Рискът на изгонване на Гърция от еврозоната е много голям

- Г-н Агелов, какво очаквате да се случи на изборите в Гърция на 17 юни? Ще подкрепят ли гърците политиката на икономии, за да запазят единната валута?

Гърците са прекалено отчаяни и прекалено малка страна, за да се интересуват от бъдещето на единната валута, а и не им е в традициите да го правят. Това, което ги интересува, е как да спасят себе си и своята икономика, независимо от ефектите върху единната валута. Но и с това не са съвсем наясно как да стане.

Засега изглежда, че в Гърция са еднакво популярни две тези – едната е, че каквото и да прави Гърция, Еврозоната никога няма да се осмели да я изгони. Привържениците на тази теза мислят, че може едновременно да останат в еврозоната, да получават помощи и финансиране от ЕС и в същото време да не правят никакви реформи и да не изпълняват изискванията на ЕС.

Другата теза, която се ползва с подобна по големина подкрепа, е по-смислена, тя осъзнава, че ако Гърция иска да е член на еврозоната трябва да спазва изискванията, защото в противен случай рискът от изгонване е висок. Общо взето, според последните социологически проучвания, изразителите на тези две тези – СИРИЗА и Нова демокрация имат еднакви проценти в социологическите проучвания, така че тепърва започва борбата за първото място.

В следващите няколко седмици очаквам ЕС и про-европейските гръцки партии да се опитат да обяснят на гръцкия електорат какъв избор му предстои и че на карта е поставено европейското бъдеще на страната. Има известен оптимизъм, че е възможно Гърция да подкрепи реформите и оставането в еврозоната, но все пак рискът от изключване остава много висок.

- Реално ли е Гърция да бъде изключена от еврозоната? Има ли такъв механизъм?

Съвсем реално е изключването от еврозоната. Чисто финансово, това става много лесно – с гласуване на финансовите министри се спира спасителният пакет за Гърция, а с гласуване на Европейската централна банка се спира рефинансирането на гръцките банки. Могат да се спрат и еврофондовете заради големите дефицити. Оттам-нататък Гърция няма да има достъп до никакви ресурси в евро и фактически вече няма да е част от еврозоната и ще стигне до въвеждане на някакъв вид собствена валута. Юридически изключването ще отнеме повече време, но след фактическото изключване юридическите подробности нямат толкова голяма важност.

- Как евентуалното напускане на Атина ще повлияе на България?

Гърция е важен икономически и търговски партньор на България, но нейната тежест все повече намалява. Финансовите потоци от Гърция към България бяха големи преди кризата, но вече са намалели и не толкова големи. Гърция беше и номер едно дестинация за българския износ, но това също вече е минало – към 2011 Гърция е паднала до пето място като падането вероятно ще продължи. В някакъв смисъл, голяма част от негативите от гръцката криза вече сме ги понесли, но потъване на Гърция в хиперинфлация и нестабилна нова валута ще ги увеличи. Това, което се случва вече няколко години с икономическите връзки между Гърция и България просто ще продължи да се случва, с по-бързи темпове. Важен въпрос е поведението на българските емигранти в Гърция, какво ще правят те при задълбочаване на кризата, дали ще се приберат или ще търсят друга страна за емиграция. Това може да се окаже най-голямото предизвикателство пред българския пазар на труда и икономическата политика, но това е и шанс реално да обърнем процеса на емиграция от страната.

- Как ще се отрази това на гръцките банки у нас?

Гръцките банки всъщност са български банки с гръцки собственик. Това е важно, защото българските банки са регистрирани и регулирани от българския закон и българската централна банка, която знаем, че е доста безкомпромисна що се отнася до стабилността. Съответно, въвеждане на нова валута в Гърция няма да се отрази в България, тъй като гръцките закони не могат да променят валутата на депозитите в България.

