Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
След като последно стана ясно, че парите за отглеждане на дете до 2-годишна възраст няма да се вдигат и ще останат под минималната работна заплата, майките от цялата страна започнаха сериозна борба с правителството - организираха се протести, правеха се подписки, даваха се интервюта. В крайна сметка в началото на седмицата премиерът, опитвайки се да е солидарен и с тази група, искаща пари от бюджета, заяви, че може да се помисли да се увеличат парите за обезщетение за гледане на дете, но за сметка на срока на получаване. По всичко личи, че това предложение не е било предварително измислено, така че няма и никакви конкретни параметри – нито какъв би могъл да е новият срок, нито с колко могат да се увеличат майчинските или пък колко ще струва това на бюджета за следващата година.
Колко дълго да е майчинството
Вероятно никой не може да каже колко е оптималният срок за гледането на детето от майка му, но като се има предвид, че в ЕС платеното майчинство средно е 4-5 месеца, а в България - цели две години, намаляването на срока не изглежда лоша идея. Със сега предложената идея обаче, майките ще имат още по-голям стимул да останат вкъщи и през част от втората година на детето, а не да се върнат на работа. От една страна, това звучи примамливо и именно такава е целта на протестиращите български майки. От друга страна в днешно време, когато кариерното развитие на жените върви наравно с това на мъжете и все по-малко жени избират да са домакини, предложението на премиера се явява нож с две остриета. Оставането на жените вкъщи две години, че дори и три, защото и през третата неплатена година на майчинство работното място се пази и се счита за стаж, може да повлият пагубно на заплатата, професионалното израстване и изобщо работното място на майките.
Майчинство и кариера
Неслучайно в България, когато млада жена се явява на интервю за работа, се прокрадва въпросът дали е женена и има ли деца. Работодателите са особено предпазливи в това отношение, защото след като им трябва човек за конкретна работа и са минали през целия процес на подбора на персонал, при евентуални бременност и раждане могат да загубят персонал за една, две или три години. И тъй като доскоро също бях в майчинство и общувах с доста други майки, мога да кажа, че доста жени си правят планове как да си останат вкъщи и да си гледат децата поне 5 години. Даже не е сложно – раждаш едно дете, гледаш го две години, забременяваш отново, взимаш си болнични да си „полежиш” по време на бременността (това също е лесно), ползваш две години майчинство и за второто дете и като се върнеш на работа, си пускаш натрупаната отпуска за предишните години. Разбира се, една жена може да реши да си гледа децата 2, 5, 18 или 40 години и в това няма нищо лошо.
Колко да се плаща на майките
Въпросът е дали продължителното майчинство трябва да се поощрява и то с пари, събрани от всички работещи. Някои ще кажат, че майката и бащата също внасят осигуровки през целия си трудов стаж, но една проста сметка показва, че в сравнение с парите за осигуряване за майчинство, майките взимат два пъти повече за отглеждането на едно дете и четири пъти повече за две деца. Тук пак трябва да се спомене, че при средно по-малко от 20 седмици платено майчинство за Европа, едно толкова дълго платено майчинство в България звучи доста нелогично, особено като се има предвид производителността на труда в страната. Всъщност, замисълът зад сегашното положение е жените да имат стимул да си гледат детето една година (с 90% от заплатата) и в краен случай и при липса на други алтернативи - да останат и втора година вкъщи при минимално заплащане, докато успеят да се върнат отново на работа.
Кой да гледа децата
Какво се получава всъщност: в сравнение със западноевропейските държави майките в България получават аналогичен процент от заплатата си за гледането на дете (90% за първата година), но за в пъти по-голям срок от време. Предложението на министър-председателя, ако се приложи на практика, ще създаде (паричен) стимул за част от сега завръщащите си на работа след първата година, да остават вкъщи по-дълго, но в същото време ще откаже част от оставащите повече от година да гледат детето си след като изтече периода на платеното майчинство.
Къде е проблемът при една такава промяна? Малко родители в България могат да си позволят наемането на бавачка или плащането на такса в частна детска градина, а в големите градове местата в държавните детски ясли (най-вече) и градини не достигат. Освен това с проектозакона за предучилищното и училищното образование, който се обсъжда в момента, управляващите искат да забранят и родителските кооперативи, които са решение за доста родители. С това, подобно на мерките в Закона за детето (виж тук), държавата отново се опитва да изземе правата на родителите да отглеждат децата си според собствената си преценка и в същото време не спомага за решението на проблемите.
Какво може да се направи
Ако се построят всички ясли и градини, които премиерът обещава, след няколко години вероятно ще се окаже, че деца няма и те трябва да стоят празни, както става с тези в малките селища. Явно е добре да се търси по-гъвкаво решение, което ще отговори на нуждите на родителите и децата в настоящия момент и в същото време няма да гълта парите ни напразно.
Има няколко възможности, които могат да се приложат – както поотделно, така и заедно:
- Държавните градини остават само социална услуга за най-бедните (приемът в тях се осъществява на базата на доходни и т.н. критерии, които се прилагат за отпускането на социални помощи). Всички останали разчитат на алтернативни частни услуги или отглеждане от родители и роднини.
- Ако държавата иска да подпомага всички семейства в отглеждането на деца, на всяко дете след навършване на определена възраст (примерно 10 м., каквато е възрастта за държавните ясли) се отпуска виртуален или реален ваучер за детска ясла и градина. Срещу ваучера стои ангажиментът на държавата/общината да преведе съответната сума на ваучера (примерно равна на изчислената издръжка на дете в общинска детска градина) в избраната от родителите детска ясла/градина. Ваучерът може да се използва и в частни градини, като евентуално, в зависимост от таксата на съответната градина, родителят доплаща известна сума.
- Разновидност на втория вариант – отново държавна субсидия за всички деца (независимо от доходите в семейството) посредством ваучерна система, но ваучерът би могъл да се осребри от родителя при положение, че иска да си гледа и образова детето сам до определена възраст. Ако се приложи такава система и за по-висока възраст, трябва да се помисли за унифицирани критерии за образователен минимум извън лицензираните заведения (било то частни или държавни).
При първия вариант недостигът в ясли/градини се решава с доходен и подобни критерии, а във втория – с възможността ваучерът да се използва в частни градини (защо не и включително в родителски кооперативи). За ограничените места в държавните градини, ако все още търсенето превишава предлагането, ще се провежда открита лотария, за да може всяко дете да има еднакъв шанс.
Ясно е, че отглеждането на дете е трудна работа, но има много варианти, които могат да помогнат на родителите, без да се отразяват негативно на самите тях, работодателите им, данъкоплатците и бюджета.
