения в корупция. Драги успява да върне авторитета и независимостта на банката и заради уважението, с което той се ползва във финансовите среди. Банкерът е смятан за сериозен, дискретен и решителен - все качества, всяващи респект в държавата на Апенините. Като централен банкер на една от най-силните икономики в Европа той става надзорник в съвета на Европейската Централна Банка (European Central Bank) и  член на съвета на директорите на Bank for International Settlements и представлява Италия в управителния съвет на International Bank for Reconstruction and Development и Asian Development Bank. Наред с това европейската ориентация на Марио Драги е белязана от председателството на Европейския Форум за финансова стабилност (Financial Stability Forum) през 2006 г., който през пролетта на 2009 г. прераства в Съвет по финансова стабилност(Financial Stability Board).
 
Сега погледите на всички европейци са отправени към Франкфурт, където е централата на ЕЦБ. Някои от тях дори се опасяват, че управлението на европейските финанси е поверено в ръцете на италиански банкер, а гуверньорите от тази страна се славят с уменията си да включват на бързи обороти печатницата за пари, която помпи инфлацията. Този стереотип, известен от 80 и 90-те години на миналия век, когато италианската лирета поевтиня няколко пъти спрямо щатския долар, очевидно няма как да бъде приложен днес, защото Марио Драги е банкер, "замесен от съвсем друго тесто", чийто стил на работа напомня на предшественика му в ЕЦБ. От Драги се очаква да продължи да държи здраво юздата на инфлацията, която за Евросъюза трябва да бъде около 2 %. Битката в тази насока ще бъде жестока, защото ръстът на потребителските цени през октомври се ускори и достигна 3 % на годишна база, а мерките за обуздаването на инфлацията включват още по-здраво затягане на коланите и безупречна финансова дисциплина на страните от еврозоната. Но в тази борба Драги няма да бъде сам. Очаква се банкерът да получи сериозна подкрепа от своите колеги в ЕЦБ.

На практика Драги е може би най- сериозният икономист сред своите предшественици във Франкфурт. Но за решаването на дълговата криза в Европа той ще трябва да намали ставката за рефинансиране и да започне да изкупува дългови книжа по примера на Американския Федерален резерв, смятат анализатори отвъд Океана. Това обаче няма как да стане, защото Марио Драги не е привърженик на подобни решения, а дори и да реши да направи нещо подобно, веднага ще бъде спрян от представителите на трите стълба в европейската икономика - Германия, Франция и Холандия.

Драги поема управлението на еврото в един от най-тежките периоди за Европа. Дълговата криза в Гърция набира скорост, вместо да върви към решение. Икономическият ръст в Италия, Германия и Испания е почти незабележим, а във Франция и Португалия той спря. В Мадрид безработицата надхвърли 21%, а вълната от социално недоволство набира сила с всеки изминат ден. В тези условия Марио Драги трябва да прояви йезуитските си умения, придобити в най-ранното му обучение. 64-годишният "Супер Марио" вече даде заявка, че осъзнава не само тежестта на проблема, но знае и начин за справяне с него. "Живеем в решаващи времена, вървим към нов европейски пакт", заяви той ден преди да поеме делата на единната европейска валута в ръцете си. Всъщност още в първия ден от пристигането му във Франкфурт ЕЦБ рязко увеличи обема на покупка на италиански облигации, чиято доходност е с 436,3 пункта по-ниска спрямо считаните за най-сигурни държавни книжа на Германия. Какво ще направи още- в момента знае само той и архитектите на обединена Европа.