Делът на българските банки с гръцки собственик е намалял до около 20% по отношение на депозитите и като се има предвид тяхната ликвидност и капиталова адекватност, те ще могат да се справят дори техните банки майки в Гърция да бъдат ударени от въвеждането на драхмата. Всъщност, интересният въпрос е дали излизането на Гърция от еврозоната ще накара гръцките банки да продадат поделенията си в чужбина – и отговорът, според мен, е да. Същото стана и с ирландските банки когато ирландската банкова система се срина. В България също имахме поделение на ирландска банка, но то не беше ударено от проблемите на ирландската банкова система. Просто беше продадено на нов собственик.

- Възможно ли е икономическите сътресения да забавят приемането на страната ни в чакалнята за еврозоната?

Възможно е, но не само защото в еврозоната са заети със собствените си проблеми, а и защото при тези сътресения в Европа в краткосрочен план не е толкова спешно да се опитваме да влезем в еврото и едва ли това ще стои високо в приоритетите на правителството. Да не говорим, че преди да влезем трябва да изчакаме да видим колко ще струва излизането на Гърция (ако бъде изгонена) или спасяването на Гърция и други проблемни страни (ако се запази еврозоната) – защото влезем ли в Еврозоната ще трябва да понасяме солидарно загубите и разходите по спасяването на проблемните страни.

- Какви са очакванията ви за растеж на българската икономика? Ще се изпълнят ли заложените в бюджета показатели?

По-скоро не, дори и самото правителство не очаква растежът тази година да изпълни заложените в бюджета числа. Затова е важно да има повече активност по насърчаване на инвестициите, предприемачеството и заетостта, за да се компенсират негативните ефекти. Освен това, би било добре да се работи по-усилено по събираемостта на приходите, което също е буфер за бюджета.

- Как очаквате да се движи инфлацията до края на годината?

По принцип, вътрешни двигатели на инфлацията няма, всичко се движи отвън – но външните фактори са най-непредсказуеми. Видяхме как рязко могат да се променят цените на храни, енергия, горива, както и валутния курс на еврото спрямо долара. Едва ли тези фактори ще се успокоят изведнъж, добре е да имаме едно наум, че са възможни изненади и в двете посоки.

- Какви са прогнозите ви за безработицата?

Тя продължава да расте заради спада на заетостта. Ако има нещо положително, то е, че темпът на загуба на работни места се забавя значително и – при запазване на макроикономическата стабилност и известно възстановяване на инвестициите, е възможно тази години да достигнем дъното при заетостта. Т.е. евентуално следващата година да имаме спад на безработицата.

- Какви мерки могат да се предприемат за насърчаване на заетостта?

Има два типа мерки – привличане на инвестиции, които да създават работни места и в същото време, облекчаване на пазара на труда и предприемачите от ненужни тежести, които пречат на създаването и запазването на работните мести. Нека да припомним, че въпреки няколко години криза, минималните осигурителни прагове бяха вдигнати с над 50% кумулативно от 2009, вдигнати бяха и осигуровките, минималната заплата, да не забравяме и тежките колективни трудови договори, които при това бяха административно разпространени в редица сектори. Не на последно място, осигурителните прагове за самоосигурените също бяха повишени значително, което доведе до спад на броя на самоосигурените. Тези и други тежести на пазара на труда трябва да се ограничат или поне да не се вдигат допълнително.

- Какво е положението с чуждестранните инвестиции? Как могат вложенията да бъдат стимулирани?

Време е вече да не делим толкова рязко местните и чуждите инвеститори – все пак, това е цялата идея на общия пазар в ЕС. Аз съм против да има специални мерки, насочени само към чужди инвеститори. Мерките трябва да са неутрални и да се отнасят за всички играчи на пазара, а не само за избрани чужди инвеститори.
Доказано, най-добър ефект има от реформи, които подобряват средата за всички – по-малко бумащина, по-прости процедури, по-ясни правила и кратки срокове, електронно правителство, добре работещи институции и съдебна система, подобрение на образователната система. Реформите в тези области трябва да се задълбочат и заедно със запазването на макроикономическата стабилност и конкурентното данъчно облагане, резултатите под формата на повече инвестиции няма да закъснеят.

Десислава Янкова