„Социални“ методи за борба с ВЕИ бизнеса

Производителите на електричество от ВЕИ, най-вече инвеститорите във вятър и слънце, преживяват най-трудните си месеци, откакто "зелената" енергия започна да се развива бурно в България.

През 2007 г. в България беше приет първия Закон за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), по силата на който на инвеститорите бяха гарантирани задължително изкупуване на електроенергията на преференциално високи цени и при гарантиран срок от за няколко десетилетия.

Най-сериозният удар срещу ВЕИ производителите беше нанесен от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която от 1 юли свали драстично цените, на които ВЕИ централите продават електроенергията. При фотоволтаичните централи цените бяха свалени с над 50%, а при ветрогенераторите - с над 22%.

През септември ДКЕВР отново стресира инвеститорите като намали изкупните цени на "зелената" енергия. В момента електроенергията от вятър струва около 140 лв. за мегаватчас, а от слънце - около 160 лв. за мегаватчас.

Регулаторът не спря до тук и въведе несъществуващата досега "цена за достъп" до мрежата, която вече се плаща от производителите. Комисията въведе без обществено обсъждане новите цени за достъп до мрежата на НЕК и на електроразпределителните дружества за всички централи, които произвеждат ток от слънце, вятър, вода и биомаса. С новите такси инвеститорите ще трябва да плащат вече около 220 млн. лв. годишно за достъп до мрежата, което ще затрудни връщането на теглените от тях кредити, отпуснати при съвсем различна възвръщаемост на проектите, сочат сметките на Българската ветроенергийна асоциация.

Реакцията на инвеститорите беше моментална и близо 1400 фирми, добиващи енергия от възобновяеми източници, ще съдят държавата. Освен делата в съда, ВЕИ производителите организират всяка седмица протести през сградата на ДКЕВР, а днес дори организираха мащабна пресконференция, на която присъстваха инвеститори, посланици, банкери, но не и представители на властта и държавния регулатор.

На срещата стана ясно, че такса "цена за достъп" е реално допълнително намаляване на приходите на инвеститорите. По изчисления на ВЕИ асоциациите орязването на доходите от тази такса ще бъде с между 20% и 40%, в зависимост дали са присъединени до до 31 декември 2011 г. или до 1 юли 2012 г. Не липсваха и предупреждения за необслужване на заеми към банки и дори фалити на компании в сектора.

По същото време, когато се провеждаше конференцията, организирана от ВЕИ производителите, министърът на икономиката Делян Добре, заедно с председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев свикаха паралелна пресконференция, на която да обяснят своите виждания за "цената за достъп" и цената на тока като цяло.

По думите на Семерджиев е нормална практика да има "цена на достъп", която да покрива разходите за присъединяване на производителите към мрежата. "Във всички европейски страни се обмислят механизми за контролирано развитие на ВЕИ източниците, така че да не се повишава цената на електроенергията за крайните потребители, заради допълнителните разходи, които се правят в мрежите", коментира Семерджиев.

Според него България е напреднала много с индикативния график за производство на ВЕИ енергия и не е необходимо да ускоряваме темпа на изграждане. "Напротив, трябва да се огледаме и да дадем възможност само на най добрите технологии да се присъединят към системата, тъй като само най-добрите технологии ще осигурят намаление в крайна сметка на цените на електроенергията за потребителите", добави той.

Пенко Пенков от Българската фотоволтаична асоциация потвърди, че България наистина към този момент е достигнала междинното ниво от 15% в използването на ВЕИ енергия, което беше заложено от правителството до 2013 г. По изчисления на Асоциацията обаче през 2020 г. България ще използва като цяло двойно повече електроенергия, което означава, че и ВЕИ източниците трябва да се увеличат двойно.

"Към настоящия момент възможностите за увеличение са предимно при вятъра и слънцето. Това означава, че през следващите 6-7 години следва да бъдат инсталирани и да бъдат стимулирани инвестициите в още най-малко толкова инсталирани мегавати", коментира Пенков. Той призна, че "зелените" производители наистина създават дефицит от средства в системата, но също така обвини за това ДКЕВР и Електроразпределителните дружества, които правят грешни сметки, когато присъединяват нови мощности.

Семерджиев от своя страна оправда този дефицит с това, че прогнозите на ЕРП-тата са правени към април 2012 г. Между април и юли обаче са били включени много фотоволтаици и именно от там идва този дефицит.

Икономическият министър Делян Добрев също защити решението на ДКЕВР да въведе "цена на достъп". Неговото обяснение на кратко гласи "така е справедливо". "Има допълнителни разходи предизвикани от зелените централи пуснати в експлоатация до 1 юли тази година, които обаче се покриват от самите производителите. Така е справедливо. Допълнителни разходи предизвикани от някой друг, не трябва да се прехвърлят на обществото, на НЕК или на ЕРП-тата. Винаги сме подкрепяли тази позиция на регулатора", каза Добрев.

Не стана напълно ясно обаче защо подобна такса не е съществувала досега. Обяснението и на Добрев, и на Семерджиев е, че тази такса е съществувала като опция, но просто никой досега не я е налагал. "Този текст в Закона за енергетиката го има от 2006 г. Това, че ЕРП и централите не са се споразумели досега, и не са плащали не означава, че е нов текст и нова промяна, която въвеждаме. ЕРП имат изпратени писма до регулатора в които се казва, че не могат да се споразумеят за цената и искат от регулатора да бъде определена от него", каза Добрев.

По време на днешните пресконференции стана ясно, че държава няма намерение да премахне такса "цена за достъп" и тя ще бъде определяна всяка година в зависимост от разходите за присъединяване. Стана ясно също, че държавата гледа на ВЕИ производителите като на напаст, която натоварва потребителите с по-скъп ток и не носят полза за икономиката. Единственото, което не е ясно в момента е какво ще стане с проектите, които вече са изчислени при едни цени, а в крайна сметка ще получат други. Не стана ясно също и както ще се случи с цялостната инвестиционна среда в България, и дали подобни стъпки няма да повлияят негативно и на инвестициите в други отрасли.