Само 3% от учителите са под 30 години

Българското образование е в капана на ниските очаквания, твърди Милена Ленева, един от основателите на Фондация "Заедно в час"

Автор: Таня Киркова

- Милена, вие бяхте директор на интернет читалището "Бъдеще сега". Сега работите за Фондация "Заедно в час". По какъв начин тази фондация е свързана с образованието в България?

"Заедно в час" е Фондация, чиято основна мисия е мотивирани и ентусиазирани млади лидери да влязат в класните стаи и поне за две години да преподават на учениците, като им покажат и собствен пример. Те самите са успешни хора и чрез своите знания и лидерските си качества биха могли да помогнат на децата да променят нагласите си и  начина на мислене и да гледат на себе си и на възможността да успеят по нов начин.

 

- Не тръгва ли проблемът в българското образование първо от учителите и техните нагласи?

Има някои много успешни учители в момента. Проблемът е, че системата е много консервативна. Навлизането на млади хора е по-скоро изключение. В момента по-малко от 3% от учителите в нашите училища са под 30 години. Това е престъпление.

 

- В България се е загнездило разбирането, че няма желаещи млади хора да стават учители

Има много фактори, които влияят на това. Отношението към професията и начина, по който се гледа на нея в момента. Това, което се очаква да учиш и да направиш в училище, много сериозно демотивира хората. Затова е изключително трудно да намерим верните хора, които въпреки всички трудности да могат да гледат, да работят, да променят, да устояват с децата, и то вярвайки, че всяко едно дете може да успее.

Сред най-трагичните неща в момента е дълбокото убеждение, че има едни деца, които могат, има други деца, които не могат. И това, за съжаление, като възраст слиза все по-надолу. Има деца, на които в първи и втори клас им е казано - от теб нищо няма да може да стане и те съответно се превръщат в статуи в класната стая.

Ние искаме от учителите да покажат на всяко едно дете, че то може. Че може повече и че ще успее.

 

- Как възникна идеята да се намерят учителите, създаващи лидери?

Ние сме част от една международна мрежа Teach for All, в която вече са се включили около 25 държави, в които има такива организации. Ние сме Teach for Bulgaria. Идеята е тръгнала от САЩ. Там млади хора започват да влизат в училищата и да преподават в т. нар. "трудни райони".

Идеята влиза в България през "Америка за България". Тази фондация търси връзка с Teach for All. Намира я и помага да се създаде и заработи подобна инициатива у нас чрез "Заедно в час".

 

- Всъщност какво правите? Какви хора идват да стават учители?

Учителите са около 55 човека, които в момента работят в 33 училища в цялата страна.

 

- Това първата вълна ли е?

Има вече две вълни. Имаме учители, които са вече втора година в училище. Имаме и такива, които са за първа година.

 

- Как идват при вас?

Имаме изключително много кандидати. Има много хора в тази държава, които искат да направят нещо смислено. Искат да направят тази промяна и са изключително мотивирани. Добрата новина е, че при нас хората идват именно с тази мотивация. След това минават през доста сериозен подбор, който се прави на три етапа.

След подбора миналата година от 720 кандидати  останаха около 40 човека. Търсим хората, които са най-мотивирани, които не биха се отказали, ако срещат трудности. Не биха се отказали от това, че средата не винаги е позитивна към тях, което за съжаление се случва.

Това са хора, които вярват и които могат. Доста от тях са завършили в чужбина, други - в български университети.

Използваме всяка възможност да представим организацията и да стигнем до младите хора, които сега завършват висшето си образование. Има хора, които са професионалисти, започнали са работа и имат добра кариера, която спират, за да станат учители на "Заедно в час".

 

- Какво е отношението на Министерството на образованието към вас?

Министерството на образованието ни подкрепя. Включват се в наши срещи и представяния. Няма специфичен формат или програми чрез които да ни подкрепят, но одобряват, харесват и подкрепят това което правим.

 

- По всички предмети ли преподават вашите учители?

Няма ограничение. Даже не изискваме непременно педагогическа правоспособност, когато се кандидатства. В рамките на обучението, което правим съвместно с университетите, с които работим, хората които нямат такава правоспособност, я придобиват. Доста хора, които са завършили в чужбина, се ориентират да преподават английски, ако нямат специалност.

Ние им помагаме да вземат квалификацията, която им е необходима, за да станат учители по английски.

 

- Министерството на образованието ли отпуска места за вашите учители?

Не. Училищата, които имат нужда от учители, подават заявки при нас.

Имаме учители по английски в училища, където 15 години неуспешно са се опитвали да намерят преподавател по този език, защото районът не е привлекателен за тях.

Имаме и критерии. Изпращаме учители в по-непривилегировани региони, места където има по-голяма нужда. Идеята е да затворим огромната разлика в качеството на образованието, за да могат децата от училища в затънтени краища да получат също толкова качествено образование, както в най-елитните училища.

 

- Къде имате учители?

В областите София, Пловдив, Пазарджик. Тази година вероятно ще се разширим към Враца и Монтана. Нашата идея е след време да достигнем до всяко кътче в България.

 

- Вашите учители от къде си получават заплатата?

Те са на заплата в училището, където започват работа. Ние им даваме известна помощ, защото обикновено, сменят мястото, където живеят и трябва да си наемат жилище.

 

- Имаше ли отказали се от учителското поприще след първата година?

Не. Всички продължиха и втората година.

 

- Какви са впечатленията им?

Трудно е. Навсякъде е много трудно да бъдеш учител.

 

- Децата ли са по-трудни?

И да, и не. Защото, за да се постигне успех, трябва да се обърне внимание на децата и много активно да се работи с тях. Нашите учители правят това и печелят тяхното внимание и отношение.

Децата ги приемат много добре. Някъде им е по-трудно, защото те са примерно на 25 години, а средната възраст на другите учители е 55 години. Децата, които обучават наши учители са по-мотивирани и нямат проблем да ходят на училище.

 

- Програмата на вашите учители е две години. А след това какво се случва?

Всеки си тръгва по своя път. Никой не е ангажиран да продължи. Има хора, които ще останат в училище. Други са се ориентирали към бизнес или социално предприемачество. Има хора, които мислят как може като цяло да се промени системата. Как може да се влияе на начина, по който се правят политиките в тази държава.

 

- Какво е мнението ви за проекта на закона за образованието, който беше спрян? За "задължителното" пращане на 4-годишните на предучилищна градина?

"Задължително" е нещо, което няма как да се случва. Ефектът ще бъде много по-добър, ако се осигурят условия на децата, които искат да ходят на училище, а не могат, отколкото да се опитват да задължават. Все още има родители, които не пращат децата си на училище по финансови причини.

 

- Защо преподавателите в университетите се оплакват, че студентите идват неподготвени от средното училище?

Връзката между средно и висше образование е голям проблем в България. Това което ние като организация се опитваме да правим е, когато подготвяме учениците да има практика в обучението. Все повече вярвам, че промяна в образованието е възможна.

 

- Ако сравните образователната система в България и другите европейски държави, много ли изостанахме през последните години?

Ако има нещо, което е наистина страшно, това е липсата на вяра в образователната система. Материалната база не е толкова лоша. Има държави, където е далеч по-зле. Не е проблем и квалификацията на учителите - имаме добре подготвени хора.

Има изключително ниски очаквания - от страна на учителите към децата, от децата към учителите и от страна на родителите към системата. Факт е, че почти няма родител, който да си каже "моето дете ходи на училище, смятам, че ще се подготви адекватно за да кандидатства след 7 или след 12 клас" и търси алтернатива на системата.

Нямаме високи очаквания към образователната система и това е най-големият проблем.

Коментари: 0